Решение № 1132 от 05.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Варна, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501343 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „*****“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „К.“, ул. „Е.Ч.“ № 55, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № № 985/20.03.2025 год., постановено по гр. дело № *********** по описа на РС-Варна за 2024 год., В ЧАСТТА МУ, с която ответникът, настоящ въззивник, „*****“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „М.“ № 11, на основание чл. 200 от КТ, сумата от 13 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 17.07.2023 год., изразяващи се в търпени болки и страдания, психически стрес и дискомфорт от невъзможност да възстанови обичайния си жизнен ритъм, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба в съда – 17.04.2024 год. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.

Твърди се, че в решението липсва задълбочен анализ, обхващащ всички 1 събрани по делото и относими към спора доказателства. Според въззивника неправилно са кредитирани показанията на майката и дъщерята на ищцата, като не е отчетена възможната им заинтересованост, както и липсата на преки впечатления от настъпването на злополуката, а в нарушение на процесуалните правила не са взети под внимание показанията на свидетелката Е. Х., от които според въззивника несъмнено се установява поддържаното и пред въззивната инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, изразяващо се в проявена от нея груба небрежност. С оглед относимостта към твърдЯ.та да е проявена от ищцата груба небрежност на наличието на коренов израстък пред входа на процесния фургон, използван като стъпало към неговия вход, въззивникът твърди, че коренът не е станал причина за увреждането, а изложеното в показанията на майката и на другата, ангажирана от ищцата, свидетелка Г. А. относно значението му не отразяват обективно действителността. Пояснява, че обстоятелствата около неговото положение, както и факта, че не е ставал причина за падания преди и след инцидента с ищцата, се установяват от изложеното в декларацията и протокола за разследване на трудовата злополука, неразделна част от разпореждането на НОИ. Навеждат се и твърдения за неспазване от ищцата на правилата за безопасност на труда и тези за вътрешния ред. Въззивникът навежда, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука е недоказан и по размер, доколкото към датата на прегледа, извършен при СМЕ, ищцата е възстановена напълно от травмата, а свидетелските показания за претърпените от нея неимуществени вреди са необективни и пристрастни.

Излага още, че претърпените вреди са минимални с оглед естеството на злополуката и получените травми. Навежда също, че неправилно първоинстанционният съд не е приспаднал от определеното обезщетение за вреди сумата от 838 лева, представляваща извършено от застрахователя „Дженерали застраховане“ АД в полза на ищцата плащане на обезщетение по риска „временна загуба на работоспособност“.

Отправено е искане за отмЯ. на решението в атакуваната от ответника , настоящ въззивник, част и з а постановяване на друго, с което искът за заплащане на сумата от 13 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 17.07.2023 год. в гр.

Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба 17.04.2024 год. до окончателното й изплащане, да бъде отхвърлен, евентуално – размерът на присъденото обезщетение да бъде намален, като се отчете, на основание чл. 200, ал. 4 о т КТ, полученото от ищцата застрахователно обезщетение по риска „временна загуба на работоспособност“, както и съпричиняването от нейна страна за настъпването на злополуката, съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата М. Р. А., ищец по исковете, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага, че противно на становището на въззивника, изводът на районния съд за липса на съпричиняване от нейна страна за настъпването на трудовата злополука, е правилен и подробно аргументиран. Счита за неоснователно и оплакването за 2 необективност на показанията на майка й и на свидетелката А., като заявява, че необективни са показанията на ангажирания от ответника свидетел Е. Х. поради трудовоправните й отношения с въззивника към момента на събитието и отговорността, която носи за работния процес, включително и при злополука. Отделно от това се твърди, че изнесеното от свидетеля М. е в подкрепа на твърдението за наличие на корен пред входа на фургона. Сочи и че не трябва да бъдат взимани предвид данните от декларацията и протокола за разследване на трудовата злополука, неразделна част от разпореждането на НОИ, доколкото последният, като официалният свидетелстващ документ има удостоверителна сила само относно непосредствено възприетите от длъжностното лице обстоятелства, но не и онези, касаещи обстоятелствата или причината за инцидента. Подчертава и че е налице противоречие между изложеното в декларацията и свидетелските показания по делото относно това кой е завел ищцата до спешното отделение след злополуката. Въззиваемата счита, че правилно, въз основа на всички относими към спора доказателства, първоинстанционният съд е уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука до присъдения с решението размер и правилно не е намалил неговия размер със застрахователно обезщетение от 838 лв., поради липса на доказателства за извършено плащане. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата – чрез процесуален представител – оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Първоинстанционното решение в частите, с които ответното дружество „*****“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище гр. С. е осъдено да заплати на ищцата М. Р. А. следните суми:

1) сумата от 1374, 96 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди от 13 500 лева за периода 18.07.2023 год. до 16.04.2024 год. (датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба в съда);

2) сумата от 1605 лева – обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в извършени разходи за заплащане на имплант и на рентгеново изследване, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба - 17.04.2024 год. до окончателното й изплащане;

3) сумата от 160, 71 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума за обезщетение за имуществени вреди от 1605 лева за периода 19.07.2023 год. до 16.04.2024 год. (датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба в съда), както и частите, с които:

- е отхвърлен за разликата над 13 500 лева до претендираните 15 000 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 1500 лева) искът на ищцата по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудовата злополука, станала на 17.07.2023 год., изразяващи се в търпени болки и страдания;

- е отхвърлен за разликата над 1374, 96 лева до претендирания размер от 3

1533, 48 лева искът на ищцата по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 1500 лева (т. е., върху разликата над 13 500 лева до претендираните 15 000 лева) за периода 18.07.2023 год. – 16.04.2024 год., не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищцата М. Р. А. от с. П., Варненска област е навела следните твърдения:

Въз основа на трудов договор от 15.08.2016 год. работи в ответното дружество „*****“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище гр. С., на длъжност „метач“, с място на работа в гр. Варна. Трудовите задължения на ищцата включвали дейностите: ръчно метене, събиране на отпадъците от тревните площи и улиците, в района на Медицински университет – Варна. Ежедневно, около 06:30 ч., работниците се събирали в общ пункт, намиращ се в близост до Медицински университет – Варна, за разпределяне на задачите за деня.

Пунктът представлявал фургон, който се използвал и за „битовка“. На 17.07.2023 г., след разпределяне на задачите за деня, ищцата, слизайки от фургона, стъпила на импровизирано стъпало пред него, като същото се наклонило и тя паднала. Заявява, че това стъпало представлявало свободно стоящ дънер, който не е бил укрепен по какъвто и да е начин, като разстоянието от пода на фургона до земята било около 50 см. При падането си ищцата изпитала силна болка в лявата ръка, поради което, придружена от своята майка, която също работи при ответника, потърсила медицинска помощ в близката МБАЛ „С.А. – Варна“ АД. След извършения преглед било установено счупване на лакътна кост на лявата ръка. Ищцата била оперирана, поставен й е имплант, за който ищцата заплатила 1560 лева. След извършване на операцията, на 21.07.2023 г. била изписана за домашно лечение. Твърди, че в резултат на получената при злополуката травма, в продължителен период от време изпитвала силни болки. Тъй като тя се грижела сама за трите си деца, се наложило нейната най-голяма дъщеря /пълнолетна/, да поеме грижите за дома и семейството, за период от около три месеца. До 13.01.2024 г. ищцата е била неработоспособна, а тъй като получаваното обезщетение било в нисък размер, се наложило нейни близки и приятели да помагат с финансови средства за издръжката на семейството. На 05.01.2024 год. заплатила и сумата от 45 лева за рентгеново изследване, към което била насочена от лекар-специалист.

Твърди, че и към датата на подаване на исковата молба все още не е възстанове н а напълно от получените травми и продължава да търпи негативните последици от инцидента – болки и страдания при движение, психически и емоционален дискомфорт от невъзможността да възстанови обичайния си жизнен ритъм. Продължава да приема болкоуспокояващи лекарства. Ръката й не била възстановена напълно, поради което се налагало да търси лекарска помощ. С разпореждане № 33367/04.08.2023 г. на НОИ ТП – Варна, злополуката от 17.07.2023 г. е била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

4

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: За осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 17.07.2023 год., изразяващи се в търпени болки и страдания, психически стрес и дискомфорт от невъзможност да възстанови обичайния си жизнен ритъм, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата молба в съда – 17.04.2024 год. до окончателното й изплащане, като пред настоящата инстанция производството е висящо само в частта му по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от трудовата злополука до размера на сумата от 13 500 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (17.04.2024 год.) до окончателното й изплащане

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител, ответникът „*****“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище гр. С., оспорва иска. Твърди, че пред фургона не е имало дънер, а плочи, като заявява, че ако в действителност е имало подобно приспособление, щяло да има много пострадали, а такива няма.