Определение № 1056 от 09.07.2020, Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1056 гр.Пловдив, 9.07.2020 г.

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателно отделение, I- ви състав, в закрито заседание на 9.07.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ като разгледа докладваното от съдията АНД № 2693/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. №

33094/ 18.06.2020 от адв. С.П., защитник на жалбоподателя в основното производство С.К., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 837/5.6.2020 г., постановено по АНД № 2693/2020 г., по описа на Районен съд Пловдив, I- ви наказателен състав.

В предоставения срок за отговор въззиваемата страна не взема становище за допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото счита, че така депозираната молба се явява процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С Решение № 837/5.6.2020 г., постановено по АНД № 2693/2020 г. настоящият състав е отменил атакуваното Наказателно постановление № 19-1030-012318, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на С.К.К. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на 98 ал. 2 т.4 от ЗДвП.

Предвид изхода на спора е счел, че право на разноски има жалбоподателя. С оглед направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, и като е съобразил, че размера му е два пъти по-голям от размера на материалния интерес по делото го е намалил до минималния размер съобразно приложимата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В тази връзка в решението са изложени изключително подробни съображения, че двете точки на чл. 18 от Наредбата са дадени в условията на алтернативност, като в зависимост от особеностите на конкретния случай се дължи адвокатско възнаграждение само по една от тях, но не и по двете.

Приложното поле на точка едно е когато защитата и съдействието на адвоката се е състояла само в изготвяне на жалбата, но не и в процесуално представителство. Затова и определеният размер е по-малък-100 лева.

Приложното поле на т.2 пък е когато освен, че е изготвил жалбата, адвокатът е извършил и процесуално представителство в открито заседание. Затова и предвидения размер е доста по-голям 300 лева.

Адвокатското съдействие по чл. 18, т.2 от Наредбата е единно процесуално действие и обхваща, както изготвяне на жалбата, така и представителство в съда, поради което в случай, че един и същи адвокат е изготвил жалбата и е оказал процесуално представителство се дължи само възнаграждението по т.2, а не и двете възнаграждения по т.1 и т.2, както се претендира в случая.

И към настоящия момент не са налице основания да се отстъпи от изложените съображения.

Цитираните в жалбата решения на административни съдилища от страната нямат обвързващо значение, още повече, че не са представени доказателства да са били проверявани по касационен ред от ВАС.

В подкрепа на становището на настоящия състав, е трайната практика на Върховен административен съд.

Така изрично Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4087/2016 на Върховния административен съд, Решение № 16273 от 27.12.2018 г. по адм. д. № 10321/2018 на Върховния административен съд,Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 14588/2018 на Върховния административен съд.

В този смисъл е и практиката на Административен съд

Пловдив по касационни дела- Решение № 870 от 27.05.2020 г. по к. адм. н. д. № 442 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

В този смисъл е и преобладаващата практика на

Административен съд- Пловдив по първоинстанционни дела- Решение № 422 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 3894 / 2019 г. на XII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 465 от 18.02.2020 г. по адм. д. № 3859 / 2019 г. на II състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 694 от 10.04.2020 г. по адм. д. № 3907 / 2019 г. на XXVIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 976 от 15.06.2020 г. по адм. д. № 413 / 2020 г. на XXIX състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 947 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 223 / 2020 г. на X състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 711 от 13.04.2020 г. по адм. д. № 48 / 2020 г. на XII състав на Административен съд – Пловдив Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към настоящия момент е налице законодателна промяна в Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения и минимума вече е 100 лева.

Поради което и като е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за отмяна на НП на стойност 200 лева съдът в достатъчна степен е охранил интересите на жалбоподателя.

В този смисъл да се претендира допълнително завишаване на присъденото адвокатско възнаграждение граничи с процесуална недобросъвестност и стремеж за неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган, което няма как да бъде толерирано.

По изложените съображения молбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Районен съд-

Пловдив

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в молба вх. № 33094/ 18.06.2020 за изменение на Решение

№ 837/5.6.2020 г., постановено по АНД № 2693/2020 г., по описа на Районен съд Пловдив, I- ви наказателен състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал.3