Решение № 245 от 04.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500214 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 68 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 1111 / 2018 г., поправено на основание чл. 247 ГПК с решение от 31.01.2023 г., Елинпелинският районен съд е признал за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на „С.“ АД с ЕИК *********, че РПК „Р.“ с ЕИК ********* е собственик на основание договор за продажба, универсално правоприемство и срочно право на строеж на следния недвижим имот:

1205 кв. м от УПИ, находящ се в с. Р.П., общ. Е.П., представляващи част от УПИ VII – за мандра, в кв. 27 по плана на селото, при съседи на тази част по скица: от север – улица, от изток – УПИ VIII-433, от юг – улица и магазин на РПК „Р.“, от запад – УПИ IX-164 и УПИ VI-157, целият парцел с площ 1300 кв. м, съставляващ УПИ VII – за мандра, в кв. 27 по плана на селото, при съседи по документ за собственост: от юг и от север – улици, от изток – Н.Н. и от запад – И. и С. Ц., а по скица № 105 от 02.02.2015 г., издадена от Община Е.П., презаверена на 07.11.2018 г.: от 1 юг и от север – улици, от изток - УПИ VIII-433, УПИ IX-164 и УПИ VI157, заедно с построената в парцела МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, разположена в североизточната част на парцела, представляваща предприятие за преработка на бяло саламурено сирене, състоща се от три функционално свързани блока съгласно одобрени архитектурни планове № 7 от 02.03.1994 г. като сграда блок „А“ и блок „Б“, представляващи двуетажна еднофамилна сграда, обединена с тавански полуетаж на двата блока като втори подпокривен етаж с обща площ 159,56 кв. м, а на двата блок „А“ и блок „Б“ с обща разгърната застроена площ 616,30 кв. м, сграда блок „В“ – едноетажна сграда, долепена до блок „А“ и блок „Б“ – цех за сирене с площ от 346,18 кв. м, при съседи на производствената сграда: от две страни – улици, котелно и омекотителна станция, двор и УПИ VIII-433, СГРАДА КОТЕЛНО И ОМЕКОТИТЕЛНА СТАНЦИЯ с площ около 60 кв. м при съседи: двор, производствена сграда, магазин за хранителни стоки на РПК „Р.“ и УПИ IX-164, и ВЪНШЕН НАВЕС, разположен пред котелното, с площ около 50 кв. м, и е ОСЪДИЛ ответника да предаде на ищеца владението върху описания недвижим имот.

С решението си районният съд е отхвърлил предявените от „С.“ АД срещу РПК „Р.“ при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ГПК, а именно да бъде установено по отношение на кооперацията, че търговското дружество е собственик на основание изтекла придобивна давност на целия процесен УПИ VII – за мандра, в кв.

27 по плана на с. Р.П., ведно с всички построени в имота сгради, както и за признаване по отношение на кооперацията, че дружество е собственик на основание изтекла придобивна давност на процесните масивна производствена сграда, състояща се от три функционално свързани блока – сграда блок „А“ и блок „Б“ и едноетажна сграда блок „В“, сграда котелно и омекотителна станция и външен навес.

Районният съд е осъдил „С.“ АД да заплати на РПК „Р.“ направените разноски от 4075,50 лв.

С Решение № 119 от 12.07.2022 г., постановено по същото дело, 2

Елинпелинският районен съд е отхвърлил молбата по чл. 250 ГПК на „С.“ АД за допълване на първоначалното решение от 29.04.2022 г. с произнасяне по евентуално предявен насрещен иск за придобиване право на строеж върху процесния поземлен имот, а именно УПИ VII – за мандра, в кв. 27 по плана на с. Р.П., на основание изтекла в полза на дружество 10-годишна придобивна давност.

Първоначалното решение от 29.04.2022 г. се обжалва изцяло от „С.“ АД като ответник по ревандикационния иск и ищец по насрещния установителен иск за собственост. В жалбата са изложени подробни съображиения за неправилност на първоинстанционния акт.

С доводи за неправилност търговското дружество обжалва и решението от 12.07.2022 г. по чл. 250 ГПК.

Въззиваемата страна РПК „Р.“ е подала отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с които оспорва жалбите.

Решението от 31.01.2023 г. за поправка на ОФГ не е било обжалвано и е влязло в сила.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими. С тях се обжалват валидни решения на първоинстанционен съд.

Решението на районния съд от 29.04.2022 г. в частта по ревандикационния иск е допустимо и правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.

Отговорите на доводите, развити във въззивната жалба, се съдържат в мотивите на първоинстанционния акт. Правните съображения на районния съд са съответни на събраните по делото доказателства и на закона.

По делото не е спорно, че с нотариален акт от 08.06.1993 г. кооперацията е отстъпила на търговското дружество право на строеж 3 върху поземления имот за срок от 25 години. Не се спори, че отстъпеното право е било реализирано и сградите, за които са били издадени строителни книжа, са били своевременно изградени. Не се спори, че при учредяването на правото на строеж с нотариалния акт от 08.06.1993 г. страните са постигнали съгласие, че след изтичане на 25-годишния срок, за който правото е било учредено, сградата ще премине в собственост на кооперацията като собственик на земята.

Спорът както пред първата, така и пред въззивната инстанция е дали кооперацията е била собственик на терена и дали вещното право на строеж е било надлежно учредено от собственик.

Първоначално в исковата молба РПК „Р.“ основава правото си на собственост върху поземления имот на давностно владение, признато й с нотариален акт № 196 от 09.06.2005 г., а по отношение на сградите – изтекъл срок на учредената в полза на ответника суперфиция и договорна клауза по нотариалния акт от 08.06.1993 г. С отговора на насрещния иск кооперацията е въвела ново придобивно основание по отношение на терена, а именно покупко-продажба и универсално правоприемство. По същество първоначалният ищец е направил изменение на основанието на иска си преди първото съдебно заседание. По указание на съда той е уточнил допълнително, че е собственик на поземления имот на деривативно основание – покупко-продажба. При евентуалност е поддържал и право на собственост на основание давностно владение, признато му с нотариалния акт от 2005 г. Насрещната страна не е възразила срещу изменението и не е навела доводи за неуместност с оглед защитата й. Районният съд не е държал нарочно определение за направеното изменение на основанието на исковата претенция, но фактически той е допуснал изменението с доклада, изготвен във второто съдебно заседание, и е разгледал иска на нововъведеното главно основание, като е признал правото на собственост на кооперацията именно на основание покупко-продажба, универсално правоприемство и срочно право на строеж. Въпреки липсата на определение по чл. 214 ГПК, районният съд се е произнесъл по главното основание, от което ищецът 4 черпи права.

За да докаже правото си на собственост, ищецът е представил нотариален акт № 38 от 18.06.1936 г., решение от 14.05.1992 г. по гр. д. № 25 / 1992 г. на Елинпелинския районен съд, решение от 29.06.1992 г. по гр. д. № 1157 / 1992 г. на Софиийския окръжен съд, както и решение от 14.05.1993 г. по гр. д. № 1774 / 1992 г. на Върховния съд, постановено по реда на надзора. Ищецът не е представил нарочни доказателства за правоприемство от купувача на поземления имот по нотариалния акт от 1936 г. – Кредитна кооперация „И.“ в с. Р.. Това обаче е без значение, защото те са били представени в исковото производство от 1992 г., в рамките на което по отношение на Община Е.П. е било признато правото на собственост на РПК „Р.“ върху поземления имот. С влязлото в сила съдебно решение е било отречено правото на собственост на общината върху имота като правоприемник на държавата за част от държавното имущество по силата на § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА. Правата на кооперацията, признати със сила на пресъдено нещо по отношение на общината, следва да бъдат зачетени от настощия съд. Без значение са доводите на ответника, че имуществото на кооперацията е било одържавено и впоследствие не е било реституирано по надлежния ред.

Това е така, защото ответникът не заявява свои права върху терена към минал момент.

По делото не е спорно, че след 1991 г. общината не е съставяла акт на общинска собственост, както и че актът за държавна собственост от 1968 г. е бил отменен едва през 2004 г. Тъй като обаче правото на собственост на кооперацията е било признато по съдебен ред още през 1992 г., ирелевантно се явява за притежаваното от нея право бездействието на общината да отмени с нарочен акт съствения по-рано АДС.

От материалите по делото не става ясно защо през 2005 г. кооперацията се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка вместо с констативен нотариален акт въз основа на документи. Във всички случаи нотариалният акт от 2005 г. не е породил действие на 5 посоченото в него придобивно основание давностно владение, защото кооперацията вече е била собственик на поземления имот на основание покупко-продажба и универсално правоприемство. Придобитото право на собственост на едно основание не може да бъде придобито впоследствие на друго основание.

Изводът е, че решението на районния съд по ревандикационния иск следва да бъде потвърдено.

Първоначалното решение от 29.04.2022 г. обаче следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта, с която районният съд е отхвърлил насрещни установителни искове на „С.“ АД за право на собственост върху поземления имот и построените в него сгради. Такива искове не са били предявявани. С насрещната искова молба, подадена в срока по чл.

131 ГПК, ответникът е предявил насрещен иск да му бъде признато придобито вещно право на строеж върху терена по силата на изтекла придобивна давност. Едва в първото съдебно заседание ответникът е заявил, че е придобил правото на собственост на основание давностно владение върху процесния УПИ и изградените в него сгради, а при условията на евентуалност – че е придобил по силата на изтекла придобивна давност правото на строеж върху терена. Посочил е, че като главен следва да се счита искът за право на собственост върху УПИ и сградите. Заявявайки свои нови вещни права върху нови обекти, ищецът по насрещния иск обективно е направил опит да предяви нов иск.

Последващото обективно съединяване на искове обаче е недопустимо при действието на ГПК от 2007 г. Освен това искът за собственост върху терена и сградите не е бил предявен в предвидената от закона писмена форма, а устно. Ето защо не може да се приеме, че в предмета на делото са били включени насрещни установителни искове за собственост върху поземлен имот и сгради. Произнасяйки се по непредявени искове, районният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, а производството – на съответното прекратяване.

Допълнителното решение от 12.07.2022 г. по чл. 250 ГПК е допустимо, но неправилно. Районният съд е отказал да допълни 6 първоначалното си решение с произнасяне по предявен насрещен иск „при условията на евентуалност“ за придобиване право на строеж по силата на изтекла в полза на търговското дружество придобивна давност, считайки за достатъчно, че се е произнесъл по насрещни искове на ответника за собственост върху УПИ и построените сгради. Това разбиране е неправилно, защото вещното право на строеж върху чужд имот има своето самостоятелно битие и се различава от вещното право на собственост върху имота. Освен това, както беше посочено горе, съдът се е произнесъл по непредявени насрещни установителни искове за собственост, в която част решението подлежи на обезсилване.

Единственият надлежно предявен насрещен установителен иск е този за придобито по давност вещно право на строеж. За него няма произнасяне от първата инстанция въпреки своевременно подадената молба по чл. 250 ГПК от дружеството като ищец по насрещния иск. Следователно обжалваното решение от 12.07.2022 г. следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на районния съд, който на първо място ще следва да прецени допустимостта на насрещния иск за придобито по давност право на строеж, а ако приеме, че този иск е допустим въпреки своевременно упражненото ограничено вещно право, учредено с нотариалния акт от 1993 г., и въпреки фактическото реализиране на строежа, то ще следва да се произнеса по реда на чл. 250 ГПК по съществото на иска.