Решение № 1115 от 12.09.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Варна, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100500959 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260087/01.02.2022г. от Й. Т. ИВ. ЕГН ********** от ***********, чрез адв. Св.З., срещу решение

№ 260000/07.01.2022г. по гр. дело № 1429/2019 г. по описа на ПРС, 3-ти състав, с което е отхвърлен предявения от нея положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено, че Й. Т.

ИВ. е собственик на основание давностно владение, продължило повече от двадесет години, начиная от 1996 г. до настоящия момент, на реално обособена част от 274 кв.м., находяща се в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на ****, при граници: за цялото дворно място: ПИ с №№ ****, ***, ****, ***, и граници за процесната реално обособена част от дворното място – ПИ с № ***: ПИ № ***; ПИ № ****; ПИ № *** и вътрешен двор на ПИ № ***, както и искането с правна квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен в тази част нотариален акт за собственост на недвижими имоти № **, **** г. от 28.07.2009 г. на нотариус И. К., рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС - П., вписан в СВ – П. под № *** г. и Й. Т. ИВ., ЕГН **********, с адрес:

**** е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените 1 разноски по делото в размер 300 лева /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и неправилно интерпретиране на събрания доказателствен материал.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените разноски.

Неправилно е прието, че от КНА № ***г. на Сл.по вписванията-П. се установява , че ответното дружество е собственик на спорната реална част. Ответното дружество е ползвало при съставяне на акта документи с невярно съдържание. В справката за ДМА не фигурира ****. Намиращата се на място ограда между двата имота съвпада с регулационната линия по предходна регулация. Ищцата владее имота и това не се отрича от ответната страна. Спорен въпрос е може ли да се придобива по давност тази реална част. Общината не може да се легитимира като собственик, на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗОС. Няма съставен АДС. Не са налице и предпоставките на чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция.

Имотът не е отреден за държавен или общински. Държавата и общините не са собственик на имоти и вещи на търговски дружества, дори и ако държавата или общината са били единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Незаконосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че имотът не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, с оглед приетото заключение на вещото лице, което сочи, че няма изменение в регулационния план на с. А. от 1968г. за процесния парцел, а материализираната на място ограда съвпада с тази по РП. Процесната реална част обаче се претендира по КК, като произволно и незаконосъобразно е включена в УПИ V-***, кв. 38 по плана на с. А.. За останалата част ищцата се е снабдила с НА за собственост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „В и К“Варна“ ООД, ЕИК *** с адрес *****, чрез юк Пл.В., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Дружеството владее процесния имот от **6г., когато е въведана в експлоатация деривация „К. - В.“ и са построени всички кантони по нейното трасе. Й.И. нито е владяла имота, според показанията на разпитаните по първоинстанционното дело свидетели, нито е упражнявала такова спокойно, явно, безпрепятствено и непрекъснато. Дружеството е било уведомено за внесения за одобрение ПУР-ПРЗ за изменение на ПИ с идентификатор **** в кв. 20 по плана на с. А., с възложител Й. Т. ИВ., одобрен със заповед № ***/27.10.2010г. на Кмета на Община Д.. С оглед подаденото от дружеството възражение, заповед № ***/27.10.2010г. е отменена със заповед № ***/16.11.2010г. на Кмета на Община Д., влязла в законна сила. Процесният имот представлява публична държавна собственост, възникнала по силата на ЗВодите, сочейки разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ,т. 5, както и чл. 15 и чл. 19 от ЗУТ.

2

Моли първоинстанциоанното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. на 12.07.2022г. въззивницата Й. Т. ИВ., чрез адв. Св.З. поддържа въззивната си жалба, а ответникът „В и К“ ЕООД, чрез юк Пл.В.-писмения си отговор. Й. Т. ИВ. представя и писмени бележки по спора на делото по същество, в които излага същото становище.

ВОС съобрази следното:

В исковата молба ищцата Й. Т. ИВ., чрез адв. Св.З. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. А., Община Д., ***, а именно - дворно място с пространство от 1436.00 кв.м., съставляващо УПИ с идентификатор **** по КК на с. А., Община Д., ***, на ****, с номер по предходен план *** в квартал 0, при граници и съседи – ПИ № № ***, ***, ****, ***, *** и ***, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра), за което притежава *** на СВ-П.. Собствеността придобила на основание давностно владение.

Навела е твърдения и затова, че e собственик и на съседен имот- реално обособена част от 240 кв.м., находяща се в източната част от ПИ с идентификатор *** по КК на с. А., Община Д., ***, която преди промяната на регулационните линии преди повече от 10 години, е били част от имот № ***, в кв. 0 по РП на селото, която по КК е ПИ с идентификатор 0***., находящ се на ****, за което ответното дружество „В и К" ООД - В. с ЕИК *** се е снабдило с НА № *** г. на СВ-П.. Реално обособената част от посочения имот представлява източната част от имот с идентификатор *** по КК на с. А., с дължина 44.00 метра и широчина 6 метра в южната част и 5 метра в северната част, както е посочено на скицата. Извършена е била промяна на регулационните граници между двата съседни имота, като тя е пропуснала срока да обжалва заповедта на кмета на Община Д., относно одобрения ПУП, с който процесните 240.00кв.м. са придадени към имота на ответното дружество.

Имотът е придобит на основание давностно владение, продължило повече от двадесет години, начиная от 1996г. до настоящия момент. Владението е осъществявано чрез построяване на трайна ограда и упражняване на фактическа власт върху процесните 240.00кв.м. , като част от целия имот с идентификатор 0****, т.к. са били част от него до промяната на регулацията. Имотът никога не е бил държавна собственост, нито някога е владян от ответното дружество. Твъди още, че при снабдяване с КНА № *** г. на СВ-П., кответното дружество е използвало документи, създадени за целите на нотариалното производство и които са с невярно съдържание.

С допълнителна молба вх. № 261134/02.07.2021 г., Й.И., чрез адв. Св.З. уточнява, че процесните 240 кв.м. са част от УПИ /парцел/ *** на с. А. от 16.05.1968 г. Тя внесла проект за изменение на ПУП на селото, но проектът не е приет, поради което не твърди, че е извършена промяна на регулацията. Твърди, че ответното дружество не е владяло никога УПИ /парцел/ *** на с. А. от 16.05.1968 г. Позоваването на АДС от преди да бъде приет РП на с. А. е недопустимо. Сочи, че неуспешно е обжалвала пред АС–Варна заповед на кмета на Община Д. № *** от 16.11.2010 г., с която е отменена заповед № *** от 27.10.2010 г. на кмета на Община Д. за одобряване на ПУП-ПРЗ в частта за парцел ****. Оградата между двата имота не е била променяна от 1996 г. и е била изградена изцяло в поземлен имот ***.

Оградата е построена от нея и съгласно протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж № 13 от 07.10.2002 г. на Община Д., отдел „ТСУ” била на регулационната линия с имота на ответното дружество. Към молбата до нотариуса при съставяне на нотариален акт № *** г. на СВ при РС–П., ответното дружество е представило АДС № *** от 22.11.1965 г. на ГНС - В. и справки за дълготрайни активи № 1105/15.07.2009 г. и № 5984/30.06.2009 г. на 3

„ВиК” ООД, които се отнасят за имот в квартал А. на гр. В., а не за имота на ответното дружество в с. А.. Посочва границите на ПИ ***, целият с площ 1207 кв.м., частично идентичен УПИ /парцел/ І*** на с. А. от 16.05.1968 г., както следва: на север – ПИ *** /улица/; на изток – ПИ ****; на юг – ПИ *** и на запад – ПИ ***.

Тъй като ответникът разполага с документ за собственост, за ищцата е налице правен интерес от търсената защита.

Моли се за решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на основание давностно владение, продължило повече от двадесет години, считано от 1996 г. до настоящия момент на следния недвижим имот, а именно: реално обособена част от 240 кв.м., находяща се в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо УПИ с идентификатор *** по КК на ****, при граници: за цялото дворно място: ПИ с №№ ****, ***, ****, ***, *** и ***, и на процесната реално обособена част от дворното място – ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ****; ПИ с идентификатор *** и останалата част на ПИ с идентификатор ***.

Моли съда да обезсили в тази част КНА № *** г. на СВ- П..

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК „В и К“-В., ЕИК *** е представилописмен отговор, допълнен с отговор от 30.06.2020 г., с който оспорва исковата претенция, като недопустизма, евентуално неоснователна. УПИ с идентификатор *** по КК на с. А., община Д. представлявал публична държавна собственост, позовавайки се на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗВодите. Имотът и предназначен да обслужва експлоатацията, ремонта и поддържанвето на деривацията „К. - В. /магистрален тръбопровод, доставящ вода от яз. К. до Варна и населените места от ***/. Деривацията е е публична държавна собственост, т.к. тя представлява водоснабдителна система, чрез която се доставя вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията на повече от една община.

Деривацията „К. - В.“ е била изградена в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. УПИ с ид. № *** представлява кантон № 3 (от общо шест кантона), разположен по трасето на деривацията. Въведен е в експлоатация с Акт обр. 16 от **6 г. От изграждането на кантон „А.“ в с. А. и до настоящия момент имотът УПИ с ид. № *** се владее от „В и К" ООД - В.“. Имотът е вписан в разписните книги, водени в Община Д., като държавен парцел - „Кантон ВиК“ парцел № IV в кв. 38 по плана на с. А., община Д..

Излага, че съгласно разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗДЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) давността за придобИ.е на държавни и общински имоти е спряла да тече, считано от 31.05.2006 г. Действието на разпоредбата било продължавано до 31.12.2007 г., до 31.12.2008 г., до 31.12.2011 г., до 31.12.2014 г. и т.н. със съответните изменения на закона. С оглед на това, И. не е могла да придобие по давност имот-държавна собственост.

Оспорва твърдението в уточнителна молба на ищцата от 13.11.2019 г., че „процесните 240 кв.м. са част от неин собствен недвижим имот, който е придобила на основание давностно владение”.

Оспорва твърдението на ищеца в уточнителна молба от 18.12.2019 г., че тя „спокойно, явно и необезпокоявано владее процесния имот от 1996 г. и към настоящия момент“. Имотът е бил държавна собственост и е бил във владение на „В и К" ООД - В., в качеството му на екплоатационно дружество и В и К оператор.