Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1802 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1539/2025
Вид
Определение № 1802
Подписан
09.06.2025
В сила
09.06.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 ал.2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1802 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.С., чрез пълномощника им юрисконсулт Б. Д. против разпореждане обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2600/26.03.2025г. по ч.гр.д. № 4518/2025г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК подадено от «Агенция за събиране на вземания» ЕАД против С. Д. И. от гр.Пловдив, в частите, с които се иска издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 14,11 лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2019 г. до 14.08.2024 г. и за 114,92 лв. – законна лихва за забава за периода 22.06.2019 г. до 09.03.2025 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото няма нарушение на потребителското законодателство и заповедния съд не е оправомощен да извършва преценка на исканията по съществото на делото. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на въпроса.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив приема, че посочени клаузи в ДПК, предвиждащи неустойка и клауза, са неравноправни и накърняват добрите нрави, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на негови задължения да плати необосновано високи неустойки и такси, обезщетяват едни и същи вреди и надвишават размера на законната лихва в нарушение на чл.33 ал.2 от ЗПК. Тъй като тези неустойка и такси имат характер на скрита печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реални услуги, същите следва да намерят израз в ГПР по кредита. Уговарянето им като отделно възнаграждение – неустойка и такси, 1 има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса прекомерност на размера на ГПР съпоставен с нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК/. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2600/26.03.2025г. по ч.гр.д. № 4518/2025г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК подадено от «Агенция за събиране на вземания» ЕАД против С. Д. И. от гр.Пловдив, в частите, с които се иска издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 14,11 лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2019 г. до 14.08.2024 г. и за 114,92 лв. – законна лихва за забава за периода 22.06.2019 г. до 09.03.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2