Решение № 71 от 26.08.2025, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Омуртаг, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря С. Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20223510100297 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК и чл.

127а, ал. 2 от СК.

Ищцата М. С. С., с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адвокат П. П. Н. от АК – Велико Търново, твърди в исковата молба, че с ответника са бивши съпрузи и родители на малолетните деца Л. Х. Ж. и Х. Х.

Ж. Сочи се в молбата, че бракът между страните бил прекратен с Решение № 243/31.05.2021 г., постановено по гр. д. № 56/2021 г. по описа на РС – Търговище, с което на основание чл. 49, ал. 5 във връзка с ал. 4 от СК било одобрено постигнато между страните споразумение. Твърди се в молбата, че ищцата не е подписвала такова споразумение и че не разбрала, че родителските права спрямо родените от брака деца са предоставени за упражняване на бащата, както и че разбрала това в края на месец юни 2022 г., а дотогава смятала, че бащата задържа децата при себе си неправомерно. Сочи се в молбата, че от две години и половина ищцата трайно живее и работи във Великобритания – в гр. Оксфорд, и че когато през месец юли 2022 г. взела децата при себе си те й заявили, че желаят да живеят при нея, поради което и тя предприела необходимите действия в тази насока. Сочи се в молбата, че ищцата трайно се е установила във Великобритания, където имала добри условия за отглеждането на децата и можела да разчита на помощ от трети лица – вуйчо и леля, както и че в Република България не можела да се грижи за 1 тях, тъй като нямала работа и доходи. Твърди се в молбата, че до постановяване на описаното по – горе съдебно решение за двете деца полагала грижи майката на ищцата, а след това ответникът ги завел при своята майка във Федерална република Германия, оставил ги там не полагал грижи за тях и уреждал живота си в България. Поради изложеното в исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъдат изменени определените с Решение № 243/31.05.2021 г., постановено по гр. д. № 56/2021 г. по описа на РС – Търговище, мерки относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права спрямо тях, режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, като се определи те да живеят при нея в гр.Оксфорд, тя да упражнява родителските права спрямо тях, на бащата да бъде определен режим на контакти с децата и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 250.00 лева на всяко от тях, считано от датата на постановяване на съдебното решение, до настъпване на причини за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да бъде дадено разрешение децата да пътуват и пребивават в чужбина и да им бъдат издадени необходимите документи за това. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. П. Н. от АК – Велико Търново и поддържа исковете.

Ответникът Х. Ж. А., с адрес: ***, се явява лично и с адв. С. М. от АК – Търговище и оспорва исковете. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подала писмен отговор, в който ответникът посочва, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди, че процесуалният пълномощник на С., представлявал я по гр. д. № 56/2021 г. по описа на РС – Търговище е разполагал с необходимата представителна власт и че С. въпреки, че била редовно уведомена за съдебно заседание заминала за Великобритания преди приключване на делото. Сочи се в отговора, че към този момент бабата и дядото на децата по майчина линия отказвали да се грижат за тях. Твърди се, че от датата на влизане в сила на съдебното решение – 23.06.2021 г. до месец юли 2022 г. майката не осъществила нито един контакт с децата и не им заплащала присъдената издръжка. Сочи се, че ищцата подписала декларация – съгласие за престоя на всяко от двете деца във Федерална република Германия. Оспорват се и останалите твърдения в исковата молба и се излага становище, че ищцата не разполага с нужните средства за отглеждане на децата във Великобритания, предвид размера на възнаграждението и стандарта там. Обсъжда двете уведомления от работодател, приложени към исковата молба. Оспорва твърденията, че при престоя им във Федерална република Германия двете деца не са посещавали училище и детска градина, като представя удостоверения за противното. Изложено е становище в отговора, че в случая не са налице предпоставките по чл. 59, ал. 9 от СК и са изложени съображения в подкрепа на същото. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

Съдът след преценка становищата на страните във връзка с 2 представените по делото доказателства приема за установено следното:

По делото като писмени доказателства са приложени представените от ищцата удостоверение за раждане от *** г., издадено от Общ. Търговище, въз основа на акт за раждане № *** г., удостоверение за раждане № *** г., издадено от Общ. Омуртаг, въз основа на акт за раждане № *** г., Решение № 243/31.05.2021 г. по гр. д. № 56/2021 г., по описа на РС - Търговище, писмо от 04.08.2022 г. - на английски език и в превод на български език, удостоверение за доходи и удържани данъци реф. № 075-Х1215 - на английски език и в превод на български език, писмо от 14.06.2023 г. - на английски език и в превод на български език, договор за гарантирано кратко наемане от 15.06.2023 г. - на английски език и в превод на български език, 2 броя данъчни декларации за 2021 г. и 2022 г., подадени от М. С. А.. Приети и приложени са като писмени доказателства по делото и представените от ответника Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. нотариус С.

Й. с рег. № 674 на НК, Трудов договор № 2/12.10.2022 г., удостоверение за посещаване на училище от 01.06.2022 г., изд. от ОУ Фриденсшуле, ФилингенШвенинген, ФР Германия - на немски език и в превод на български език, удостоверение за посещаване на училище от 12.05.2022 г., изд. от ОУ Фриденсшуле, Филинген-Швенинген, ФР Германия – на немски език и в превод на български език, удостоверение изх. № 68/17.11.2022 г., изд. от СУ „Св. св. Кирил и Методий“ - гр. Антоново, потвърждение за регистрация от 15.11.2021 г., издадено от Гражданска служба, Център за обслужване Швенинген, ФР Германия - на немски език и в превод на български език, нотариално заверени декларации-съгласие № 3296/16.08.2022 г. и №

3297/16.08.2022 г. - на немски език и в превод на български език, разпечатка от сайта на НЗОК. Като доказателства по делото са приложени и материалите по гр. д. № 56/2021 г. по описа на РС – Търговище. По същото е постановено Решение № 243/31.05.2021 г., с което е прекратен брака между страните и е утвърдено споразумение по чл. 49, ал. 5 във вр. с ал. 4 от СК, по силата на което е определено местоживеене на родените от брака деца при бащата, на същия е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата, определен е режим на контакти между тях и майката и е определена месечната издръжка, която майката следва да заплаща на всяко от децата. По настоящото дело е изготвен социален доклад, в който са изложени данни за семейната история на децата, техните потребности, здравният им статус, образование, режим на отглеждане, роднините и приятелския им кръг, жилищно – битовите условия, при които живеят деца и полаганите грижи за тях. Отразено е в доклада, че при проведената индивидуална среща с детето Л., на който присъствала и по – малката му сестра Х., същите заявили, че искат да живеят при баща си, а детето Л. заявило, че не желае да живее в Англия, че не познава никого там и няма приятели. Изводите в който са, че бащата притежава нужния родителски потенциал и нужната родителска отговорност, предоставил е на децата сигурна и спокойна семейна среда и много добри жилищно – битови условия. Сочи се в доклада, че бащата е поел изцяло 3 грижите и издръжката на двете деца и че за да може да бъде с децата не се възползвал от многократните възможности да заживее и работи постоянно в чужбина. Посочено е в доклада, че майката може да осигури подходящи жилищно – битови условия за отглеждане на децата в Република България, но липсва информация за възможността да осигури такива и във Великобритания. Изтъкнато е, че между децата и техните родители е изградена стабилна емоционална връзка. По делото като свидетели са разпитани водената от ищцовата страна С. Ф. С. – майка на ищцата, и водените от ответната страна Л. М. М. – майка на ответника, и Л. В. Л. Двете групи свидетели излагат твърдения, които са съответно в подкрепа на изложеното в исковата молба и в отговора. По реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето е изслушано детето Л., което е заявило, че живее при баща си, но би искало да живее при майка си, с която живее през последните седмици, докато тя е в Република България. Детето заявява, че баща им се грижи добре за него и сестра му, че им осигурява всичко необходимо и че няма никакви оплаквания от него. Предвид обстоятелството, че заявеното от детето е в пълна противоположност на отразеното в социалния доклад по делото е назначена съдебно – психологична експертиза. Според заключението по същата детето Л. лесно се подвежда, т.е податливо е при вземане на решения, но не е внушаемо. Сочи се в заключението, че детето много бързо би могло да се съгласи на определени предпочитания свързани с местоживеенето, когато те излизат от любим човек. До този извод експертът е стигнал, тъй като при извършване на експертизата е установено, че детето Л. изпитва чувство за вина, тъй като трябва да „тъче на два стана“ и каквото и решение да вземе не може да бъде справедливо без да нарани един от родителите си. Според експерта детето се намира в „конфликт на лоялност“. Посочено е в заключението, че липсата на вътрешна сила - предизвикана от неясната раздяла на родителите, както и невъзможността детето да вербализира на страховете и тревогите си е довело до силна тревожност, което от своя страна е довело до неадекватна преработка на информацията от външния свят.

Според заключението детето Л. е склонно често да променя мнението си, тъй като преработва конфликтите си във фантазията и там семейството и е една цялост. Посочено е, че детето не е способно да формира мнение, но не поради възрастта си, а поради липсата на вътрешна сила и отговорността, която е поело към сестра си и от която „като че ли иска да се отърве“ и че така фантазно детето си представя, че който му обещае поделена отговорност би го последвало. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

По искането с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК определените мерки относно родителските права могат да се изменят и да се определят нови при изменение на обстоятелствата, при които е било постановено първоначалното решение. С иска по чл. 59, ал.9 от СК не може да се пререшава спорът по влязло в сила решение. Основание за предявяване на този иск е наличие на промяна в обстоятелствата, при които са взети мерките по – рано и които имат 4 значение за интересите на детето. Следователно уважаването на иска за промяна на мерките относно родителските права предполага изменение на обстоятелствата, при които тези мерки са били постановени, като съдът във всички случаи следва да изхожда от интересите на децата. Съгласно константната съдебна практика - ППВС № 1/1974 г., под „интереси на децата“, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие /физическо, интелектуално, психическо, емоционално и нравствено/, създаването на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Промяната в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.

9 от СК, може да се прояви в различни форми, например: промяна в личните родителски и възпитателни качества на двамата родители, моралните качества и обкръжението, което те могат да му осигурят за възпитанието и жилищните и битовите условия; обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права; обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето, при евентуална промяна на мерките взети по - рано; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, трайно напускане пределите на страната, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок и др.; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето и съответно възможност другият родител да повлияе положително на детето.