Решение № 2238 от 09.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2238 гр. Пловдив, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330113760 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против С. В. В., ЕГН **********, с адрес в *****, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл.

422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 420,06 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *****, с ИТН *****, дължима за периода от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г.; както и обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 60,81 лв., дължимо за периода от 03.05.2023 г. до 02.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 9593/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребителите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

Излага се, че ответникът като собственик на горепосочения топлоснабден имот, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като 1 такъв бил длъжен съгласно чл. 34 от Общите условия да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че при неизпълнение на задължението си в срок, потребителят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Твърди се, че с оглед сключения при общи условия договор за покупкопродажба на топлинна енергия дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение разпределил топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация на посочената по-горе стойност, върху която било начислено и обезщетение за забавено плащане на главницата за посочения по-горе период.

Сочи се, че ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него била издадена заповед за изпълнение по горепосоченото ЧГД, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

1 от ГПК, а впоследствие съдът дал указания на ищеца за иск по чл. 422 от ГПК.

Отправено е искане за присъждане на направените разноски за заповедното и за исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е подал нередовен отговор на исковата молба, като съдът е дал указания на ответника на основание чл. 101, ал. 2 от ГПК да поправи нередовностите. Приложени са правните последици на чл. 41, ал. 2 от ГПК, тъй като исковата молба ведно с разпореждането от 13.08.2024 г. по настоящото дело са връчени на пълномощника на ответника на 10.10.2024 г. (л. 26 от делото), а пет дни след това е подаден отговорът на исковата молба (л. 28 от делото). Съдът приема, че след като ответникът не е намерен на адреса от призовкарите на РС – Пловдив, то ответникът е получил исковата молба и разпореждането от 13.08.2024 г. от пълномощника. Следва да бъде посочено, че в приложения отговор по делото ответникът е написал адрес за връчване. Ответникът е предупреден за последиците по чл. 41, ал. 2 от ГПК, поради което съдът е приложил тази правна норма за връчването на разпореждането за нередовности на отговора на исковата молба и за призоваването за открито съдебно заседание. В съдебноопределения срок указанията не са спазени, поради което съдът е докладвал делото без отговор на исковата молба – т.е. без фактически твърдения и възражения на ответника, които са били преклудирани, но правните изводи и възражения на ответника следва да бъдат ценени, понеже те не се преклудират с отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по първия иск е да установи, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия, че имотът на ответника е топлоснабден, като между страните съществува валидно облигационно правоотношение, както и изправността си – че през процесния период е доставял договореното количество и качество топлинна енергия, като същата 2 е разпределена, начислена и остойностена съобразно нормативните изисквания, настъпил падеж за плащане на главницата и нейния размер. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване наличието на дълг, следва да докаже, че е погасил.

В тежест на ищеца по иска по чл. 86 от ЗЗД е да докаже наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение (падеж), както и размера на задължението, а ответникът – да докаже, че е платил задълженията си в срок.

Не са налице факти и обстоятелства, които да се отделят като безспорни между страните.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Фактическият състав за възникване и изискуемост на вземането за главница е изпълнен при осъществяването на следните юридически факти: наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, определена от качеството на ответника на клиент на топлинна енергия като собственик на процесния имот, както и от факта дали имотът се топлоснабдява от ищцовото дружество; изпълнение задълженията на ищеца за процесния период, а именно – че е била доставена и разпределена топлинна енергия в твърдяното количество; настъпване на падежа за плащане на цената на доставената топлинна енергия. За вземането за обезщетение за забава е от значение настъпването на забавата на ответника.

Установява се от представените доказателства, че ответникът е съсобственик и ползвател на процесния имот, същият е физическо лице и има качеството потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДТ на ЗЕ. Приложено е по делото Заявление за услуга – смяна на клиент за топлофициран обект от 19.12.2023 г. Към същото има Приложение № 2 – Заявление – Декларация за започване на продажба на топлинна енергия (л. 128 от делото), в т. 8 от което е отбелязано, че потребителят е информиран за наличие на задължения на обекта от стария клиент. Съсобствеността за процесния имот се установява от приложеното Заявленине за услуга, в раздел I от което потребителят е посочил, че има качеството на наследник съгласно удостоверение за наследници № **************** г. (л. 130 от делото).

Съгласно удостоверението за наследници ответникът е един от наследниците на В. С. В. В същото време, макар и да не е приет за редовен подадения от ответника отговор на исковата молба, съдът ще цени приложените от ответника доказателства, имащи характер на извънсъдебни признания на неизгодни за ответника факти – в тази връзка следва да бъде отбелязана жалбата от 19.01.2024 г. (л. 29 от делото), в която ответникът признава, че е ползвал процесния имот за процесния период, както и че е посочил адрес за връчване адреса на процесния имот. Въз основа на изложеното между страните по делото е възникнала облигационна връзка.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза (СТЕ) като обосновано и пълно. Същото дава сведение за това, че за процесния период е работила обслужващата жилищния блок абонатна станция, като в имота има монтирани 5 бр. отоплителни тела и 3

1 бр. водомерни устройства за визуален отчет на изразходваното количество топла вода за битово горещо водоснабдяване (БГВ), отчетът е следвало да се извършва при визуално отчитане ежемесечно, но поради неосигурен достъп за процесния период количествата изразходвана топлинна енергия за отопление и за БГВ са начислявани по предходен период, което е значително по-малко от начисляването по Методиката.

Установява се от заключението на СТЕ, че в процесния период отчитаното количество топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация е извършвано по данни от предходен период, а за 1 бр. щранг-лира – съгласно т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляващо Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата № ЕРД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката (обн. ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г., с посл. изм. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2025г.). Ето защо се доказва изпълнение задължението за доставка и начисляване на топлинна енергия в посочения обем.

Счетоводните записвания в счетоводството на ищеца, размерите на главницата и обезщетението за забава се подкрепят от изводите на заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), на което съдът дава вяра като компетентно изготвено, пълно и обосновано, като се има предвид и уточнението от вещото лице, изложено в откритото съдебно заседание, че единичната цена за Мвч с ДДС е друга, а не посочената в заключението. Причината е, че в заключението е посочена данъчна ставка 20%, а трябва да е 9%.

Настъпил е и падежът за плащане на цената на потребената енергия.

Установява се от приложените по частното дело общи условия, които са и общо известни, че съгласно чл. 34 месечната цена на потребената топлинна енергия се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Като се имат предвид периодите на потребление, отразени в заключението на ССчЕ, настъпил е падежът за плащане на дължимата цена за всеки от периодите, а лихвата за забава се претендира след падежа и отговаря на законната лихва.

Вземанията се установяват по основание и размер и следва исковете да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на спора правно на разноски има ищецът, който е направил такива за 100 лв. държавна такса в двете производства, 250 лв. за СТЕ и 250 лв. за ССчЕ. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по двете производства. Размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на страната се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в границите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от ищеца, неявяването в открито съдебно заседание и липсата на противоречива съдебна практика по правния спор, съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство по заповедното производство юрисконсултското

4 възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 26 от НЗПП, а за исковото производство – в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал.

1 от НЗПП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ във връзка с чл.