Решение № 45 от 30.01.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря П. Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100501361 по описа за 2025 година

Решение № 1269/02.06.2025г., постановено по гр. дело № 8479/202 4г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас да заплати на „Белмар Груп“ ЕООД със седалище гр. София от 107 лева, представляваща стойността на вода от разпределение за отчетен период от 25.06.2024г. до 16.07.2024г. и съставляваща сбор от сумите, начислени по следните фактури: 26, 75 лева по фактура № 0047558430/31.07.2024г., 53, 50 лева по фактура № 0047558431/31.07.2024г. и 26, 75 лева по фактура № 0047558433/31.07.2024г., платена без основание, ведно със законната лихва от 21.02.2025г. до изплащането.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас, с която се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че ответното дружество не е доказало 1 основанието за

,,разпределение“. получаване на фактурираните суми за вода от

В жалбата се посочва, че от представеното Свидетелство за проверка № БП-21-5/05.08.2024г., издадено от лаборатория ,,АРТТЕСТ-Б“ ЕООД се установява, че демонтираният централен водомер е отчитал грешка в минус, т.е. по- малко от подаденото му количество вода. Твърди се, че независимо от отразените резултати, че водомерът ,,не съответства“, потреблението на услугата, реално преминало през измервателното устройство. Подчертава се, че свидетелството за проверка е обективирало състоянието на водомера към момента на извършване на измерването, но не и към процесния период.

Направено е подробно описание на техническите характеристики на измервателното устройство (централен, комбиниран водомер, състоящ се от два кръга), механизма на работа и отчитане при консумация. Пояснява се, че в конкретния случай възникнал блокаж на уреда, предизвикан от дълговременна работа, поради което същият не можел да се използва като метрологично годно средство за измерване (преминаващата през него вода, не се отчитала).

В жалбата се посочва, че водомерът е бил демонтиран от мрежата на 29.07.2024г., с отразени в двустранен протокол показания от 29 053 куб.м. на големия кръг и 7 776 куб.м. - на малкия кръг. Твърди се, че уредът бил приет в звено ,,Ремонт и проверка на водомери“ към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас, като е отчетено същото количество вода, вписано в двустранния протокол и извършен само външен оглед. Навеждат се доводи във връзка с отделните етапи на извършване на проверката и изготвяне оценка за съответствие на уреда към утвърдените стандарти.

В жалбата се посочва, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице блокаж на измервателното устройство, възникнал в интервала от време между 16.07.2024г. (последният отчет) и 29.07.2024г.

(датата на демонтажа на измервателния уред). Излагат се аргументи, че поради спецификата на услугата, насрещна престация се дължала и в случаите на установена от потребителя неизправност на измервателния уред.

Навеждат се доводи, че въззивното дружество е изпълнило задължението си по непрекъснато водоподаване до границата на процесния имот, поради което основателно претендирало заплащане за предоставените услуги.

2

С въззивната жалба се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което посочва, че поддържа жалбата и счита, че същата следва да бъде уважена, а първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлена ищцовата претенция.

В предвидения законов срок по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ,,Белмар Груп“ ЕООД със седалище гр. София, в който се твърди, че обжалваното решение не страда от твърдените в жалбата пороци.

Посочва се, че съдът е анализирал задълбочено и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Заявява се, че с оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът е провел пълно и главно доказване на предявените искови претенции по основание и размер.

В писмения отговор се оспорват наведените в жалбата твърдения, че съгласно представеното Свидетелство за проверка № БП-21-5/05.08.2024г., демонтираният централен водомер от ,,АРТТЕСТ-Б“ ЕООД е отчитал по малко количество вода от подаденото. Подчертава се, че от съществено значение за работата на измервателния уред, се явявал изтеклият метрологичен срок (повече от три години) и констатираната липса на извършвани периодични проверки след поставянето му от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Твърди се, че след извършеното засичане, водомерът бил подменен с друг поради изтекла метрологична годност и изпратен за проверка в независима лаборатория. Посочва се, че видно от представеното по делото Свидетелство № БП21-6/05.05.2024г. на лаборатория ,,АРТТЕСТ-Б“ЕООДБургас, резултатите от проверката показвали наличие на 100% грешка и несъответствие.

Навеждат се доводи, че въззивното дружество не е ангажирало доказателства за това, че отчетеното количество вода е действително доставено и потребено, за да бъде остойностено с процесната сума.

Излага се становище, че съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от 3

Наредба № 4/14.09.2004г., водомерното отклонение и общият водомер в сграда в режим на етажна собственост, подлежали на задължителен метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията. Отбелязва се, че операторът е следвало да извършва не само контрол, но и периодични проверки. Подчертава се, че отговорността за поддържане на монтирания в процесната ЕС общ водомер в техническа изправност и метрологична годност била на ВиК оператора.

Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Отправя се искане за присъждане на строените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответното дружество чрез своя процесуален представител – „Белмар Груп“ ЕООД депозира по делото писмено становище, в което заявява, че оспорва въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Белмар Груп“ ЕООД със седалище гр. София против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, с който се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ищцовото дружество – „Белмар Груп“ ЕООД със седалище гр. София не дължи на ответното дружество сума в размер на 107 лева, представляваща сума за разпределение за отчетен период от 25.06.2024г. до 16.07.2024г. и съставляваща сбор от сумите, начислени по следните фактури:

- 26, 75 лева по фактура № 0047558430/31.07.2024г.,

- 53, 50 лева по фактура № 0047558431/31.07.2024г. и - 26, 75 лева по фактура № 0047558433/31.07.2024г.

4

В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество е собственик на пет недвижими имота, находящи се в комплекс „Флорънс Гардън“ и на 16.07.2024г. е извършено засичане на общия водомер в комплекс „Флорес Гардън“ – гр. Черноморец, заедно с подотчетните водомери на всеки отделен обект. Въз основа на направеното отчитане е констатирано, че следва да бъдат разпределени между всички индивидуални обекти 9 830 кубически метри вода, а от индивидуалните подотчетни водомери към всеки обект е отчетено за разпределение 1 213 кубически метра вода, поради което и се установява, че процентът на разпределение е 710, 39%, което многократно надвишава допустимата разлика от 20%.

В исковата молба се твърди, че предвид липсата на категорични данни за действително изразходваното количество вода през процесния период по данни на основния водомер и възможна повреда във водопроводната инсталация, не е налице основание за заплащане на обективираната сума в издадената фактура.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ответната страна по предявения иск - „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който се посочва, че са неоснователни твърденията на ищеца, с които се оспорват основанието и размера на задълженията по процесните фактури, а предявените искове са неоснователни.

В писмения отговор се посочва и обстоятелството, че след образуване на делото – на 26.09.2024г. са постъпили плащания от страна на ищцовото дружество, с които са погасени сумите, предмет на настоящото производство и са представени доказателства за така извършеното плащане. В тази връзка – ответното дружеството посочва, че е отпаднал правния интерес на ищцовото дружество от водене на настоящото производство, тъй като е направено извънсъдебно признание на дълга.

След депозиране на писмения отговор от ответното „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, ищцовото дружество – „Белмар Груп“ ЕООД е депозира писмено становище, в което сочи, че предвид настъпилото плащане на задължението, предмет на делото в размер на 107 лева, представляващи суми от разпределение за водомер за периода от 25.06.2024г. до 16.07.2024г. се отправя искане за изменение на 5 предявения иск от отрицателен установителен иск към осъдителен иск и се претендира да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати така претендираните суми.

С нарочно Определение № 1532/12.03.2025г. по описа на гр. дело № 8479/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, първоинстанционният съд е приел направеното по делото изменение на иска от отрицателен установителен към осъдителен, за осъждане на ответната страна да заплати процесната сума от 107 лева на ищеца като получена без основание, ведно със законната лихва от подаване на становището – 21.02.2025г. до изплащане на задължението.

За да постанови своето решение и да уважи претенцията на ищцовото дружество след приемане на изменение на претенцията, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, че общият водомер, монтиран в комплекс „Флорес Гардън“ е работел до смяната му на 29.07.2024г. и не е бил метрологично годен – тоест – не е налице яснота относно действително преминалите през общия водомер количества вода, а в конкретния случай отговорността за неговата поддръжка е на ВиК оператора.

Съдът е приел, че на „разпределение“ между отделните индивидуални водомери подлежи действително разходваното количество вода, отчетено през общия водомер, като предвид неизясняването на този въпрос, не би могло да се претендира от ВиК дружеството заплащането на начислените по „разпределение“ суми вода. По този начин – извършените плащания са били платени, но без основание след като сумите не са се дължали и по този начин ответното дружество се е обогатило неоснователно, а ищцовото дружество се е обеднило.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира постановения съдебен акт за валиден, но недопустим.