Определение № 319 от 17.07.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Смолян, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500202 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба по реда на чл.248 с вх.№ 3157/06.07.2026г. от М. Г. К., чрез пълномощника й адв. А. К.-П. за изменение на Решение № 197/24.06.2026 г. по в. гр. д. № 202/2026 г. на ОС – Смолян, в частта му за присъдените разноски в полза на Р. Г. Ж. и И. Г. Ж.. Излагат се доводи, че с решението М. Г. К. е осъдена да заплати на въззивниците за въззивното производство 1500 евро адвокатско възнаграждение. Сочи се, че неправилно въззивният съд е приел, че направеното своевременно възражение за прекомерност не е мотивирано съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

От съдебния протокол е видно, че възражението за прекомерност е защото са два хонорара,като интересите на ответниците не са противопоставими, т.е възражението не е бланкетно и прекомерността произтича от това, че се претендират разноски за двама жалбоподатели, чиито интереси не са противопоставими и чиято защита е обща. Твърди се ,че съдът не е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото и съотношението между размера на възнаграждението и усилията на защитата. Въззивниците Р. Г. Ж. и И. Г. Ж. са били представлявани от един и същ адвокат, с една обща процесуална позиция, чрез общ отговор на исковата молба, основан на едни и същи факти и едни и същи правни доводи, т.е между тях няма противопоставимост на интереси. Те черпят права от един и същ наследодател — К. Ж., защитават едно и също право, срещу един и същ иск, с напълно идентични възражения. Не са налице различни фактически основания, различни правни възражения, различни доказателствени искания и различни процесуални позиции.Защитата е установена от един процесуален представител с една доказателствена стратегия едни и същи свидетели една правна теза. При тези обстоятелства присъждането на два отделни адвокатски хонорара — по 715,81 евро на всеки от двамата ответници, или общо 1431,62 евро, не съответства на реално положения адвокатски труд.

Разноските за правна защита включват възнаграждение за адвокат и подлежат на възмездяване само доколкото са направени и съответстват на процесуалната защита по делото. Намаляването по чл. 78, ал. 5 ГПК не засяга договора между адвокат и клиент, а само определя каква част от разноските следва да бъде възложена на насрещната страна в съответствие с принципите на 1 справедливост и достъп до правосъдие. При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, както и критериите, към които препраща нормата. Съгласно § 1а, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при определяне на фактическата и правна сложност се отчитат видът и обемът на документите, приложимата нормативна уредба, съдебната практика, извършените процесуални действия и развитието на производството. В настоящия случай спорът е по един основен въпрос-дали е налице преобръщане на държането във владение, като не е имало различна защита за всеки от двамата ответниците.

Първоинстанционната защита е била обща както и въззивната защита също е била обща. ВКС приема, че при възражение за прекомерност съдът следва да съобрази фактическата и правната сложност, извършената от адвоката работа и дали има несъответствие между договорения хонорар и усилията на защитата. Размерът на възнаграждението следва да бъде справедлив и оправдан.В случая присъждането на два отделни първоинстанционни хонорара за една обща защита води до несъразмерност между реално положения адвокатски труд и възложените в тежест на М. К. разноски. По отношение на въззивното производство съдът е присъдил 1500 евро адвокатско възнаграждение като общ размер за двамата въззивници, като и този размер е прекомерен, доколкото във въззивното производство не са събирани нови доказателства и делото е приключило в едно съдебно заседание,а процесуалната защита е била обща. Доколкото съдът прилага последното изречение на чл. 78, ал. 5 ГПК евентуалната редукция не следва да бъде под законово допустимия праг, определен от тази разпоредба. Основното искане по настоящата молба е насочено най-вече срещу двойното присъждане на първоинстанционните адвокатски възнаграждения, където е налице очевидно несъответствие между общата защита и присъдения двоен размер. Моли да бъде изменено Решение № 197/24.06.2026 г. в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски за първоинстанционното производство от 1431,62 евро до размер, съответстващ на една обща адвокатска защита на двамата ответници и евентуално, ако съдът приеме, че адвокатското възнаграждение за въззивното производство подлежи на редукция при съобразяване на последното изречение на чл. 78, ал. 5 ГПК, моля да го намали до минимално допустимия от закона размер.

В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от Р. Г. Ж. и И. Г. Ж., чрез пълномощника им адв.Д. П., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че за защита на различни интереси се предявяват обективно За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. В случая са предявени субективно съединени искове по чл.124,ал.1 ГПК. Общата дължима сума за адвокатски хонорар е резултат от броя на ответниците (съответно въззивници) по делото - двама души, всеки от които е самостоятелна страна в процеса. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа: за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. За всеки от ответниците-въззивници има подписан отделен договор и удостоверено плащането на отделно възнаграждение, съответно предвид изхода на спора всеки един от тях има право да му бъдат възстановени направените от него разноски, съгласно чл.78,ал.1 ГПК, поради което възнаграждението не следва да бъде намалявано, в който смисъл е и съдебната практика. Сочи се, че въззивното решение е мотивирано и правилно, включително и относно частта му за разноските, като в съответствие с дадените разяснения в ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС е съобразил характера на правния спор, броя искове, интереса, повдигнатите 2 правни въпроси, вида и количеството на извършената от адвоката работа, фактическата и правна сложност на делото, вследствие което е присъдил адекватен размер на дължимо адвокатско възнаграждение, поради което и постановеното решение не следва да бъде изменяно. Доколкото на процесуалния представител на молителя в настоящото производство по чл. 248 ГПК, е заплатено възнаграждение в идентичен размер, на основание последното изречение на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на присъдения адвокатски хонорар на насрещната страна не следва да бъде редуциран.Моли да бъде оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските като неоснователна.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в молбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Относно искането в молбата да бъде намалено присъденото на основание чл.78,ал.3 от ГПК в полза на ответниците адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на по 715,81 евро на всеки от тях или общо 1431,62евро по приложените по делото два договора за правна помощ от 10.11.2025г., сключени между адв.Площаков и всеки от ответниците, съдът счита същото за преклудирано, тъй като в съдебно заседание от 23.02.2025г., когато страните са представили списъци на разноските и договори за правна помощ, ищцата чрез пълномощника й не е направила възражение за прекомерност, както и че се претендират два адвокатски хонорара за всеки от ответниците, които са в по-нисък размер от претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. С оглед на изложеното възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първоинстанционното производство, като преклудирано не следва да се обсъжда, тъй като в това производство не е направено такова възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

Относно възражението за прекомерност на присъденото в полза на въззивниците адвокатско възнаграждение в общ размер от 1500 евро в молбата възражението за прекомерност се основано само на броя присъдените в тежест на ищцата адвокатски възнаграждения, а именно - два броя, според броя на представляваните лица, като се предявява искане за намаляването му на това основание до размера на един хонорар. В случая са предявени субективно съединени искове по чл. 124,ал.1 от ГПК.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 5 Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа е предвидено, че възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, като след изменението, обнародвано с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., текстът уточнява, че това правило се прилага независимо от формата на съединяване на исковете.

В хипотеза от вида на разглежданата, при която са предявени искове срещу няколко ответници, които помежду си нямат положението на задължителни необходими другари, основание за това нормативно разрешение дава правилото на чл. 216, ал. 1 ГПК, съгласно което всеки от другарите действа самостоятелно и неговите процесуални действия и бездействия нито ползват,нито вредят на останалите, т.е. всеки другар води сам своя процес в рамките на общото производство.

Доколкото делата при обикновено другарство не са идентични, те могат да получат различно решение съобразно различното материално-правно положение на всеки от другарите. В този смисъл, макар делата им да се явяват свързани поради наличието на общи факти, защитата на всеки от другарите е самостоятелна и за организирането й всеки от тях има собствен интерес от ангажирането на надлежен процесуален представител с юридическо образование(адвокат).

3

Корелативно на това е правото всеки от другарите самостоятелно да бъде възмезден за разноските, които е направил при упражняване на правото си на защита. Неоснователно в тази връзка е оплакването в частната жалба, че въззивниците Р. Г. Ж. и И. Г. Ж. са били представлявани от един и същ адвокат, с една обща процесуална позиция, с едни и същи правни доводи. Съгласно чл. 43 от ЗАдв няма пречка един адвокат да защитава повече от един ищец или ответник в процеса, освен ако не са налице противоречия в интересите им. В случай на процесуално представителство на повече от едно лице на страната на ищеца или на ответника, то съответно са налице и повече от една упълномощителни сделки и договори за правна защита и съдействие, независимо от това, дали същите са удостоверени с едно пълномощно и договор или с отделни договори и пълномощни. При такава хипотеза, произнасяйки се по разноските, съдът следва да съобрази, че всеки от упълномощителите и възложители по договора има право да иска присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед на което и възражението в частната жалба, че хонорарът следва да е един, е неоснователно.В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС (Определение № 685 от 19.11.2019г. по ч. т. д. № 154/2019 г., II т. о., Определение № 50149 от 7.07.2023г. по т. д. № 180/2022 г., II т. о., Определение № 4323/05.12.2022г. по гр.д.№ 3963/2022г. на ІІ г.о. и др.)

Съгласно чл.78,ал.5, изречение последно от ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая за въззивното производство на пълномощника на въззиваемата Л. К. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 евро, което е равно на претендираното от всеки от жалбоподателите адвокатско възнаграждение от 750 евро или общо 1500 евро, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.