Решение № 60 от 10.11.2025, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Административно наказателно дело 98/2025
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 10.11.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Дияна Димова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.2 б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.2 б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.3 б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Велики Преслав, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следеяния състав:
Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200098 по описа за 2025 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от С. А. М. с ЕГН ********** с адрес ******* срещу Наказателно постановление №25-0323-000109/13.03.2025 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР-Шумен.
В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно. Отрича се извършване на нарушението, поради липса, както на обективните, така и субективните признаци на нарушението, липса на осъществено ПТП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник.
Защитникът поддържа изложеното в жалбата и счита че от събраните доказателства не се установяват по безспорен начин обективните и субективните признаци на нарушението, както и че не са налице предпоставките за преквалификация на деянието, защото деяние не е извършвано, поради което моли НП да бъде отменено изцяло и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в писмена молба чрез процесуалния си представител-юрисконсулт, счита че причиненото ПТП е установено по безспорен начин и че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като деянието следва да бъде преквалифицирано като нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДвП, арг. от чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, компетентността на наказващия орган. Спорни са обстоятелствата установени от административнонаказващия орган и дали е осъществен състава на вмененото нарушение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и 1 събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 11.02.2025 г. около 11.00 часа в гр.Велики Преслав на ул.“Ал.Стамболийски“ №54, жалбоподателят при управление на служебен товарен автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№Н5480КВ при извършване на маневра влизане с автомобила в двора на жилищна кооперация не се съобразил с положението на МПС-во, което управлява и разстоянието между отворените крила на порталната врата, причинил ПТП чрез съприкосновение/закачане, удар/ на дясната ролетна врата на товарния автомобил с дясно крило на порталната врата при което са причинени материални вреди дясната ролетна врата на автомобила. След настъпване на ПТП, жалбоподателят се опитал сам да отстрани повредата на вратата, която не можела да се затвори, но не успял. Поради което се обадил на прекия си ръководител Д. Л. и му казал, че вратата на автомобила е паднала при движението му и след като спрял не могъл да я затвори. Свидетелят Л. с още двама негови служители отишли на мястото, където бил спрял жалбоподателя и също направили опити да поправят/наместят/затворят вратата на автомобила, но също без успех. На следващият ден Л. поискал обяснение от жалбоподателя относно настъпването на вредата по служебния автомобил, като в писмено такова жалбоподателя отново заявил, че вратата е паднала сама при движение на автомобила. Л. не повярвал на изложеното и понеже знаел че в близост до кооперацията където е бил жалбоподателя с автомобил има охранителна камера се свързал със собственика й, който му предоставил записа от камерата за процесната дата и час. Свидетелят Л. изгледал записа и след като установил, че причината за щетата е удар при управление на автомобила от жалбоподателя в порталната врата на кооперацията на ул.“Ал.Стамболийски“№54 подал сигнал в РУ-В.Преслав. След събиране на данни по случая и приключване на проверката св.С. С. – мл.автоконтрольор в РУ-В.Преслав, ОД МВР-Шумен съставил Протокол за ПТП, изготвени са били и снимки, приложени към административнонаказателната преписка. На 13.02.2025 г. св.С. С. – мл.автоконтрольор в РУВ.Преслав, ОД МВР-Шумен съставил на жалбоподателя от АУАН за две нарушения по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, изразяващи се в това, че като участник в ПТП, не е уведомил компетентната служба на МВР и не е останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Нарушителят отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на св.Ж. М.. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения по чл.123, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 100.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.
Описаната фактическа обстановка, съдът счита установена от гласните доказателства – показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие, от приложените към администратвнонаказателната преписка и приетите в хода на съдебното следствие документи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-служители на РУ-В.Преслав-С., М. и св.Л., като не констатира наличие на противоречия, както между тях, така и с писмените доказателства, поради което такива не следва да бъдат обсъждани.
*********
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното 2
НП, и в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя, но същите не притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При описание на нарушението не е посочено, че при настъпване на ПТП са причинени имуществени вреди, което се установи по безспорен начин и е било установено още входа на административното производство през административнонаказващия орган, което се потвърждава и от показанията на актосъставителя. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производствно са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Направеното словесно описание в АУАН и НП не покрива критериите на закона за наличие на коректно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, което е довело до още едно допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено по тежест процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно дадена правна квалификация на вмененото нарушение, а оттам - и неправилно определяне на санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на виновния за ПТП-то водач. Безспорно, така допуснатите процесуални нарушения са ограничили правото на защита на наказаното лице до степен, последното да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В конкретния случай от видеозаписа, възпроизведен от ВПРС в с. з. 06.10.2025 г., безспорно се установява, че преди предприемане на маневрата влизане в двор на кооперация товарния автомобил, управляван от жалбоподателя е в изправност, при движение – влизане през порталната врата на кооперация на ул.“Ал.Стамболийски“№54, гр.В.Преслав и след движение назад-изтегляне на автомобила от вратата, управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е с повредена дясна странична врата на товарния отсек, от което по безспорен начин се установява причиненото ПТП. Установеното кореспондира и с показанията на свидетелите. Причинната връзка между управлението на автомобила от жалбоподателя и съприкосновението му с порталната врата и настъпването на вредата на автомобила – повредена дясна врата на товарния отсек е непрекъсната.
Предвид изложеното ВПРС приема, че е безспорно установено извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква а) от ЗДвП . Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". В случая, удряйки се в портална врата, водачът е предизвикал увреждане на МПС-во което е управлявал, т. е. причинил е ПТП - обстоятелство, което се установява от приетия видео и снимков материал. При това положение като участник в ПТП водачът е следвало да окаже съдействие за установяване на 3 вредите от него. Неизпълнението на това задължение се установява безспорно от приетия по делото видеоматериал, от който е видно, че водачът, въпреки че е възприел причиненото от него ПТП е напуснал произшествието, опитал се е да поправи вредите, след като не е успял е уведомил прекия си ръководител, но е излъгал за причината за настъпването им, което според настоящия състав е неизпълнение на задължението да окаже съдействие за установяване на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Неизпълнението на това задължение е нарушение се санкционира със същата санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , както и нарушенията по чл.123, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗДвП.
Доказателствата са еднопосочни, както относно начина, мястото и времето на настъпване на събитието, така и на характера на настъпилите вреди, механизма на реализиране на вредата и превозното средство, при управлението на което същатае причинена.От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът – жалбоподател е съзнавал участието си в произшествието, но въпреки това е напуснал мястото без да окаже съдействие за установяване на вредите.
Но такива обстоятелства нито са установени от адиминстративнонаказващия орган, нито са посочени в АУАН и в НП, поради което съдът не може да повдигне ново обвинение за извършено административно нарушение при различна фактическа обстановка, установена в хода на съдебното следствие и неустановена и непосочена от административнонаказващия орган. Както в АУАН, така и в НП при описание на нарушението не са посочени обстоятелства, от които да се направи извод за осъществено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗДвП и съответно да се приложи тази наказваща норма, която съдържа в себе си състав на административно нарушение.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Допуснатото процесуално нарушение е съществено. То нарушава принципа, залегнал в чл. 2, ал. 1 от ЗАНН – за законоустановеност на наказанието, което да е съответно на определеното законоустановено нарушение.
Разпечатката съдържа 30 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2daa5098-c9e0-4720-8069-abf7fb2680dd