Присъда № 27 от 05.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към присъда № 27/05.06.2024 год. по н.о.х.д. № 1198/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от ОП - Благоевград, с който е повдигнато обвинение на А. С. К. за извършено престъпление по чл. 244, ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2023 г. около 17,00 часа в търговски обект в гр.П. е прокарал в обръщение неистински паричен знак – една банкнота с номинал от 100 евро, като е знаел, че не е истинска.

Прокурорът поддържа обвинението, като акцентира на доказаността на знанието на подс. К., че банкнотата не е истинска, защото дългогодишният му житейски опит и опитът за разплащане точно с еврови банкноти, и найвече, конкретната различна плътност на хартията на процесната банкнота, която е направила впечатление на непълнолетната продавачка с триседмичен стаж, правят оправданието му за незнанието недостоверно. Иска о.ето на подсъдимия и определяне размер на лишаването от свобода малко под средата на предвидения му размер.

Защитникът настоява за оправдаване поради субективна несъставомерност на извършеното като престъпление по чл. 244 от НК, основана на липсата на знание у подсъдимия за неистинността на паричния знак, проличаващо в целенасоченото подканяне на служителите да проверят въпросната банкнота и в това, че К. в нито един момент не се е опитал да скрие самоличността, когато е плащал с нея, а тъкмо обратното - той е лесно разпознаваемо лице, а и е пазарувал в магазина, където живее майка му, и в който има охранителни камери. Самата банкнота не е видимо различна, защото тя е преминала проверката чрез техническото средство в магазина, а и не е вярно, че касиерката, която я е получила, я е проверила с пипане, при което и е имала съмнение, че е фалшива, от това, че хартията й е като вестник. В пледоарията си защитникът изтъква и съмненията за подмяната на банкнотата, поради това, че само управителят на магазина има достъп до парите и до тетрадката, в която се описва получената валута, без да формулира правното си възражение за недоказаност на деянието. Обръща внимание и на техническата неточност, че обвинението е за банкнота, която е с различен сериен номер от този, установен при предявяването й като веществено доказателство, поради което то не е доказано и поради това.

Подсъдимият чрез обясненията си и в последната си дума отрича да е знаел, когато е давал банкнотата, че е фалшива.

Изводите на съда за фактите са основани от следния анализ на доказателсвената съвкупност :

Липсата на оспорване на доказаността на фактите, че именно подсъдимият е този, който в 17,05 часа на 17.05.2023 год. в магазин за хранителни стоки „Р.-3“, наМ.щ се на ул.“П.“ № ... в гр.П., е дал на касиерката С. една банкнота с номинал от 100 евро, за да заплати цена на една бира и четири парчета салам, при което тя му върнала рестото от 170 лева, 1 обезсмисля подробното анализиране на доказателстВ.я материал относно тях, защото той е и безпротиворечив за тях. Има пълно съответствие между всички преки първични гласни доказателства, а резултатът от възпроизведения видеозапис е категоричен. Основано на заснетото, безсъмнително доказани са и конкретните телодвижения, които подсъдимият и двете касиерки са извършили до оставянето на банкнотата в касата на магазина. Има противоречие, което е значимо, между възпроизведените действия на С., с конкретното й твърдение от прочетените й показания.

Твърдението й е, че при получаването на банкнотата тя се е усъмнила, че е фалшива, и поради това се е консултирала с колежката си, работеща на другата каса - Г. П., която след като е извършила проверката на машината и е разрешила да ги вземе, но на записа няма ръчна проверка на банкнотата от С., когато я получава, а такава чрез устройството. За съда, отговарящи на действителността се оценяват заснетите действия, защото те, за разликата от възприятията на касиерката, не могат да се повлияят от времето и субективните й преживявания, а защото самата свидетелка при непосредстВ.я си разпит конкретизира, различната поредност - че тя е проверила еврото с машината и че е извикала колежката си, защото макар и да свети, на пипане нещо я е съмнявало, т.е, че няма физическа проверка с оглеждане и опипване на банкнотата. Такава задълбочена физическа проверка не е осъществена и от св. Г. П., не само защото и колежката й С. прави тази конкретизация, а и защото такава не е част от съдържанието на видеозаписа, а и защото самата П., която е с повече работен опит, е категорична, че тя е проверила еврото на машината след като колежката й го е била проверила, а и на пипане не и е направило нищо впечатление. Показанията на П. допринасят и за това да се изясни, че поради номинала на банкнотата се е очаквало по-голяма предпазливост в приемащите я като платежно средство, а от тук и извършването на евентуалната проверка за редовност в сравнение с обичайните случаи на разплащане, като този процес се очертава и от показанията на двете касиерки и се съдържа в твърдението, че всяка еврова банкнота я пускат на машинката, защото е практика така да се проверяват.

Резултатът от проверката чрез техническото средство също е безспорно доказан, защото всички гласни доказателства еднопосочно сочат, че щом машината е светнала в синьо, значи банкнотата е преминала успешно тестването.

Поради заснемането му, доказан е и фактът, че след като е предал процесната банкнота, подсъдимият е показал на касиерката съдържанието на портфейла си, за да докаже, че няма други пари. Възпроизведено е и непрекъснатото му говорене за парите /както конкретизира само св. С. в показанията си от досъдебното производство/, както и ръкомахането му, когато е на касата за плащане. Сервизното заекване на подсъдимия и подпомагането с жестикулиране, за да компресира говорният си дефект, е видима особеност на поведението му, която се установява непосредствено при разпита му. Поради това, че е форМ.но след непродължително наблюдение, а и поради това, че може и да е престорено, тази особеност може да се ползва само като контролен факт по отношение на правилността, и то на 2 преценката на св. С., че е имало нещо съмнително в държането на подсъдимия, когато й е дал парите и че е нервничил, когато започнала проверката, която е значима, защото тя е фактическа основа за наличието на обвинителното знание. Това е преценка, а не конкретно възприятие на свидетеля за конкретни поведенчески особености на подсъдимия. Дори и като такава обаче не може да се приеме за обоснована от съда, защото е направена от седемнайсетгодишно момиче, а и защото, както се посочи вече, тя не е подплатена с конкретни факти, а тъкмо обратното, доказани са такива, които правят възможно тази реакция на нервност да се смесва с тази на тип темперамент на подсъдимия.

Установява се само съдържанието на говоренето на подсъдимия за парите след теста с машината, защото самата С. го сочи в прочетените й показания, които единствено го съдържат, а то се потвърждава чрез показанията на св. П. от досъдебното производство, предпочетени пред тези от съдебната фаза, поради изминалия период от време, защото и тя е чула, след като еврото е светнало на машината, подсъдимият да обяснява тогава как банкнотата не може да е фалшива, че него цял град го познава, казва се Д. и няма как да пробутва фалшиви пари.

Доказан е фактът, че К. преди процесното плащане е посещавал нерядко магазина, защото макар и да не живее в Р.она му, е пазарувал в него, когато е отивал да види майка си в дома й, който е на разстояние 500-600 м. от магазина /от показанията на св. А. Г./. Не е бил познат за двете касиерки, проверили парите /като П. е била на смяна като салонен управител/, но е бил добре познат на св. А. Г.а /също управител на търговския обект, която обаче е била на смяна до 15,30 часа/, защото са били съученици.

Свидетелката С. показва известна непоследователност относно вътрешните субективни процеси, довели до решението й да приеме банкнотата, доколкото субективният факт на възприемане на нервничене на подсъдимия влиза в противоречието и с кР.ното й решение да приеме банкнотата. Явно нито подозрителността на поведението на подсъдимия, нито съмненията за хартията й, не са били в такава степен, че да я убедят, че има нередност у нея, и да я мотивират да откаже да я приеме.

Освен това, конкретното твърдение на С., че веднага при пипането на банкнотата е преценила, че тя е фалшива е пресилено, защото трябва да е форМ.но при много кратък допир с банкнотата, тъй като тя, видимо от записа, не е имала продължително време за изследване на качеството на хартията, а и не е имала и опит, който да я улеснява. Не е имала такъв не само поради възрастта си, но и защото е работила като касиер отпреди два месеца, в магазин, в който плащането със сто еврова банкнота е по изключение - един или два пъти в месеца /от показанията на П./. Ползвайки познанията на вещото лице, обаче се стига до извод, че първият досег е възможно да е породил съмнение за неистинността на банкнотата, но че това все пак е у човек, който има известен опит, за разлика от десетки хиляди граждани, които са ги възприемали като истински, защото десетки хиляди банкноти от точно този тип като процесната са били прокарани в обръщение.

3

За доказани следва да се приемат твърденията на подсъдимия, че е работил в чужбина, защото и св. Г., която го познава, знае за това, поради което и няма как той да не е придобил известен опит, позволяващ му да може да различава истинските банкноти.

Доказан е факта, че точно тази банкнота е възможно да е била получена като заплащане на труда му в Г., защото основано и на експертното изследване банкноти от същия тип, такива неистински, каквато е процесната, са устаноВ. за период от началото на 2022 год. до 17.05.2023 год. в Г. - 39 броя.

Напълно съответстващи са гласните доказателства, събрани чрез разпита на всички служители от магазина, сочещи отчитането на получените от продажби в магазина чужди пари, с писменото доказателство – извлечение от дневника, в който е записана датата, на която е получено процесното евро, неговият номинал и кой касиер го е приел, както и с информацията, която носи видеозаписът, че подсъдимият дава 100 евро, от които се извежда извод за непрекъснатост на държането на банкнотата от получаването й от касиера до предаването й на органите на П.та, поради което и не се налага подробното им обсъждане.

С оглед обаче на внесеното съмнение от защитника, се излагат съображения за идентичност на банкнотата, с която подсъдимият е платил с тази установена като неистинска от експерта, която е веществено доказателство по делото и която е предмет на престъплението /допусната е неточност в обвинителния акт, че серийният номер на прокараната в обръщение банкнота е с номер ..., защото буквата N пред тези цифри /показваща емисионната банка/ е изписана като „номер“, поради което не е налице и техническа грешка, а още по-малко неяснота в обвинението, дължаща се на разлика в индивидуализиране на неистинската банкнота/, основано на следните факти:

В хода на изложението на показанията на св. С., след това от преките на св. В. М. и св.А. Г. /които са управителките на обекта, отговарящи на смени за целия магазин, които именно описват в тетрадката еврото, предадено от касиера/ за прибирането на банкнотата в сейфа до предаването й за отчитане в централния „Р.“, до предоставянето й на П.та от Г., заедно със записите от камерите в магазина, изтеглени на флашка, става въпрос за една и съща банкнота, индивидуализирана със своя номер. Няма основания показанията на всички тях в частта, че банкнотата е една и съща, да не се приемат за верни. Лапват също така и основания да се приеме, че в хода на различните действия от страна на управителя с банкнота, тя е подменена, респ. - че на органите на П.та е предадена друга банкнота, а не тази, с която подсъдимият е платил, защото дори и той няма причина осмисляща, възможната подмяна при местенето й.

Доказан е и фактът, чрез проверката на обстоятелствата, извършена от вещото лице, както в заключение на техническата експертиза за истинност на служител в отдел „НЦА“ в БНБ се установява, че 100 евровата банкнота не е истинска.