Решение № 24 от 26.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20213001000499 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Н. Р. З. с ЕГН ********** от гр.Търговище против решение № 260031/14.06.21г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 8/21г., с което е отхвърлен предявения от него срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, гр.София, ЕИК 000694286 иск по чл.459 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 38 892лв за трудова злополука по полица № 3607170710000002 за времето от 13.01.2017г. до 13.01.2018г., в резултат на която злополука на 10.01.2018г. е настъпила смъртта на баща му Р. З. О., ведно със законната лихва върху главницата от 13.03.2018г., като неоснователен и с което същият е осъден да заплати на ответното дружество 200лв разноски по делото. Въззивникът счита решението за неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и постановяването му в нарушение на материалния закон – чл.143 ЗЗП и чл.348 ал.1 от КЗ, поради което моли същото да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да му бъде присъдена сумата от 38 892лв обезщетение за смъртта на 1 баща му за застраховка „трудова злополука“, ведно със законната лихва от 13.03.2018г. и с което да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. Изложени са подробни аргументи за това.

Въззивамата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.459 КЗ.

Ищецът Н. Р. З., ЕГН ********** от гр.Търговище претендира от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, гр.София заплащане на сумата от 38 892лв застрахователно обезщетение по застраховка „трудова злополука“ по полица № 3607170710000002, в резултат на която злополука на 10.01.2018г. е настъпила смъртта на баща му Р. З. О., ведно със законната лихва върху главницата от деня на постановения отказ от застрахователя - 13.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на ищеца Р. З. О. работел като шофьор на лек автомобил по безсрочен трудов договор от 12.12.2017г. с „Ай Вип Сервиз“ ЕООД, гр.Търговище. На 10.01.2018г. същият загинал при ПТП до с.Камбурово, общ.Омуртаг по време на работа. С разпореждане І5104-25-6/16.02.2018г. на ТП на НОИ-Търговище инцидентът е признат за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. С влязло в сила на 22.07.2020г. решение №53/02.06.2020г. по в.гр.д.№27/2020г. на ОСТърговище на ищеца му е присъдено обезщетение по чл.200 ал.1 КТ от работодателя в размер на 60 000 лв., като в мотивите на решението е прието, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат на 50 % при условията на груба небрежност-навлизайки в насрещното пътно платно през нощта, при движещ се насрещно автомобил и то със скорост 133 км/ч-значително надвишаваща максимално допустимата от 90 км/час.

Установено е още, че работодателят на наследодателя на ищеца е сключил с ответното дружество Договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ за времето 13.01.2017г.-12.01.2018г., за което е съставена застрахователна полица №3607170710000002/04.01.2017г. относно 18 лица, поименно упоменати в приложен към полицата списък и обща 2 застрахователна сума в размер на 695 352 лв., както и застрахователна премия в размер на 422 лв. Ищецът не фигурира в списъка на 18-те застраховани лица. Същият е встъпил в трудово правоотношение със застраховащия работодател на 12.12.2017г., т.е. – година след сключване на застрахователния договор.

При това положение първият спорен по делото въпрос е дали загиналият Р. О. е обхванат от действието на задължителната застраховка „трудова злополука“. Във връзка с това съдът съобрази следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд работодателят има задължение да застрахова задължително за риск „трудова злополука“ за своя сметка работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, като условията и реда за това са уредени в Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, приета с ПМС № 24/06.02.2006 г. Договорът за задължителна застраховка „трудова злополука“ представлява договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22, ал. 1 от ЗЗД - на работника или служителя, намиращ си в трудово правоотношение със съответния работодател.

При настъпване на застрахователното събитие, признато за трудова злополука увреденият, респ. – неговите наследници имат правната възможност да претендират обезщетяване на всички претърпени имуществени и неимуществени вреди от работодателя по реда на чл.200 КТ.

В този случай дължимото обезщетение се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя при условията на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Застрахователната сума, която се дължи при настъпването на застрахователното събитие 3

(настъпването на трудовата злополука), е определена в застрахователния договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по застрахователния договор. Ето защо в теорията и практиката еднозначно се приема, че груповата застраховка „трудова злополука“ има обезпечителна функция по отношение отговорността на работодателя – да ограничи тази отговорност в рамките на предвиденото в чл.200, ал.4 КТ намаляване на дължимото от него обезщетение, когато увреденият или правоимащите лица са получили плащания по застраховката, но не се изразява в задължение на застрахователя да обезщети увредения вместо неговия работодател.

/Опр.292/13.05.21г. по т.д.1709/20г., първо т.о./

При неизпълнение на задължението си да сключи тази задължителна застраховка имуществена отговорност на работодателя се увеличава по размер, тъй като той не ще може да редуцира дължимото от него обезщетение с договорената застрахователната сума, платена на работника, респ. – неговите наследници по застрахователния договор с оглед настъпване на риска „ трудова злополука”.

В процесния случай имуществената отговорност на работодателя на починалия Р. О. е реализирана, без от присъденото обезщетение за бъде приспадната сума по ЗЗ „трудова злополука“.

От друга страна вярно е, че съгласно разпоредбите на чл.459 ал.4 във вр.с чл.441 ал.1-2 от КЗ, застраховащият може да застрахова за злополука две или повече лица, чийто брой е определен или определяем, и които са включени в списък по определени критерии, без да е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите лица, ако те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество, като в случаите, когато работодател сключва групова застраховка, застраховани лица са неговите служители и/или работници, чиито живот, здраве, телесна цялост и работоспособност са предмет на застраховката.

4

Вярно е и това, че сключената от работодателя задължителна застраховка „трудова злополука“ би следвало да касае целия персонален състав на предприятието му, но застрахованите лица са посочени в приложен списък, с посочване на трите им имена и получаваното от тях трудово възнаграждение. Липсва уговорка застрахователят да носи авансово риска за всички постъпили на работа след сключването на договора работници и служители. Дори и да се приеме обратното, няма данни по делото, че за тях, респ. – за починалия наследодател на ищеца са правени застрахователни вноски.

При това положение съдът намира, че Р. О. не се явява застраховано лице по сключената от работодателя с ответното дружество задължителна застраховка „трудова злополука“. Само на това основание предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Дори и да се приеме, че пострадалият е бил застрахован, искът се явява неоснователен поради наличието на изключен застрахователен риск за проявена от пострадалия груба небрежност - т.10 от раздел VIII от Общите условия. Тази груба небрежност от застрахованото лице е установена с влязло в сила решение №53/02.06. 2020г. по в.гр.д.№27/ 2020г. на ОС-Търговище, действието на което е обвързващо за страните по предвидения в чл.223, ал.1-2 от ГПК начин и се изразява най-малкото в това, че пострадалият Р. О. е шофирал, навлизайки в насрещното пътно платно през нощта, при движещ се срещу него автомобил и то със скорост 133 км/ч-значително надвишаваща максимално допустимата от 90 км/час. Подобно поведение на пътя покрива изцяло съдържанието на понятието „груба небрежност“, което по обща дефиниция представлява поведение, свързано с неполагането на дължима грижа. Според трайното разбиране, застъпено в съдебната практика, работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, както и при случаите (сравни например решение № 60 по гр.д. № 5074/2013 г., ІV г.о., ВКС), в които работодателят не е осигурил безопасни условия на труд или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа.

Не се споделят поддържаните във въззивната жалба възражения на ищеца, че представените от застрахователя Общи условия не са предадени на 5 застраховащия при сключването на застрахователния договор и няма изрично изявление, че той е запознат с тях и ги приема, каквито са изискванията на чл.348 ал.1 КЗ. Това възражение може да бъде направено от страната по договора, а не от ползващото се от застраховката лице. Освен това Общите условия са част от застрахователния договор, от който ищецът черпи основанието на претенцията си.

Клаузата не е и неравноправна. Съгласно чл.143 ал.2 т.6 ЗЗП неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая наличието на изключен застрахователен риск не е оставено на субективната преценка на застрахователя, тъй като и теорията, и съдебната практика са дали еднозначен отговор какво е съдържанието на понятието „груба небрежност“. Освен това изключеният застрахователен риск черпи правното си основание в разпоредбата на чл.460, ал.2 от КЗ, където законодателят е предвидил възможността страните да договорят и други основания за изключване отговорността на застрахователя, разширяващи кръга на предвидените в чл.460, ал.1 от КЗ такива.

С оглед на горното съдът намира, че дори и в хипотезата на валидна застраховка „трудова злополука“ по отношение на пострадалия Р. О. липсва покрит от застрахователя риск и основание за ангажиране на имуществената му отговорност, поради което предявеният иск по чл.459 от КЗ за заплащане на застрахователна сума в размер на 38 892 лв. и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.