Решение № 1498 от 14.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100507980 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20022296/17.03.2022 г. по гр. д. № 13449/2015 г. по описа на СРС, 67 състав на основание чл. 348 от ГПК е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот: дворно място, съставляващо съгласно документ за собственост урегулиран поземлен имот № V-199 от кв. 101 по плана на с. Чепинци, цялото с площ от 841 кв.м., при съседи на имота: улица, С. Д., наследници на Коста Гугов и ТКЗС и при съседи на урегулирания поземлен имот по скица УПИ VI-197, УПИ VII-198, УПИ Х-206 и УПИ IV200 от същия кварта, което дворно място, съгласно Скица на поземлен имот № 15 – 473388/23.12.2014 г., издадена от СГКК – гр. София, представлява поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на с. Чепинци, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-10/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на СГКК, с адрес на поземления имот: с. Чепинци, район „Нови Искър“, ул. „*******, с площ 862 кв.м., с номер по предходен план – 199, кв.

101, парцел V, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***,

***,

***,

***,

1

***, заедно с построените в имота: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 157,85 кв.м., състояща се от сутерен, етаж и подпокривно пространство, представляваща съгласно схема на сграда № 15473390/23.12.2014 г., издадена от СГКК – гр. София, сграда с идентификатор *** по кадастралната карата и кадастралните регистри на с.

Чепинци, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РЗ 18-10/16.01.2012 г. на изпълнителен директор на СГГ, с адрес на поземления имот с. Чепинци, район „Нови Искър“, ул. „*******, разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от схема от 142 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда и построеният в мястото гараж с площ от 30,58 кв.м., който гараж, съгласно скица на сграда № 15-67310/18.02.2015 г., издадена от СГКК – гр.

София, е заснет като сграда с идентификатор *** по

Кадастралната карта и Кадастралните регистри на с. Чепинци, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № 18-10/16.01.2012 г. на изпълнителен директор на СГКК, с адрес на поземления имот: с.

Чепинци, район „Нови Искър“, ул. „*******, с площ по схема от 30 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи – 1, с предназначение на обекта – хангар, депо, гараж, между следните съделители и при следните квоти:2/4 идеални части за К. А. Н. и Г. Д. Н. при условията на съпружеска имуществена общност, 1/4 идеална част за К. А. Н. и ¼ идеални части за Т. А. Т., като получената при публичната продан сума се разпредели от съдебния изпълнител между съсобствениците при горепосочените квоти. С Решението е отхвърлен иск с правно основание чл.

346 ГПК, вр. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, предявен от К. А. Н. и Г. Д. Н. против Т. А.

Т. за заплащане на сумата в общ размер на 22147,50 лева, представляваща стойността на извършени в имота подобрения/изгражадане на допълнителна постройка през 1983 г., както и иска с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, предявен от Т. А. Т. против К. А. Т. и Г. Д. Н. за заплащане на сумата в общ размер на 1950 лева, представляващи направени разноски за поддръжка и възстановяване на делбения имот.

Против решението, в частта, с която процесният имот е изнесен на публична продан и е отхвърлен предявеният по реда на чл. 346 от ГПК иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС е постъпила въззивна жалба вх. № 25033715/20.04.2022 г., подадена от Т. А. Т., в която са изложени 2 съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че допуснатата до делба сграда е неподеляема, като не е обсъдил дадените становища относно възможността да бъдат обособени две самостоятелни жилища. Посочва, че следвало решаващият съд да даде възможност за представяне на проект, който съгласно чл. 203, ал. 1 от ГПК е следвало да бъде изпратен на компетентната служба на Столична община за одобряване, като по този начин е нарушил принципът, че при извършване на делбата всеки съделител трябва да получи реален дял от съсобствения имот, при съществуваща възможност за това. По отношение на претенцията за подобрения в съсобствения имот, въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията е недоказана. Размерът на подобренията бил установен от съдебнотехническата експертиза, а допуснатия до разпит свидетел не бил разпитан поради сложната епидемична обстановка в държавата към онзи момент. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което допусната до делба сграда да бъде разделена на два дяло, както и претенцията по сметки да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25054332/19.07.2022 г., подаден от Г. Д. Н. и К. А. Н., с който заявяват, че оспорват въззивната жалба, като поддържат, че първоинстанционното решение е правилно и са съобразени становищата на страните и събраните доказателства Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение от 11.07.2016 г. по гр.д. № 13449/2015 г. по описа на СРС, 67 състав, в сила от 18.06.2018 г. между К. А. Н., Г. Д. Н. и Т. А. Т. е допуснато да се извърши делба на следния недвижим имот: дворно място, съставляващо съгласно документ за собственост урегулиран поземлен имот № V-199 от кв.

101 по плана на с. Чепинци, цялото с площ от 841 кв.м., при съседи на имота: улица, С. Д., наследници на Коста Гугов и ТКЗС и при съседи на урегулирания поземлен имот по скица УПИ VI-197, УПИ VII-198, УПИ Х-206 и УПИ IV-200 от същия кварта, което дворно място, съгласно Скица на поземлен имот № 15 – 473388/23.12.2014 г., издадена от СГКК – гр. София, 3 представлява поземлен имот с идентификатор *** по

Кадастралната карта и Кадастралните регистри на с. Чепинци, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-10/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на СГКК, с адрес на поземления имот: с.

Чепинци, район „Нови Искър“, ул. „*******, с площ 862 кв.м., с номер по предходен план – 199, кв. 101, парцел V, при съседи: имоти с идентификатори ***,

***,

***,

***,

***, ***, заедно с построените в имота: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 157,85 кв.м., състояща се от сутерен, етаж и подпокривно пространство, представляваща съгласно схема на сграда № 15-473390/23.12.2014 г., издадена от СГКК – гр. София, сграда с идентификатор *** по кадастралната карата и кадастралните регистри на с. Чепинци, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РЗ 18-10/16.01.2012 г. на изпълнителен директор на СГГ, с адрес на поземления имот с. Чепинци, район „Нови Искър“, ул. „*******, разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от схема от 142 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда и построеният в мястото гараж с площ от 30,58 кв.м., който гараж, съгласно скица на сграда № 15-67310/18.02.2015 г., издадена от СГКК – гр. София, е заснет като сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на с. Чепинци, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № 18-10/16.01.2012 г. на изпълнителен директор на СГКК, с адрес на поземления имот: с.

Чепинци, район „Нови Искър“, ул. „*******, с площ по схема от 30 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи – 1, с предназначение на обекта – хангар, депо, гараж, между следните съделители и при следните квоти:2/4 идеални части за К. А. Н. и Г. Д. Н. при условията на съпружеска имуществена общност, 1/4 идеална част за К. А. Н. и ¼ идеални части за Т. А. Т..

В първото съдебно заседание на втората фаза на делбата, проведено на 15.11.2018 г. К. Н. и Г. Н. са направили искане за възлагане на недвижимия имот на основание чл. 348 от ГПК в общ дял, както и по реда на чл. 346 от ГПК са предявили претенция по сметки. Ответникът Т. Т. е направил искане за възлагане на имота при условията на чл. 348 от ГПК, както и е предявил претенция по сметки по реда на чл. 346 от ГПК на основание чл. 30, ал. 3 от 4

Закона за собствеността.

В молбата, представена в съдебно заседание от 15.11.2018 г. ответникът Т. А. Т. е въвел твърдения, че е направил разходи за изграждане на водопроводна инсталация, захранваща втория етаж на сградата, монтиране на кухненски шкаф с мивка и батерия за топла и студена вода на стойност 800 лева, поставяне на изолация на втория етаж на сградата, предмет на делбата, на стойност 400 лева, поставяне на покрив от бардолин на тераса на втория етаж, на стойност 400 лева, монтиране на метално стълбище към втория етаж, на стойност 800 лева и монтиране на входна врата откъм улицата на стойност 200 лева. Претендира заплащане на сумата от 1300 лева от К. А. Н. и 650 лева от Г. Д. Н..

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото по делото заключение на съдебно – техническа експертиза първоинстанционният съд е приел, че допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем, а претенциите за възлагане на страните са неоснователни, поради което и имотът е изнесен на публична продан. С обжалваното решение са отхвърлени претенциите по сметки на страните, предявени по реда на чл. 346 от ГПК, като във връзка с тази предявена от ответника Т. Т. е приел, че не е установено от кого и кога са извършени установените от вещото лице подобрения.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното решение, въззивният съд намира следното:

С влизане в сила на решението по допускане на делбата са разрешени въпросите относно това между кои страни и при какви дялове съществува съсобственост върху процесния имот. Извършването на делбата е фазата на делбеното производство, при която следва да бъде избран способът, по който да бъде прекратена съсобствеността, която страните не желаят да бъде запазена. Основен принцип при извършване на делбата може да бъде изведен 5 от разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството, а именно, че всеки един от съделителите може да получи дял в натура, ако това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява с пари, а когато имотът не може да се подели удобно, той се изнася на публична продан. Този принцип следва да бъде съобразен от съда при избор на предвидените в ГПК способи за извършване на делбата.

В конкретния случай, до делба е допуснат поземлен имот, ведно с изградена в него жилищна сграда и гараж, като съсобствеността е възникнала между трима съделители, чиито дялове са различни. Основният спорен въпрос, който е въведен и с въззивната жалба е дали имотът е поделяем и дали могат да бъдат обособени два дяла, които да бъдат възложени единият на ищците в общ дял, а вторият – на ответника. Въззивникът не е въвел доводи във връзка с разгледаната от първоинстанционния съд претенция за възлагане по 349 от ГПК, а единствено е посочено, че не е обсъдена възможността да бъдат обособени два дяла от процесния имот.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което основната жилищна сграда е неподеляема, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, като вещото лице дава заключение, че и пристройките към сградата са неподеляеми.