Определение № 16412 от 05.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16412 гр. София, 05.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110117871 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. А. Р. срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД за установяване недължимост на сумата от 75 лв. – представляваща част от общо начислена сума в размер на 2 828,37 лева за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с аб. № 291393, находящ се на адрес гр. София, ж. к. Люлин 9, бл. 984, ет. 4, ап. 197.

Съдът, при извършена служебна проверка на допустимостта на исковата молба, намира производството за недопустимо на следните самостоятелни основания:

- липса на правен интерес;

- на основание чл. 126, ал. 1 ГПК;

- на основание недопустимост на частичен отрицателен установителен иск;

- на основание злоупотреба с права;

От справка по ч. гр. д. № 9080/2023 г. на СРС и гр. д. № 23308/2023 г. на 157 състав на СРС се установява, че между същите страни е образувано производство по чл. 422 ГПК.

По посоченото дело ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД иска да се признае за установено, че М. А. Р. дължи следните суми - 2 828,37 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия з а имот с аб. № 291393 за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г ., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 336,94 лева - представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 06.02.2023 г., 38,42 лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,60 лева представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 06.02.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9080/2023 г.

Относно липсата на правен интерес:

Предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК - виж определение № 278 от 19.05.2022 г. по т. д. № 1811/2021 г., I т. о. на ВКС, определение № 15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение № 23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 867/2011 г. на I т. о. на ВКС, определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. № 131/2012 г. на II т. о. на ВКС, определение № 335/27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 311/2012 г. I г. о.

1 на ВКС, определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на II т. о. на ВКС, определение № 258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на I т. о. на ВКС, определение № 824/30.12.2011 г. по т. д. № 181/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение № 117/11.02.2013 г. по ч. т. д. № 1004/2013 г. на II т. о. на ВКС и др. В тази насока е и изложеното особено мнение в цитираното от ищеца определение № 154/27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. на IV г. о. по описа на ВКС „производството по отрицателния установителен иск става безпредметно доколкото предмета на делата е един и същ: спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение“. Извод за недопустимост на настоящото производство може да бъде изведен и от определение № 222/13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 222/13.05.2019г. по ч. гр. д. № 335/2019 г., IV г. о. на ВКС, съгласно което „изричното законодателно решение по чл. 424 ГПК, предвиждащо възможност на длъжника да предяви отрицателен установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение единствено при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, не би било необходимо, ако длъжникът разполагаше с възможност да предяви отрицателен установителен иск срещу заявителя във всеки един момент“.

В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита.

Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права /съответно задължения/, относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна /дори без да е необходимо мотивирането му/, за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред, в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. За длъжника не е налице правен интерес от иск за установява на недължимост на вземанията по издадена заповед за изпълнение, доколкото законът е предвидил друг ред за защита, чрез който интересът му е гарантиран. Тази защита е с напълно достатъчен интензитет, за да осигури на длъжника успешно противопоставяне на възраженията му спрямо кредитора относно съществуването на спорните парични вземания. Щом защитата на накърненото материално право може да се осъществи по друг ред, недопустимо е да се предявява иск, с който няма да се получи адекватна и достатъчно ефективна защита на твърдяното право. Относно липсата на правен интерес от предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение – виж и определение № 1059 от 09.02.2022 г. по ч. гр. д. № 950/2022 г. по описа на СГС, определение № 4153 от 10.05.2022 г. по ч. гр. д. № 4527/2022 г. по описа на СГС, определение № 3442 от 19.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 10973/2021 г. по описа на СГС, определение № 174 от 02.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 12771/2021 г. по описа на СГС, определение от 30.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 10674/2021 г. по описа на СГС, определение № 854/06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 577/2018 г. по описа на ОС – Перник, определение № 2143 от 19.06.2018 г. по в. ч. т. д. № 179/2018 г. по описа на ОС – Варна.

Относно приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК;

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по – късно заведеното дело, се прекратява служебно от съда.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2

Разпореждането по ч. гр. д. № 9080/2023 г. на СРС, с което са дадени на заявителя указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, е от 12.04.2023 г. Исковата молба по гр. д.

№ 23308/2023 г. на 157 състав на СРС е с вх. № 121755/03.05.2023 г. по описа на СРС, т. е. спазен е срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, следователно искът по чл. 422 ГПК се смята за предявен от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9080/2023 г. на СРС, а именно, считано от 21.02.2023 г.

Налице са едновременно висящи пред СРС две производства по положителен установителен и отрицателен установителен иск за едни и същи претенции. Висящността на производството по положителния установителен иск съставлява абсолютна процесуална пречка по чл.126, ал.1 ГПК за започване и за провеждане на производството по отрицателния установителен иск.

В разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Забраната по чл. 126 ГПК важи и, когато страните имат различно процесуално качество в двата процеса – виж решение № 119 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

Независимо, че кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално положение по всяко от делата и, че предявеният от кредитора установителен иск е положителен, а предявеният от длъжника иск е отрицателен, с исковете се цели идентичен резултат - установяване със сила на пресъдено нещо дали ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД има възникнало вземане към М. А. Р. за сумата 2 828,37 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с аб. № 291393, находящ се на адрес гр. София, ж. к. Люлин 9, бл.

984, ет. 4, ап. 197.

Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също. Съществуването на вземането и по двете производства ще се установява към момента на приключване на устните състезания, поради което е налице тъждество между паралелно водените от страните дела. Разпоредбата на чл.

235, ал. 3 ГПК намира изцяло приложение и в производството по чл. 422 ГПК – напр. решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на ВКС и решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на II т. о. и др.

Следва да се посочи, че преобладаващата практика на ВКС намира за недопустим предявен от длъжника отрицателен установителен иск при заведен успореден такъв по чл.

422 ГПК от заявителя, когато заявлението по чл. 410 ГПК е подадено преди подаване на исковата молба по ОУИ – по сходни казуси виж решение № 46 от 08.04.2013 г. по т. д. № 96/2012 г. на II т. о. на ВКС, определение № 182 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. № 216/2018 г. на I т. о. на ВКС, определение № 15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение № 23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 867/2011 г. на I т. о. на ВКС, определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. № 131/2012 г. на II т. о. на ВКС.

Само за пълнота следва да се посочи и, че настоящият съдебен състав счита, че чл.

126 ГПК намира приложение и при наличие на заповедно производство, дори и преди 3 образуване на исковото производство по чл. 422 ГПК:

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Разпоредбата на чл. 126 ГПК касае общия исков процес, но доколкото в глава ХХХVІІ от ГПК относно заповедното производство липсват специални правила, то същата намира приложение по аналогия. Така, ако са подадени две идентични заявление за издаване на заповед за изпълнение от един и същи заявител срещу един и същи длъжник, то второто би следвало да се прекрати на основание чл. 126 ГПК.