Решение № 2086 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2086 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100500498 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 8628 от 27.07.2022 г. СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 57501/2021 г. е отхвърлил предявения от З. П. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване недължимост на сумата от 926,63 лв., представляваща съдебни разноски, за които задължения е издаден изпълнителен лист от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 52435/2014 г. по описа на СРС, 79 с-в, по който е образувано изп.д.№ 20208630400405 по описа на ЧСИ С.Х., като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата З. П. К. с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че давността е била прекъсната на 12.02.2020 г. с образуване на изпълнителното производство и на 20.03.2020 г. със запор върху банковата сметка.Поддържа становище, че съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, 1 изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.Твърди, че молбата за образуване на изпълнителното дело не съдържа конкретно посочено имущество, което трябва да бъде запорирано.Запорното съобщение от 20.03.2020 г. върху несеквестируемо имущество на длъжника е недопустимо и не прекъсва давността.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е отчел това действие за недопустимо съгласно чл.466 ГПК, но е приел, че не е доказан източникът на средства в банковата сметка.Излага доводи, че погасителната давност е уредена с императивни правни норми и такива незаконосъобразни действия представляват недопустимо удължаване на давността.Поддържа, че по делото е доказано, че с извършените действия не е прекъсвана давността по смисъла на закона.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че процесното вземане е погасено по давност и че не е необходимо изпълнителното действие да е дало резултат, свързан със събиране на вземането.Достатъчно е то да бъде поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес и страната не следва да търпи неблагоприятни последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ.Поддържа, че подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело е прекъснала давността, защото с нея е поискано налагане на запори.Такова прекъсване е извършено и на 20.03.2020 г. с налагането на запор на вземания на длъжника.Изразява становище, че налагането на запор не е несъвместимо с несеквериемостта.Твърди, че съгласно чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020 г. давностните срокове спират да текат.Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно 2 основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищцата- З. П. К. твърди, че на основание решение от 02.10.2016 г. по гр.д.№ 52435/2014 г. на СГС, 79 с-в е издаден изпълнителен лист от 29.01.2020 г. и срещу нея е образувано изпълнително дело № 20208630400405 по описа на ЧСИ С.Х..Твърди, че след влизане в сила на решението от 02.10.2016 г. ответникът не е извършвал изпълнителни и други действия, които да прекъсват давността за период повече от 5 години, поради което вземането е погасено по давност.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 926,63 лв. поради погасяване на вземането по давност.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е прекъснат на 12.02.2020 г. с молбата за образуване на изпълнително дело, с която са поискани изпълнителни действия чрез възлагане по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.Следващият момент на прекъсване на давността е 30.03.2022 г., когато взискателят е подал молба с вх.№ 18489/30.03.2022 г., като за периода 13.03.2022 г.-20.05.2020 г. давностният срок е спрял на основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

На 29.01.2020 г. СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 52435/2014 г. е издал изпълнителен лист въз основа на решение № 15130/02.10.2016 г., влязло в сила на 07.11.2016 г., за осъждане на З. П. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по гр.д.№ 52435/2014 г. по описа на СРС, 79 с-в и по ч.гр.д.№ 226/2014 г. разноски в размер на 926,63 лв.

Въз основа на изпълнителния лист на 12.02.2020 г. е образувано изпълнително дело № 20208630400405 по описа на ЧСИ С.Х. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. П. К..С молбата взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника и е възложил на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи справки, да набавя документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнението.С разпореждането за образуване на изпълнителното производство ЧСИ е разпоредил да се наложи запор върху вземанията на длъжника в „ОББ“ АД и върху пенсията му.

На 20.03.2020 г. са изпратени запорни съобщения до „ОББ“ АД и до НОИ за налагане на запор върху банковите сметки, съответно върху пенсията на длъжника.

С писмо от 17.07.2020 г. НОИ е уведомил ЧСИ, че З. К. има наложен запор по изп.д.№ 20198580400097 от ЧСИ У.Д. за сумата 4 697,33 лв., която се удържа от м.05.2019 г.

С молба от 30.03.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност е прекъсната на 20.03.2020 г. с налагането на запор върху банковата сметка на ищцата.Приел е, че към 30.03.2022 г., когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Независимо от това от момента на налагане на запор от съдебния изпълнител до датата на 3 предявяване на иска не е изтекла 5-годишната погасителна давност, считано от 20.03.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл.439, ал.2 ГПК/.Ищцата се позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност след влизане в сила на съдебното решение, поради което искът се явява допустим.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение , поради което по отношение на процесното вземане е приложима 5-годишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.Решението е влязло в сила на 07.11.2016 г., изпълнителният лист е издаден на 29.01.2020 г., т.е. преди изтичане на погасителната давност.Изпълнителното дело е образувано на 12.02.2020 г.-след приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.С молбата за образуване на изпълнителното дело обаче взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника, поради което погасителната давност е прекъсната.Съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения на 20.03.2020 г., а на 30.03.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, с които действия погасителната давност е била прекъсната.

Съгласно цитираното ТР № 2/04.07.2024 г. по т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС /т.3/ погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.Прието е, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.Когато иска от съдебния изпълнител по вече перемирано дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.Задължението за действие е на съдебния изпълнител, а образуването или не на изпълнително дело не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.За кредитора санкцията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е в това, че той губи възможността да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия.

Погасителната давност се прекъсва със самото искане за извършване на изпълнително действие, без значение дали същото е било приложено успешно от съдебния изпълнител, поради което доводът на въззиваемите, че наложеният запор не е произвел действие, е несъстоятелен.В случая по делото липсват данни дали сумата по сметката на длъжника е била несеквестируема.Следва да се добави, че през периода 13.03.2020 г.-20.05.2020 г. погасителна давност не е текла с оглед разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Поради изложеното оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, са неоснователни.

Други конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение не са въведени с въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

4

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25, ал.1 НЗПП.

Водим от горното съд ът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8628 от 27.07.2022 г. на СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 57501/2021 г.

ОСЪЖДА З. П. К. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ул. „******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 и със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5