Определение № 541 от 26.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500222 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Постъпила е частна жалба от “Хелио-Тур-С“ АД-София, ЕИК 102004621 и “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД-София, ЕИК 175411221, подадена чрез процесуален представител адв. Димитър Проданов-АК-Варна, срещу определение № 7321/28.12.2023 год. по гр.д. № 7005/2022 год. по описа на Бургаския районен съд. С обжалваното определение е отменено протоколното определение от 15.11.2023 год., с което е даден ход по същество в производството по делото и е прекратено като недопустимо производството по гр. дело № 7005/2022г. на РС-Бургас , образувано по искове по чл.76 от ЗС, предявени от “Хелио-Тур-С“ АД и “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, при условията на евентуалност - и по чл.75 от ЗС за първото от тях, против Х. Д. М. и М. Е. М..

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, почиващо на противоречиви мотиви и взаимоизключващи се изводи, които не кореспондират със събраните доказателства. Сочи се, че от една страна районният съд е приел, че въз основа на писмените доказателства не може да се направи извод, че 1 процесният имот попада в територията на къмпинг “Каваците“, а от друга - че в периода 2000-2017 год. е бил считан от ищците за част от къмпинга. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ищците Е. и М. - дългосрочни служители на ищцовите дружества, имащи преки впечатления относно владението върху процесния имот. Възразено е срещу позоваването от страна на районния съд на служебно известни му обстоятелства, относно водени от ищцовите дружества множество идентични дела за различни имоти, като се твърди също, че от това би следвало да се направят изводи за кредитиране, а не за отричане на свидетелските показания на ищцовите свидетели. Твърди се, че свидетелите Е. и М. познават историята на къмпинга, поради което на техните показания би следвало да се придаде по-голяма тежест от тази на свидетелите доведени за разпит от ответниците.

Твърди се, че от страна на ищците са ангажирани много косвени доказателства относно сочения от тях момент на нарушеното владение.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от ответниците по предявените искове М. Е. М. и Х. Д. М., чрез процесуален представител адв.

Таня Илиева АК-Бургас, в който се сочи, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Твърди се, че след многократни уточнения ищците са въвели като фактическо основание на предявения иск по чл.76 от ЗС - отнемане на владението върху процесния имот по скрит начин през зимата на 2022 год., за което са разбрали на 29.04.2022 год., но от една страна не са посочили и установени конкретните действия, с което е станало това, а от друга твърдението им се опровергава от събраните по делото доказателства, включително от свидетелските показания на водените от ищците свидетели, сочещи, че те са констатирали владение на процесния имот от страна на ответниците още през лятото на 2021 год. Изложени са съображения за обоснованост и правилност на изводите на районния съд за неспазен шестмесечен преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.76 и чл.75 от ЗС. Направено е искане частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а в полза на ответниците по нея да бъдат присъдени съдебните разноски за настоящото частно производство.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора по нея и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

2

Обжалваното определение в частта, с която е отменено протоколното определение от 15.11.2023 год., с което е даден ход по същество на делото, е от определенията по чл.253 от ГПК и не подлежи на обжалване. В тази част частната жалба е недопустима поради липсата на подлежащ на обжалване акт, поради което в тази част следва да бъде оставена без разглеждане от въззивния съд.

Поради липсата на правен интерес и активна процесуална легитимация е недопустима жалбата на държателя “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД-София, ЕИК175411221, срещу определението в частта, с която е прекратено производство по евентуално предявения само от “ХелиоТур-С“ АД иск за защита на владение с правно основание чл.75 от ЗС.

Активна процесуална легитимация, както за водене на иска по чл.75 от ЗС, така за обжалване на прекратителното определение в тази част законът предоставя само на лицето, което твърди, че е владелец – т.е. на “Хелио-ТурС“ АД, но не и на държателя, сочещ права произтичащи от договор за наем. В тази част, частната жалба също следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част, с която производството по делото е прекратено, частната жалба е допустима като подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване.

Разгледана по същество в допустимата за обжалване част, частната жалба е неоснователна.

За да постанови определението в допустимата за обжалване част, с която производството по делото е прекратено, Бургаският районен съд, е приел, че по предявените искове: главен - от ищците “Хелио-Тур-С“ АД и “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД по чл.76 от ЗС и предявения от “Хелио-ТурС“ АД евентуален иск по чл.75 от ЗС, срещу ответниците М. Е. М. и Х. Д. М., относно недвижими имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, м.“Каваците“, преклузивният шестмесечен срок за предявяване на исковете е изтекъл преди депозиране на исковата молба въз основа на която е било образувано делото пред БРС на 28.10.2022 год., поради което исковите претенции са недопустими.

В мотивите към обжалваното определение е изложена фактическа обстановка и са направени правни изводи в следния смисъл:

3

Ищецът “Хелио-Тур-С“ АД е предявил исковете по чл.76 от ЗС и чл.75 от ЗС, считайки себе си за владелец на процесния имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, м.“Каваците“. Той е представил доказателства, че през 2000 год. е придобил чрез приватизационна процедура собствеността върху къмпинг ”Каваците” в гр.Созопол, като твърди, че процесният имот попада в придобитата от него собственост върху къмпинга.

Ищецът “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, е предявил иск по чл.76 от ЗС считайки себе си за държател на къмпинг „Каваците“, в който твърди, че попада и процесния имот. Той е представил доказателства, че съгласно договори от 01.02.2009 год. и 01.05.2016 год. сключени между “Хелио-Тур-С“ АД - наемодател и “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД - наемател, му е бил отдаден под наем къмпинг „Каваците“ включващ терен с площ от 217 400 кв. м. и находящите се в него търговски и туристически обекти.

Поради липсата на ангажирани доказателства в този смисъл пред районния съд е прието, че твърдението на ищците, че процесният имот попада в терена включен в къмпинг „Каваците“ не е надлежно доказано по делото.

От анализа на показанията на разпитаните по делото свидетели доведени от ищците - П. Е. и М. М., е прието за установено, че процесният имот се намира в края на очертанията на къмпинга, като през периода от 2000 год. до 2017 год. не е бил ограден, но е бил ползван от ищцовите дружества основно за паркинг. През 2017 год. владението, съответно държането на ищцовите дружества върху къмпинг „Каваците“ е било отнето от трети лица, във връзка с което е водено дело от държателя за защита на държането на къмпинга /процесният имот е бил извън предмета на спора с третите лица/, а след влизането в сила на съдебното решение, през месец юли 2021г. от съдебен изпълнител е било извършено предаване на държането на къмпинг “Каваците“ на втория ответник. Свидетелят Е. твърдял, че при въвода през м.07.2021 год. минал покрай процесния имот и той не е бил ограден, само имало около 20 кв.м. с нахвърлян чакъл, след това на 29.04.2022 год., посетил имота заедно със свидетелката М., като тогава били поставени само колчета с опъната лента, а по-късно била изградена и телена ограда.

С Решение № 834 от 20.09.2011г. на ОСЗ-Созопол, процесният имот е бил възстановен в стари реални граници на наследници на М. К. К.. Съгласно 4 нотариални актове – от 19.12.2017 год., 26.07.2018 год. и 13.12.2018 год. ответницата М. М., по време на брака си с ответника Х. М., закупила от всеки от наследниците по 1/3 ид. част, с което ответниците придобили изключителна собственост върху имота.

Свидетелят К. К. - с. на Д. К. и п. на Р. Щ. - преки наследници на М. К., посочил, че в периода 2011 год. - 2017 год. процесният имот е ползван инцидентно от него и близките му за паркинг, чистен е периодично от тях, но не е бил ограден. След продажбата на имота на ответниците, Х. М. го почистил и заградил, като спорове с ищците за терена, никога не е имало.

Свидетелят И. К. посочил, че през месец януари 2020 год., е закупил жилище в сграда, построена от ответниците в съседен имот, като процесният имот вече бил ограден с телена мрежа на бетонни колове и бил чакълиран. С разрешение на М. както свидетеля, така и други семейства използвали процесния имот за паркиране, а през лятото на 2021 год. имотът е бил платен паркинг - обстоятелство, което се потвърждава и от представените с отговора писмени доказателства, във връзка с регистрацията, експлоатацията и поддръжката на съответно фискално устройство. Знае, че в имота е изградена ВиК шахта и има ел.табла, което също се подкрепя от писмените доказателства, във връзка с присъединяването на имота в края на 2020 год. към електропреносната мрежа.

Прието е, че от показанията на свидетелите Е. и М. се установява, че в периода от 2000 год. до лятото на 2017 год. процесният имот е бил считан от ищците за част от къмпинг ”Каваците”, макар да не е бил ограден, като те са осъществявали фактическа власт върху него - съответно владение и държане, ползвайки го като паркинг за летовниците в къмпинга. След реституцията по ЗСПЗЗ през 2011 год. имотът е бил инцидентно ползван за паркиране на автомобили и от собствениците по реституция, но тъй като не е бил ограден, нарушаването на владението на “Хелио-Тур-С“ АД - респ. държането на “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД върху имота, не е било установено тогава от ищците. Обаче през 2018 год., след закупуване на процесния имот от ответниците, те са установили трайно фактическата си власт върху него и явно са я демонстрирали: оградили са имота, почистили са го, чакълирали са го. През 2019 год. ответниците променили статута на имота, като в края на 2020 год. и началото на 2021 год. същият е бил присъединен към 5 електроснабдителната и водопреносната мрежи, а през летния сезон на 2021 год. се е ползвал като платен паркинг от фирмата на ответника.

Съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид обстоятелството, че свидетелите Е. и М. са дългогодишни служители на ищцовите дружества, както и поради противоречие с останалия събран доказателствен материал по делото, районният съд не кредитирал показанията им в частта относно твърденията, че нарушаване, респ. – отнемане на владението и държането от страна на ответниците е станало на 29.04.2022 год., когато ищцовите дружества установили наличието на поставени колчета с опъната лента в имота, както и за твърденията на свидетеля Е., че през лятото на 2021 год. процесният терен не е бил ограден.

При извършената служебна проверка, настоящият съд констатира, че в допустимата за обжалване част, определението е валидно като постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му и правилно-постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила, мотивирано и обосновано, като мотивите на районния съд изцяло се споделя от настоящия съд, който препраща към тях на осн. чл.272 от ГПК, вр. чл.278, ал.4 от ГПК.

Възраженията по частната жалба са неоснователни.

Не може да бъде споделено възражението, че обжалваното определение почива на противоречиви мотиви и взаимоизключващи се изводи, които не кореспондират със събраните доказателства. Изводите на районния съд са направени при обсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при правилната им преценка и са обосновани. Районният съд правилно е приел, че ищците не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърдението, че процесният имот е част от придобитата чрез приватизация от първия ищец собственост, респ. - е част от терена, който е бил отдаден под наем на втория ищец, като този извод не е в противоречие с останалите му изводи. От изложеното по-горе е видно, че показанията на свидетелите доведени от ищците - Е. и М., не са кредитирани само в частта относно твърденията им, че едва на 29.04.2022 год. ищцовите дружества са установили наличието на поставени колчета с опъната лента в имота, както и в частта, с която свидетелят Е. твърди, че през лятото на 2021 год. процесният терен не е бил ограден. Настоящият съд също намира, че основание за недаване вяра на 6 свидетелските им показания в тази част са както заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото поради служебните им отношения с ищцовите дружества, така и опровергаването им от останалите събрани по делото доказателства - писмени такива, и показанията на останалите свидетели-К. и К., които са в съответствие с документите представени по делото. Изводите на районния съд в този смисъл са направени при правилна преценка на превес на доказателства, поради което възраженията на частните жалбоподатели за противното са неоснователни. Видно е, че служебно известните обстоятелства, относно множество дела водени от ищците за различни имоти в местността, където се намира къмпинг „Каваците“ на същите правни основания, не са основен мотив за частичното некредитиране на показанията на ищцовите свидетели, като дори тези обстоятелства да не бъдат взети предвид, не би се стигнало до различни правни изводи, които да повлияят на изхода от делото.