Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1533 от 31.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 207/2023
Вид
Решение № 1533
Подписан
31.08.2023
В сила
14.12.2023
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. Пловдив, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330200207 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 674376-F655984 от 08.11.2022г. на Заместник директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на А. А. Д., ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, вр. чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Жалбоподателят А. А. Д., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител – адв. М., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален представител, който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като излага съображения в тази насока.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А. А. Д., ЕГН **********, затова, че жалбоподателят, в качеството на управител на „ЗЕВЕРТ“ ЕООД с ЕИК 205907893 - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е била задължена, не е публикувала годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2020г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2021г. Констатирано е, че търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2020г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И1133332/01.06.2021г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността.

ГФО на дружеството за 2020г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 17.05.2022 г. Нарушението е било счетено за извършено на 01.10.2021г. в гр.

Пловдив с правна квалификация чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, вр. чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Посочено е, че нарушението е установено на 24.02.2022г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх.

№ 12-00-48/24.02.2022г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП гр. Пловдив с вх. № 04-01-670/15.04.2022г.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F655984 от 18.05.2022г., съставен от С. С. К. – ** в ТД на НАП-Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя С.

С. К., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че от страна на А. А. Д. е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на вмененото административно нарушение.

2

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗС ръководителя на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Ето защо жалбоподателят Д. е адресат на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗС. Настоящият случай не попада в изключенията, визирани в чл.38, ал.9 от ЗСч.

Административнонаказващият орган е определил санкцията в съответствие със закона, доколкото в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗС е предвидено налагане на наказание, за който не публикува годишен финансов отчет в сроковете по чл. 38 от ЗС, каквото е налице в случая. Правилно е определен и размера на наложената глоба, доколкото санкционната норма предвижда това наказание да е в размер от 200 до 3 000 лева за физическите лица. Наложената глоба е в размер на минималния предвиден в санкционната разпоредба и не подлежи на редуциране от страна на съда. Доколкото законодателят е предвидил отговорността на основание чл.74, ал.1 от ЗСч да бъде реализирана на база различна субектност - търговското предприятие, респ. ръководителят му, то не е пречка да бъдат налагани отделни наказания на всеки един субект за еднакъв отчетен период, както и предвид различния им характер на дейност. Ето защо не е основателно възражението наведено в тази посока.

Събраните по делото доказателства не налагат извода за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Задължението за своевременно публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото състояние на търговеца, като е предвиден достатъчно дълъг срок за неговото изпълнение. В случая липсват изключителни или многобройни смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на 3 административно нарушение. Напротив, прави впечатление, че закъснението за публикуването на ГФО на дружеството не е в рамките на няколко дни след законоустановения срок, а повече от седем месеца след изтичане на крайния срок. Отделно от това, обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, само по себе си не обосновава извод за наличие на маловажност на процесния случай. Това обстоятелство е отчетено при индивидуализиране на наказанието и е наложена глоба в минимален размер. Предвид на изложеното, съдът намира за правилен извода на наказващия орган за липса на предпоставки разглеждания казус да бъде квалифициран като маловажен случай.

При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е установено на на 24.02.2022г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-48/24.02.2022г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП гр.Пловдив с вх. № 04-01-670/15.04.2022г. АУАН е издаден на 18.05.2022г., а НП - на 08.11.2022г., тоест преди изтичане на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че веднага още от първия ден след изтичането на срока за публикуване на ГФО, контролните органи от НАП са били наясно с извършеното нарушение и неговия извършител, съответно да е стартирал 3-месечния срок за съставяне на АУАН. Тук следва да се отбележи правилната намеса в съдебно заседание на представляващия въззиваемата страна, че няма как да следи дали на първи октомври са подадени всяка година годишните финансови отчети и от кои лица. Тези факти се установяват при служебни проверки, въз основа, на които впоследствие се резюлира друга проверка, за да се установи има ли допуснато нарушение и която вече се провежда индивидуално спрямо всяко лице, за което се явява задължение публикуването на годишния финансов отчет. По принцип бездействието на администрацията, която е оправомощена да контролира даден кръг обществени отношения не бива да води до 4 накърняване правата на гражданите, за да не се достига до административен произвол. С жалбата обаче не е отчетена спецификата на конкретната нарушена норма на чл. 38 от Закона за счетоводството. Тази специфика се състои в това, че ГФО следва да бъде представен за обявяване пред една държавна агенция - Агенция по вписванията, а съвсем друга агенция следи за изпълнение на това задължение в срок и за санкциониране на нарушителите и това е НАП. Вярно е, че Търговският регистър е публичен и съществува презумпция за знание на обявените в него обстоятелства. Тази презумпция обаче е насочена към участниците в граждански оборот. За НАП не съществува служебно задължение да следи обявленията или липсата на такива в търговския регистър. Ето защо нарушението се счита открито от датата на получаване от НАП на писмото изпратено от Агенцията по вписванията, съдържащо данните за лицата, които не са подали ГФО в срок.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 674376-F655984 от 08.11.2022г. на Заместник директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на А. А. Д., ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, вр. чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лв.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 674376-F655984 от 5

08.11.2022г. на Заместник директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на А. А. Д., ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, вр. чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ТД на Национална агенция за приходите – Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6