Решение № 3770 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3770 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100504151 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4151/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Уиз Еър Унгария“ ООД гр.Будапеща вписано в ТР към МП на Унгария с дружествен номер Cg.01-09964332 , чрез Клон България с ЕИК 200830927 срещу решение №3601 от 24.02.2026 г постановено по гр.д.№17759/25 г на СРС , 64 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.7 пар.1 б.“б“ от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г на „ЕърХелп Германия“ Гмбх, дружество регистрирано в Германия под Търговски регистър HRB 196015, с адрес на управление : гр. Берлин, „Варшауер Плац“ № 11-13, п.к. 10245, сумата от 400 евро – обезщетение по чл.7, пар.1, т.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година – вземане, възникнало в полза на Ш.Д. за закъснение с повече от 3 часа на полет W6 4502 по направление Лондон - Варна по резервация FQBP7B, което вземане е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от 04.03.2025г., ведно със законната лихва от завеждане на делото (27.03.2025г.) до окончателното плащане, както и сумата от 238,88 евро разноски пред СРС.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Закъснението се дължи на извънредни обстоятелства и е било 7 часа и 37 минути . Не може да се изисква въздушният превозвач да остави самолета на земя за 7-8 часа , защото това е непоносима жертва от икономическа страна . Продължителността на „запаса от време“ трябва да се 1 преценява във всеки отделен случай . В случая е имало лоши метеорологични условия в гр.Варна и пистата на летището е била затворена от 8,47 часа до 9,27 часа . Предходният полет е имал закъснение при пристигане на Летище Лутън от 8,21 часа и това е предизвикало закъснението на процесния полет . Безсмислено е била да се назначи друго въздухоплавателно средство при затворена писта , а и полетите се планират като двупосочни . В случая са издадени две последователни НОТАМ съобщения , а превозвачът е очаквал отваряне на пистата . По-бавен вариант е бил да се изпрати друг самолет до Летище Лутън , а после и до Летище Варна . Липсата на екипаж за 450 минути е успоредно с наличието на извънредно обстоятелство за 325 минути .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Въздушният превозвач не е доказал , че не е могъл да избегне т.нар.извънредно обстоятелство . Могъл е да изпълни полета с друг самолет и да избегне забавяне от над 3 часа , както и да предвиди необходимия „запас от време“ .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.03.2026 г и е обжалвано в срок на 18.03.2026 г /по пощата / .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното :

Безспорно е по делото, между Ш.Д. и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници на полет W6 4502 от 19.02.2025г. съгласно резервация FQBP7B по направление Лондон, Лутън - Варна на 19.02.2025г., както и че полетът е изпълнен от ответника с повече от 3 часа закъснение. В конкретния случай в правоотношението между пътника във въздухоплавателното средство при извършване на процесния полет и ответника – въздушен превозвач намира приложение Регламент 261/2004 – чл.3.

При закъснение/отмяна на полет в приложното поле на Регламент 261/2004 опериращият въздушен превозвач дължи обезщетение на пътниците съгласно условията на регламента, заради причинените им безпокойство и неудобство (арг. от съображение 2 от Регламент 261/2004). Обезщетение не се дължи единствено когато опериращият въздушен превозвач успее да докаже, че закъснението/отмяната на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не биха могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки чл.5, пар.3 от Регламент 261/2004г.

Според СРС съгласно Конвенцията на Монреал, задълженията за оперативни въздушни 2 превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не биха могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства могат да се възникнат поспециално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач (съображение по т.14 от Регламент 261/2004г.). Посочените събития, чийто списък е само ориентировъчен, не представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване (т.22 от решение на СЕС по дело № 54907). Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети (съображение по т.15 от Регламент № 261/2004г.).

Според СРС в конкретния случай от събрaните по делото доказателства се установява, че процесният полет W6 4502 по направление Лондон, Лутън – Варна на 19.02.2025г. е закъснял с повече от три часа, по – конкретно със 7 часа и 37 минути. Плануваното време за пристигане на полета е било 12:25 часа, а действителното време на пристигане е 20:02ч.

(видно от представената и приета като доказателство актуална информация за процесния полет – л.55 от делото). В същата актуална информация е посочен код за закъснение – „93“, като съгласно приетите като доказателство „IATA кодове за забавяне“ причина за закъснение на процесния полет е „ротация на самолети, късно пристигане на самолети от друг полет или предишен сектор“.

Според СРС ответникът се позовава на обстоятелството, че предходният полет, който е бил изпълнен на същия ден със същото въздухоплавателно средство, а именно полет W6 4501 по направление Варна – Лондон, е закъснял поради извънредни обстоятелства, обусловени от метеорологични условия – обилен снеговалеж, което е станало причина за закъснение и на процесния полет. Установява се по делото, че предходният полет по ротацията W6 4501 по направление Варна – Лондон е изпълнен със закъснение от 8 часа и 21 минути. Планувано е да пристигне в Лондон в 07:50 ч., а действителният час на пристигане е бил 16:11ч. (видно от приетата актуална информация за полета – л.53 от делото).

Причините за закъснение на предходния полет по ротацията (Варна – Лондон, 4501) е посочена в получено въз основа на издадено от съда съдебно удостоверение писмо от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД (л.87), прието като доказателство по делото. В писмото са посочени следните причини за закъснението : 1/ „недостиг на екипаж, изчакване на екипаж от резервния такъв – 4 часа и 50 минути; 2/ метеорологични условия на летището на излитане поради снеговалеж и спирачен ефект на писта за излитане и кацане - 3 3 часа и 25 мин. и 3/ антиобледенителна обработка на въздухоплавателно средство, отстраняване на сняг и лед – 0 часа и 10 мин.

Според СРС от представените доказателства се установява, че предходният полет по ротацията 4501 e закъснял при излитане, като част от закъснението, а именно закъснение с продължителност от 3 часа и 25 минути се е дължало на затваряне на летището в пункта на излитане – Варна, поради необходимост от снегопочистване (това се установява и от приетите като доказателства НОТАМ съобщения – л.57 и сл., както и отговор на т.2 от писмо от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД – л.87), като на 19.02.2025г. пистата във Варна е била затворена поради необходимост от снегопочистване в периода 03:44ч. до 09:30ч. Плануваният час на излитане от летището във Варна на предходния полет по ратацията (4501) e бил 04:05 ч., а действителният час на излитане – 12:38ч. (видно от актуална информация за посочения полет – л.53 от делото). Страните спорят дали усложнената метеорологична обстановка, наложила закъснението на предходния полет по ротацията, е основание за изключване на отговорността на ответника по Регламент № 261/2004г. за закъснение на процесния полет.

Според СРС по отношение на приложението на чл.5, пар.3 от Регламент № 261/2004г. и обстоятелствата, въз основа на които може да се изключи отговорността на въздушния оператор, е формирана практика на СЕС - решения по преюдициални запитвания (задължителни за настоящия съд съгласно чл.633 ГПК). Съгласно практиката на СЕС като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 могат да се квалифицират събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни (решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C 501/17, EU:C:2019:288, т. 20 и от 12 март 2020 г., Finnair, C 832/18, EU:C:2020:204, т. 38). В т.27 и т.28 от решение на СЕС по дело C 294/10 e прието, че след като на основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на извънредни обстоятелства. Поконкретно, за да избегне риска и най-незначителните закъснения поради настъпването на извънредни обстоятелства да водят неминуемо до отмяна на полета, разумният въздушен превозвач трябва своевременно да планира ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в състояние при възможност да осъществи този полет след отпадането на извънредните обстоятелства. Ако в подобна хипотеза въздушният превозвач обаче не разполага с никакъв запас от време, не може да се приеме, че е взел всички необходими мерки съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. В т.34 от същото решение е посочено, че когато се преценява дали мерките, които въздушният превозвач е взел при планирането на полета, изчерпват необходимото, трябва да се вземат предвид тези вторични рискове, доколкото е възможно да се предвидят и пресметнат определящите ги фактори.

4

Според СРС съгласно т. 53 от решение на СЕС по дело C – 74/2019г., за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет. Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага да е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, което съдът трябва да прецени с оглед на фактите, с които разполага, и по специално като вземе предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство (т.54 от същото решение на СЕС).