Решение № 687 от 17.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Радина К. Калева при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602236 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

С присъда от 24.01.2024 г. по НОХД № 14426/2021 г. Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 105 състав е признал подсъдимия С. В. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 НК, като му е наложил наказание глоба в размер на 500 лева.

Срещу присъдата е подаден в срок протест от Софийска районна прокуратура /СРП/, с който се иска отмяна на присъдата и да бъде постановена нова, с която на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Срещу протеста не е подадено възражение от страна на подсъдимия и защитника му.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на нови гласни и писмени доказателства.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и допълнението към него. Твърди, че първата инстанция e допуснала съществено процесуално нарушение, тъй като е наложил полеко наказание от предвиденото в материалния закон за престъплението, вменено в 1 отговорност на подсъдимия. Моли се за определяне на наказание „лишаване от свобода“, както е било посочено в протеста и допълнението към него.

Подсъдимият нередовно призован, не се явява. Заседанието е проведено в негово отсъствие при наличие на хипотезата по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК.

Защитникът на подс. В. приема, че СРС е допуснал нарушение при определяне на наказанието на подсъдимото лице, но моли СГС при индивидуализация на наказанието да определи такова около минимума, предвиден в санкционната част на приложимата разпоредба.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Съдията-докладчик при 105-ти състав на СРС, НО насрочил разпоредително заседание по делото за 22.02.2022 г., като на тази дата съдът не е дал ход на същото, поради неявяване на подсъдимия и негов защитник. На 10.05.2022 г. СРС отново не е дал ход на разпоредителното заседание по делото, обявил подсъдимия за общодържавно издирване с мярка „Установяване на адрес“ и насрочил нова дата за провеждане на разпоредително заседание - 06.07.2022 г. На посочената дата СРС също не е дал ход на делото, като е допуснал правна помощ по отношение на подс. В. и насрочил нова дата за провеждането му.

На 28.09.2022г. първоинстанционният съдебен състав е дал ход на разпоредителното заседание като подсъдимият отново бил нередовно призован и не присъствал на същото, а за него се явил служебно назначения му защитник – адв. Н., но съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в негово отсъствие. Макар, въззивният съд да не споделя мотивите в тази връзка, изложени в протокола от това съдебно заседание, действително, били са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия. В посоченото разпоредително заседание съдът насрочил и дата за разглеждане на делото по общия ред. Последвали две открити съдебни заседания – на 15.11.2022 г. и 14.12.2022 г., в които е бил даден ход на делото и били проведени процесуално-следствени действия. В последващо съдебно заседание, проведено на 31.01.2023 г., въпреки нередовната процедура по призоваването на подс. В., последният се явил в съдебната зала. В хода на заседанието подс. С. В. заявил, че не възразява срещу проведените процесуално-следствени действия в негово отсъствие.

Следващите две заседания, на 28.02.2023 г. и на 16.05.2023 г., били проведени в присъствието и с участието на подс. В. и защитника му адв. Н., като били осъществени редица процесуално-следствени действия. В две поредни заседания – на 21.06.2023 г. и на 10.10.2023 г. ход на делото не бил даден, поради отсъствието на подсъдимия и опитите на СРС за осъществяване на редовна процедура по призоваването му. На 24.01.2024 г. било насрочено поредно съдебно заседание по делото, за което подсъдимият отново не бил 2 редовно призован и не се явил. В заседанието, служебният защитник на С. В. – адв. Н. заявил пред съда, че е уведомил за датата на провеждане на същото майката на подсъдимия и съдът е дал ход на делото. В това заседание били проведени процесуално-следствени действия, било приключено съдебното следствие и след съдебни прения и била постановена обжалваната присъда.

При така установеното, въззивният съд приема, че в хода на съдебното производство пред СРС е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице. Това е така независимо от обстоятелството, че подсъдимият не се е намирал в хипотеза на безусловно задължителна защита, тъй като за последното съдебно заседание, в което била произнесена присъдата, В. е бил нередовно призован.

Видно от записаното в протокола от съдебното заседание, провело се на 24.01.2024 г., по отношение на него не се е бил върнал отрязък от призовка, както и не е бил постъпил отговор от ГДГП от който да се установи дали същият е преминавал границите на Република България. Нещо повече, видно е, че при първоначалното неявяване на подс. В., съдът е положил необходимите усилия за издирването му: обявен е за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“, изискани са и са постъпили множество справки от ГДГП, от РУ-МВР – гр. Тетевен, от ОПКП – СДВР, от НБДН за роднини и адрес. При следващото неявяване на подс. В., в периода след провелото се на 16.05.2023 г. заседание /на което той последно се е явил/ до постановяване на атакуваната присъда усилията, положени от страна на първоинстанционния съдебен състав са се свели до изискване на справка от ГДГП досежно преминаванията на С. В. през граничните пунктове на Република България, като съдът не е изчакал пристигането на такава справка. В тази връзка, следва да се посочи и че от определението за отлагане на заседанието, провело се на 21.06.2023 г. се установява, че за съда е бил известен телефонен номер, използван от подсъдимия, като СРС е определил В. да бъде уведомен за следващите съдебни дати и чрез посочения номер. Въпреки нарочното определение, обаче, такъв опит за уведомяването му не се установява да е сторен. По делото не е приложен нито констативен протокол от служител на СРС, отговарящ за изпълнение на съдебните определения, нито е налично отбелязване за такова уведомяване в списъка с призованите лица за следващо съдебно заседание. В крайна сметка, за да даде ход на заседанието, провело се на 24.01.2024 г., съдът се е задоволил единствено със становището на адв. Н., че е уведомил майката на подс. В.. По делото обаче не са налице каквито и да е доказателства, удостоверяващи, че последната поддържа контакт със сина си, а още помалко, че го е уведомила за насроченото съдебно заседание. Ето защо, разглеждайки и решавайки делото в негово отсъствие, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. То се изразява в нарушение както на правото на лично участие на подсъдимия в процеса, включително възможността му да вземе отношение по проведените процесуално-следствени действия, приключването на съдебното следствие и последна дума, така и на правото му на защита. Следвало е да не се дава ход на делото и разглеждането на същото да бъде отложено за друга дата, за която да се направи опит за призоваването му на посочения телефонен номер, респективно да се проведе щателно издирване на същия. В случай, че подсъдимият отново бъде нередовно призован, то едно 3 проведеното щателно издирване би дало възможност на първата инстанция да разгледа делото в негово отсъствие при наличието на съответните предпоставки /както веднъж това е било сторено/.

По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради накърняване правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл. 55 НПК, който освен, че има право да научи в какво е обвинен, и въз основа на какви доказателства, но има и правото да участва лично в наказателното производство, да прави искания, бележки и възражения, да участва в действия по разследването и други процесуални действия.

Осъщественият от районния съд порок се явява неотстраним от въззивната инстанция, доколкото дори личното участие на подс. В. във въззивното разглеждане на делото не е в съС.ие да санира невъзможността на същия да участва в първоинстанционното производство, с произтичащите от такова участие процесуални възможности. Същото нарушение обаче е отстранимо по характера си, като начинът за това е повторното законосъобразно извършване на съответните действия от равен по степен съд на съда, нарушил процесуалните правила. Ето защо и настоящият въззивен състав приема, че протестираната присъда следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС, без да се налага обсъждането на същото по същество, както и отговор на възраженията, въздигнати от представителя на държавното обвинение досежно размера на наложеното наказание.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда от 24.01.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав по НОХД № 14426/2021г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4