Решение № 46 от 13.03.2025, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Гражданско дело 238/2024
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 21.10.2025
- Състав
- Веселина Михайлова Узунова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за българските лични документи
- чл.76 · Закон за българските лични документи
- чл.76, т.9 · Закон за българските лични документи
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.4 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Каварна, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина М. У. Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. У. Панчева Гражданско дело № 20243240100238 по описа за 2024 година
Производството е по чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК.
Гражданско дело №238/2024г. е образувано въз основа на искова молба с вх.№1708/30.05.2024г., подадена от П. Й. У. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №6, чрез процесуалния представител адв.М. К. – ДАК, съдебен адрес гр.Каварна, ул.“****а“, №39, срещу Е. В. К. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №9А.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК и чл.127а, ал.2 от СК.
В исковата си молба ищцата излага, че с ответника са живеели на семейни начала до 2018г. През 2013 г. се родил синът им Й.. Посочва, че съжителството й с ответника е било добро - гледали си детето, работили.
Преди шест години се разделили, но така и не уредили въпроса относно родителските права спрямо детето.
Ищцата посочва, че от една година живее на семейни начала с друг мъж, който закупил жилище, ремонтирали и обзавели заедно.
Твърди, че от раздялата им през 2018г. многократно правила опити да разговаря с ответника за постигане на съгласие относно упражняването на родителските права на синът им, но разговорите били трудни, а това се отразявало недобре и на Й..
Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Й. Е.ов В., на нея, за местоживеене на детето да бъде определено местоживеенето на майката на 1 адрес гр.Каварна, ул.“****“, №6, да се определи режим на лични отношения на детето с бащата Е. В. К., както следва: бащата да вижда и взема детето при себе си всяка седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване /две нощувки/; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като майката се задължава до 01. юни на текущата година да уведоми бащата; всяка нечетна година - по време на пролетната ваканция, с време на продължителност определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 10.00 часа на последния ден от ваканцията: всяка нечетна година - по време на Коледните празници за времето от 10.00 часа на 24.12. до 16.00 часа на 26.12.; всяка четна година - по време на Новогодишните празници за времето от 10.00 часа на 30.12 до 16.00 часа на 01.01.; всяка четна година - по време на Великденските празници за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 16.00 часа на понеделника след Великден, със задължение за бащата или негов близък родственик /родител или брат/ да взема и връща детето от и в дома на майката. Претендира издръжка в размер на 400 /четиристотин/ лева, начиная от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на всеки месец, за който издръжката се отнася; претендира издръжка и за минал период, за една година преди предявяване на настоящият иск, общо в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева.
На основание чл.127а, ал.2 от СК във вр. с чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБДС, моли съда да издаде разрешение, заместващо съгласието на бащата Е. В. К. за издаване на необходимите лични документи - задграничен паспорт за пътуване в чужбина на детето Й., както разрешение заместващо съгласието на бащата, детето да пътува в чужбина, придружаван от майката си, без ограничения в броя на пътуванията и времето на пребиваване, с цел екскурзия и почивка за срок от 5 години, считано от влизане на решението в сила.
Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението, по отношение на исковете, подлежащи на такова.
Претендира разноски.
С молба, депозирана в о.с.з., проведено на 13.02.2025г., ищцата е направила искане по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, за изменение размера на претендираната издръжка за бъдеще време от 400 на 800 лева и за изменение режима на лични отношения на бащата с малолетното дете, където е записано, че „Бащата има право да взима детето всяка седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване – две нощувки“, да се измени: “Бащата да вижда и взема детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване – две нощувки“. С протоколно определение, съдът 2 е допуснал изменение на иска за размера на претендираната издръжка от 400 на 800 лева и по отношение на личните отношения с детето.
В о.с.з., ищцата редовно призована, явява се лично и се представлява от адв.М.К. – АК Добрич, която поддържа исковете по чл.127, ал.2 от СК и чл.127а, ал.2 от СК, с направеното изменение относно размера на дължимата издръжка за бъдеще време и личните отношения.
Ответникът е представил писмен отговор.
Счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
Твърди, че детето Й. се чувства по спокойно, когато е при него, тъй като майка му била доста изнервена. Често му крещяла, като включително налагала и физически тормоз. Твърди, че осигурява на детето нужните за възрастта му удобства. Заплаща храната в училищния стол, води го всеки вторник в гр.Шабла за работа с логопед. Осигурява както финансова, така и морална подкрепа на детето.
Претендира за по-разширен режим на лични отрошения с детето, с оглед на неговата възраст и пол.
Оспорва иска за издръжка за минал период, като моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че през този едногодишен период, в които са били във фактическа раздяла с ищцата е заплащал по-голяма част от разходите за детето, плащал е сметките за телефон, купувал му е дрехи и много други.
Оспорва и допуснатото изменение на иска за издръжка и за режима на лични отношения.
В о.с.з., ответникът редовно призован, явява се лично и се представлява от адв.А. – АК Добрич. Пледира за едно споделено упражняване на родителските права, като посочва, че ще е в интерес на детето да бъде една седмица при майка си и една седмица при баща си, така както първоначално са били уредени отношенията на детето с двамата родители. Посочва, че детето е тийнейджър и сам може да определя при кого от родителите си иска да живее.
Каварненският районен съд след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че ищцата П. Й. У. и ответникът Е. В. К. са родители на малолетното дете Й. Е.ов В., роден на 15.09.2013г., с ЕГН **********, видно от Удостоверението за раждане, издадено въз основа на Акт №****г. на Община Добрич-град. Това обстоятелство се потвърждава и от Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, изх.№АО-01-460/30.05.2024г., издадено от Община Каварна на П. Й. У., където единствен е записан син Й.
3
Е.ов В. с ЕГН **********. Детето и майката имат един и същ постоянен адрес – гр.Каварна, ул.“****“, №6, видно от удостоверенията за постоянен адрес на двамата. Детето Й. Е.ов В. е ученик в ОУ “****“ гр.Каварна и през учебната 2023/2024г. (към момента на подаване на исковата молба) е бил ученик в **** клас. За това обстоятелство свидетелства Служебна бележка изх.№АС-09567/30.05.2024г., издадена от училището.
Майката П. Й. У. е в трудови правоотношения с фирма „****“ ЕООД, където работи като продавач-консултант и получава трудово възнаграждение в размер на 710 лева.
Семейството на ищцата П. У. и съжителят й Г.Т.Г. притежават собствена къща, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот.
С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства за трудовата си заетост – Трудов договор с „****“ ЕООД, както и Доклад за Й.
Е.ов В. за периода 22.11.2021г. – 22.04.2023г., когато е посещавал ЦОП в гр.Шабла.
От изисканата справка от НАП офис Добрич става ясно, че ответникът Е. В. К. е в трудовоправни отношения с „****“ ЕООД, както и за доходите му за период от 2023г. до 2024г.
Банковото удостоверение, изх.№812-0002/07.01.2025г. свидетелства, че Е. В. К. има сключен договор за кредит в размер на 39 800 лева.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДтетето по делото е представен социален доклад от ДСП – Каварна. От него става ясно, че всеки от двамата родители поотделно се старае да задоволява жизнените потребности на детето Й., както базовите от храна, сън, сигурна и безопасна среда, така и социалните такива от обич, принадлежност и развитие. Към момента на изготвяне на доклада, детето живее заедно с майка си, като в определени дни, предимно почивните гостува на баща си. От социалния доклад се установява, че Й. има роднински кръг по линия на двамата родители, с които свободно и безпроблемно общува без ограничения. Същия е на възраст, в която има изградени приятелства с деца на близки до неговата възраст, които родителите му познават и одобряват.
Според социалното проучване, детето е привързано и към двамата си родители, затова и първоначално след раздялата родителите се разбрали една седмица детето да е при майката и една седмица да е при бащата. В последствие нещата се променили, и ищцата отказвала да му дава детето. В хода на проучването е установено, че родителите не постигат съгласие и по 4 отношение на потребността синът им да посещава логопед в ЦОП, като майката е тази, която се противопоставила.
В с.з. е изслушано детето Й. Е.ов В., който сподели, че желае да общува и с двамата с родители, както е било първоночолно, като една седмица е при майка си и една седмица е при баща си.
В с.з. са разпитани свидетели на страните.
Свидетелите Г.Т.Г. и К.Н.Д. водени от ищцата посочват, че детето Й. живее при майка си, но всяка събота и неделя ходи при баща си. В дома има обзаведена стая и според свидетеля Г., той го води на училище, защото живеят по-надалеч. Свидетелят твърди, че детето се разстроило, когато разбрало от баща си за делото, защото искало да живее с двамата родители.
Свидетелката Д. също потвърждава, че детето Й. се отглежда от майката, но всяка седмица ходи и при баща си.
Свидетелите, водени от ответника – Н.А. Г. и П.К. Д. твърдят, че бащата полага грижи за детето. Св.Г. посочва, че Й. е възпитано дете, баща му го води в ЦОП Шабла, на спортни мероприятия, купува му всичко необходимо.
Св.Д., който е съсед на бащата твърди, че той много се грижи за сина си, възпитава го в трудови навици.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по 5 чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието "най-добър интерес на децата" е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на децата; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на децата; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на децата; г) опасността или вредата, която е причинена на децата или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за децата; е) последиците, които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към децата.