Определение № 531 от 23.05.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Габрово, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500300 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- ***********, срещу Разпореждане от №770 от 01.04.2025г. по ч.гр. д. № 456/2025г. на РС- Севлиево, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. Г. Ц. от гр. ***********, за сумата 1448,31 лева главница; 64, 17 лева договорна лихва за периода 14.02.2023г.- 14.06.2024г.; 377,53 лева обезщетение за забава за периода 15.02.2023г.- 31.03.2025г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението- 31.03.2025г., както и сумата 75 лева юристконсултско възнаграждение и 37,80 левадържавна такса.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл.413 ал.2 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. Не е посочено какво се включва в ГПР- т.е. не е посочен ГПР и целият договор следва да се приеме за вероятно нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради вероятно неравноправния начин на определяне на ГПР. В случая по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, поради което е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита, за да се присъди главницата по договора.

Видно от приложеният към заявлението договор за кредит № *********** от 14.06.2022г., същият е в размер на сумата 1500 лева, за срок от 1

24 месеца. Посочени са: ФГЛП 20%, обща сума на лихвите за периода 332,73 лева, такса за разглеждане 389,88 лева, ГПР 49,6%, както и общ размер на всички плащания от потребителя 2 222,61 лева.

В погасителният план са включени всички гореизложени суми, разбити във всяка месечна вноска по 92,60 лева, както и общата крайна сума дължима по кредита, която е 2 222,61 лева.

Процесният договор за заем само формално отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Посочената в договора общо дължима сума не съответства на действителната такива, което води до извод за обоснована вероятност разхода такса за разглеждане да не е включен при изчисляване размера на ГПР, като не е посочено и какво е включено при определянето му.

Този разход „такса за разглеждане“ по смисъла на чл.19 ал.1 ЗПК във вр. пар.1 т.1 от ДР на ЗПК, е пряко свързан с предоставения по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. 19 ал.1 ЗПК и пар.1 т.1 от ДР на ЗПК. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК - в посоченият в договора ГПР по кредита вероятно не е включена такса за разглеждане, с което е нарушена императивната норма на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО , както и като нарушаване на изискването за добросъвестност.

Предвид констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая, както е посочил и заповедният съд, тъй като по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, което не е оспорено в частната жалба, не е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от №770 от 01.04.2025г. по ч.гр. д. № 456/2025г. на РС- Севлиево.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3