Решение № 139 от 02.08.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 342/2026
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 02.08.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- Невена Иванова Несторова
Цитирани разпоредби
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Ямбол, 02.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20262330200342 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. П., ЕГН ********** чрез адв. Б. от АК-Ямбол, съдебен адрес: гр. *** срещу Наказателно постановление № 26-0813-000170/26.03.2026 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на жалбоподателката на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са й наложени административни наказания глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалните правила, при липса на вина на жалбоподателя. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, като се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Б. от АК-Ямбол, който поддържа жалбата и прави искане да бъде отменено наказателното постановление, предвид това, че нарушението не е осъществено от жалбоподателят от субективна страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.02.2026 г. в 21.50 часа жалбоподателката П. управлявала лек автомобил Форд Фиеста с регистрационен номер № СН 8854 НН в гр. Ямбол. При движение по ул. Преслав до № 269 е спряна за проверка от служители на РУ Ямбол. При проверката се установява, че 1 автомобилът, управляван от жалбоподателката е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и срещу жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.
По повод съставения АУАН е започнала проверка от Районна прокуратура – Ямбол за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 24.03.2026 г. прокурорът отказва да образува досъдебно производство, като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателката за прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на престъпление, като изпраща преписката на сектор Пътна полиция при ОДМВР – Ямбол за преценка на необходимостта от ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбодателката М. Д. П..
Въз основа на постановлението началникът на сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на П. административни наказания глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Я. и свидетеля Р., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От обективна страна жалбоподателката П. е извършила деяние, с което е осъществила обективните признаци на състава на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, тъй като е управлявала моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
Независимо от горното, от субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина - пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това П. да е съзнавала общественоопасния характер на деянието и да е искала настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства, че жалбоподателката П., която е управлявала МПС не е възразила против акта при съставянето му, но впоследствие в сведението по проверката е заявила, че не е 2 получавала уведомление от гаранционния фонд, че е прекратена регистрацията на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив, събрани са доказателства, които дават основание да се приемат за установени фактите, че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца, още по-малко на водача, преди да предприеме неправомерното управление. Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат, че П. не е съзнавала общественоопасния характер на деянието и не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия, а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. П. не е съзнавала, че управлява нерегистриран автомобил, тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища, а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира, че не са осъществени субективните признаци на нарушението и наложените на жалбоподателката П. административни наказания следва да бъдат отменени изцяло.
Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.
Освен тези съображения със задължително за приложение Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС Първа и Втора колегия Върховният административен съд е приел, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай от извършената справка се установява, че регистрацията е била прекратена служебно и собственикът не е уведомяван за това. Този факт е бил неизвестен дори за актосъставителя до момента на извършване на проверка в масив за служебна информация, до който гражданите нямат достъп.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателката не е извършила нарушението, за което е санкционирана и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0813-000170/26.03.2026 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з1632/02.12.2021 г., с което на М. Д. П., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са й наложени административни наказания глоба в размер на глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Ямбол да заплати М. Д. П., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 250 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4