Определение № 10503 от 04.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10503 гр. София, 04.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20241100506763 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба вх. № 18-00-030/31.05.2024г. на Е.

В. П., ЕГН **********, чрез адв. П., срещу определение № 549 от 20.05.2024г. по преписка № 37702/2024г. на съдия по вписванията.

С обжалваното определение е постановен отказ да се разпоредят действия по заличаване на договорна ипотека с вх. Рег. № 77537/2008, акт № 164, том L XXIV/23.10.2008г., вписана в СВ София.

Недоволен от така постановения акт останал жалбоподателят, който го намира за неправилен и незаконосъобразен. В частната жалба се излагат подробни съображения, че отказът е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Моли за отмяна на обжалвания акт и за постановяване на определение, с което да бъде постановено заличаване на договорната ипотека.

Частната жалба е подадена срещу определение, което подлежи на проверка от съда и от страна с правен интерес. Жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, който съдът приема за спазен, с оглед направеното отбелязване върху обжалвания акт, че същият е получен на 28.05.2024 г. и датата на подаване на частната жалба пред Службата по вписванията при СРС – 31.05.2024 г., поради което и същата е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения.

За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията при СРС е приел, че договорната ипотека е подновена на 14.09.2018г. и не може да бъде заличена на основание чл. 22 ПВ.

Заличаването на вписана договорна ипотека може да стане само в четирите законоустановени случаи, предвидени в чл. 172, чл. 175 и чл. 179 от ЗЗД и в чл. 19 и чл. 22 от Правилника за вписванията, а именно: по съгласие на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма; въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се постановява заличаването на ипотеката; по искане на всяко заинтересовано лице (всяко лице, което има правен интерес от заличаването на ипотеката, която обременява притежавания от него имот), когато са изтекли десет години от датата на вписването на ипотеката, без последното да е било подновено; и 1 по искане на купувач на ипотекирания имот, придобил същия въз основа на публична продан. (в тази насока е определение № 2896 от 9.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3191/2023 г., III г. о., ГК).

В настоящия случай жалбоподателят твърди, че не е подал искане за заличаване не по реда на чл. 22 ПВ, за което предпоставките за заличаване действително не са налице, а по реда на чл. 19 ПВ.

Съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката, която извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.

В случай, че кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки, че обезпеченото с нея задължение е погасено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. При уважаване на този иск, въз основа на постановеното съдебно решение, с което се постановява заличаване на ипотеката, ще бъде извършено това при представянето му пред Службата по вписванията. /в този смисъл решение № 431 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 1759/2010 г., Г.

К., ІV Г. О. на ВКС, определение № 942 от 30.12.2014 г. по ч. т. д. № 2164/2014 г., на ВКС, ТК, I т. о., определение № 76 от 07.02.2017 г. по ч. т. д. № 1999/2016 г., Т. К., І Т.

О. на ВКС и др. /.

В разглеждания случай жалбоподателят не е представил към заявлението си си нито нотариално заверено съгласие, нито съдебно решение, постановено по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 179 от ЗЗД.

Вместо това е представено писмо от Банка ДСК и е издадено удостоверение за кредитни задължения от банка ДСК, с което е удостоверено, че всички задължения на Е. П. във връзка с кредита са погасени. Те обаче не могат да заместят съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма. Нещо повече, в писмото от банка ДСК е посочено, че следва да посети ФЦ Московска, където е разрешен кредитът, където след заплащане на съответните такси към СВ, ще бъдат предприети действия по заличаването на ипотеката.

Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба вх. № 18-00-030/31.05.2024г. на Е. В. П., ЕГН **********, срещу определение № 549 от 20.05.2024г. по преписка № 37702/2024г. на съдия по вписванията.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от жалбоподателя.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3