Определение № 13793 от 24.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13793 гр. София, 24.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110163154 по описа за 2023 година

По делото е постъпила и молба по чл. 248 от ГПК от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски за процесуален представител на ответника.

Твърди, че присъденият с решението адвокатски хонорар не е съобразен с практиката на СЕС и ВКС, като същият е прекомерен по размер, поради което моли за неговото намаляване.

В указания от съда срок е постъпил отговор от ищцата, с който оспорва подадената молба по чл. 248 ГПК. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е обосновано и съответства на положения труд от процесуалния представител на ответника. Моли съдът да остави без уважение подадената от ответника молба.

Съдът, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При определяне на размер на съдът се е взел предвид Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, с което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в 1 смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата представлява ориентир при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост. Съдът намира, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, е съобразил вида на спора, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Отделно от това следва да се отбележи, че размерът на присъдения от съда адвокатски хонорар е под минималния, определен в чл. 7, ал.2, т. 4 съгласно Наредба 1 от 2004 за адвокатски възнаграждения, актуална към датата на сключване на договора за правно съдействие и защита.

Предвид горното съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение са правилно определени и същите не следва да се редуцират.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД молба с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение на решение №2032/07.02.2025г. по гр.д. №63154/2023г. по описа на СРС, 126ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3