Решение № 6016 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6016 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20261100507127 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7116/01.06.2026 г., подадена от длъжника К. В. С. против разпореждане от 26.02.2026 г., с което ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 от РКЧСИ, е отказала да прекрати изпълнително дело № 20268400400055 по описа на ЧСИ М.Ц., поради липса на предпоставките на основание чл. 433 ГПК.

С жалбата длъжникът заявява, че не е съгласен с отказа на ЧСИ М.Ц. да остави молбата му за прекратяване на изпълнителното дело и моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и изпълнителното дело да бъде прекратено.

В изпълнение на указанията, дадени му от СГС, а именно: да уточни защо счита, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено, жалбоподателят описва, че е депозирал сигнал до Инспектората към ВСС, че районният съдия, който е издал изпълнителния лист е допуснал нарушение, небрежност и задкулисие, че не е длъжник, че не са спазени разпоредбите на чл. 411 и сл. ГПК, че изпълнителният лист следва да бъде обезсилен и да му бъде изплатено обезщетение.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага съображения, че длъжникът не се позовава на нито едно от основанията, 1 изброени в чл. 433 ГПК.

Взискателят излага съображения, че жалбата е неоснователна-.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20268400400055 е било образувано по молба от 16.01.2026 г. на взискателя Г.С.С. и въз основа на изпълнителен лист с рег. № 27905/22.12.2025 г., издаден на основание чл. 418 ГПК (заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК) по ч.гр.д. № 54293/2025 г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, с който К. В. С. е осъден да заплати н а Г.С.С. сумата от 5 867.49 лева – главница, представляща левовата равностойност на 3 000 евро, ведно със законната лихва от 04.12.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 2 598.92 лева – мораторна лихва, за периода от 01.07.2022 г. до 04.12-2025 г., както и направените по делото разноски (държавна такса и адвокатско възнаграждение).

На 12.02.2026 г., на длъжника К. В. С. е връчена покана за доброволно изпълнение. Видно от извършеното отбелязване, ведно с поканата за доброволно изпълнение, на длъжника са връчени и копие от изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 54293/2025 г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, както и копие нотариален акт от 29.12.2015 г.

Н а 26.02.2026 г., длъжникът К. В. С. е подал молба с вх. № 2648/26.02.2026 г. (л. 61 от изп.дело) до частния съдебен изпълнител, съдържаща искане за прекратяване на изпълнителното производство. С молбата К. В. С. заявява, че не само не е длъжник, но и Г.С.С. го е ощетила.

Освен това, в молбата са възпроизведени разпоредбите на чл. 411, ал. 3 и сл.

ГПК и се съдържа оплакване, че районният съдия не ги е спазил.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 26.02.2026 г. (л. 62 от изп.д.), ЧСИ М.Ц., е оставила без уважение молба с вх. № 2648/26.02.2026 г. за прекратяване на изпълнително дело, като е приела, че не са налице нито едно от основанията, изчерпателно изброени в чл. 433, ал. 1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен 2 срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл.

436, ал. 1 ГПК).

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена е срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност. Поради това, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата да го преустанови.

В разглеждания случай длъжникът не се позовава на нито едно от установените в горепосочената норма основания за прекратяване на изпълнителното производство. Доводите и възраженията на длъжника са неоснователни. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на вземането. Съдебният изпълнител дължи подчинение на заповедта за изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, като същият няма правомощия да осъществява преценка дали вземанията, които се изпълняват принудително са дължими, дали са погасени по давност и т.н. Подобна проверка не може да бъде извършвана и от съда в рамките на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител – преценката в тази насока може да бъде осъществена само в исково производство. Не съставлява основание за прекратяването на изпълнителното дело нито подаването на сигнали от длъжника против съдия в Инспектората към ВСС, нито заявлението му, че има право на обезщетение.

От друга страна, длъжникът е имал възможност да възрази срещу издадената заповед за изпълнение – с всички произтичащи от това последици.

Действията на съдебния изпълнител, свързани с образуването на изпълнителното производство, не попадат в кръга на подлежащите на обжалване действия, изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК, а извън тях длъжникът не може да обжалва други действия на съдебния изпълнител.

3

В този смисъл, обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и жалбата на длъжника К. В. С. следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7116/01.06.2026 г. на К. В.

С. против разпореждане от 26.02.2026 г. по изпълнително дело № 20268400400055 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 от РКЧСИ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4