Определение № 1709 от 09.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1709 гр. Варна, 09.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900438 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: З. П. Н., ЕГН **********, с адрес: *******, действащ чрез адв. Д. Й. от АК – Варна, със съдебен адрес: *******. срещу

ОТВЕТНИК: Застрахователно еднолично акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

Позитано № 5, представлявано заедно от Недялко Чандъров и Иво Груев – изпълнителни директори, действащи чрез юрисконсулт Н. З..

С разпореждане No 4372/17.08.2023г. съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение.

Ответникът е търговско дружество, като се желае да се ангажира отговорността му именно с оглед осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена с причинителя на вредите, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК приложими към настоящото производство са правилата за разглеждане на търговските спорове.

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявените искове с оглед на разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към ответника на 19.04.2023г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като съответно и с отговор от 11.07.2023г. ответникът е отказал да изплати такова, поради което и предявените иск се явява допустим. С оглед на горното и предявените искове се явяват допустими в хипотезата на отказ да плати - чл.498 ал.3 предл. второ от КЗ.

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищцата е посочила следната собствена банкова 1 сметка с IBAN: **** при „Банка ДСК“ АД.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като уважи всички допустими, относими и необходими доказателствени искания.

По предварителните въпроси:

В отговора на исковата молба е направено възражение за местна неподсъдност на спора, основано на чл. 105 от ГПК, което е неоснователно. С разпоредбата на чл.115, ал. 2 ГПК е въведена специална спрямо чл. 105 ГПК местна подсъдност, която обхваща и настоящия случай, а именно: по местонастъпване на застрахователното събитие. Ищцата е посочила адрес в град Варна, като не е представила доказателства, че действително регистрираният й настоящ или постоянен адрес е в град Варна. Не се налага извършване и на служебна справка в тази връзка, предвид че е налице последната хипотеза на чл. 115 ал.2 от ГПК – по местонастъпване на застрахователното събитие. Възражението следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и възражението, че не била посочена банкова сметка на ищцата, която фигурира още в исковата молба. Неоснователно е и възражението за нередовност на искането за присъждане на законната лихва за забава – искането е достатъчно конкретизирано с начален момент и сумата е изчислима.

В рамките на производството ответникът е направил възражение, че е налице съизвършителство между водача на л.а.“Хонда Джаз“, управляван от Р. Ив. Н., в който се е возила ищцата и водача на л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. №******* - Д. Ил. К.. Твърди се, че основно вината за настъпване на ПТП е била на водача с автомобил „Хонда Джаз", който е управлявал превозното средство с несъобразена с пътната обстановка скорост, като по този начин е допринесъл за настъпването му, което съдията –докладчик намира за неотносимо и извън предмета на спора. Съобразно практиката на ВКС, при съпричиняване по чл.53 от ЗЗД, увреждането от няколко делинквентни, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не пропорционално на приноса на застрахования от него делинквент. /решение № 121 от 18.09.2014г. по търг.дело № 2859/13г., на ВКС, I т.о., Решение №192/ 02.11.2017г. по т.д.№416/17г., ВКС, I т. о. и Решение №32/30.03.2020г. по т.д.№289/ 19г., I т. о./. Претендираното с исковата молба обезщетение е за вреди, причинени в резултат от виновното поведение на водача на лек автомобил л.а. „Сеат Ибиза“ – Д. К., по отношение на който има влязло в сила решение по проведено наказателно производство, което обвързва съда и страните на осн. чл. 300 от ГПК по отношение на вината на Кондов за процесното ПТП. Ищцата е пътничка в другото МПС, поради което и спрямо нея и претенцията й за обезщетение въпросът дали е налице независимо съизвършителство от страна на водача на автомобила, в който се е возила, е без 2 значение за отговорността на ответника - застраховател на гражданската отговорност на виновния водач Кондов. За пълнота следва да се отбележи, че подобно възражение би било допустимо и относимо да се разгледа в случай, че ответникът бе отправил своевременно искане за конституиране на трети лица –помагачи на своя страна – другият делинквент, за който се твърди независимо съизвършителство и неговият застраховател по гражданската му отговорност / в този смисъл и Определение № 511 от 23.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 225 / 2020 г. на Апелативен съд – Бургас и Определение № 589 от 09.09.2022 г. по в. ч. т. д. № 476 / 2022 г. на Апелативен съд – Варна/.

В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответник а Застрахователно еднолично акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5, за местна неподсъдност на спора и искането за прекратяване на производството и изпращането му на С Г С , като неоснователно.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2024г. от 09:30ч., за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.374, ал.2 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЦАТА твърди, че на 12.09.2020г. около 18.00ч. по ГП III-902 в посока от гр. Варна към с. Оброчище се е движил л.а.“Хонда Джаз“, управляван от Р. Ив. Н., като на предната дясна седалка се е возила като пътник ищцата – съпруга на водача Николов. Едновраменно с гореописания автомобил по пътя, свързващ с.Осеново и ГП III-902 се е движил л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. №*******, управлян от Д. Ил. К.. Водачът на л.а.“Хонда Джаз“, наближавайки Т-образното кръстовище образувано от пресичане на ГП III-902, намалява скоростта си от от около 80 км/ч на около 58,64км/ч, след като вижда, че група автомобили изилизат от второстепенния път от с.Осеново. Водача на л.а. „Сеат Ибиза“, движещ се последен в групата от с.Осеново движещ се с около 25км/ч не спира на ПЗ“Б2“, разположен на около 16 3 метра от кръстовището и продължава към него. В момента в който л.а. „Сеат Ибиза“ е бил изравнен с ПЗ“Б2“, зоната за пряка видимост на водача му е била около 49,21м към приближаващия л.а.“Хонда Джаз“. В момента в който л.а. „Сеат Ибиза“ е пресякъл ДРРП и е навлязъл в кръстовището, разстоянието на което се е намирал към потенциалното място на удара е било около 3,30м, а отстоянието на л.а.“Хонда Джаз“ от МУ е било 7,74м, като пряката видимост на водача му към навлизащия отдесно на кръстовището л.а. „Сеат Ибиза“ и било 8,41м. При така сложената ситуация, водача на л.а. „Сеат Ибиза“ продължава движение, а водача на л.а.“Хонда Джаз“ виждайки отнетото му предимство, успява аварийно да отклони на свое ляво, след което настъпва удар, между двата автомобила. След сблъсъка л.а. „Сеат Ибиза“ остава в покой около вертикалната си ос, а л.а.“Хонда Джаз“ отклонява движението си наляво, като навлиза последователно в лявата канавка и в зоната на нива.

Вследствие на удара, ищцата като пътничка в л.а.“Хонда Джаз“, усетила силен удар, като с помощта на притекли се на помощ хора излязла от колата и след като се е изправила усетила силна болка в гърдите. Интензитета на болката бил много висок, не можела да си поема въздух, движела се трудно с помоща на дошлите на помощ хора. Откарана била с линейка в спешен кабинет на „Св.Анна-Варна"АД. Направена й била рентгенова снимки на гърдите и след като я прегледал хирург, констатирал счупване на гръдната кост. Ищцата твърди, че както в момента на удара, така и в продължение на 2 месеца, интензитетът на болките в гръдната област бил много висок. Трудно и болезнено си поемала въздух, като не можела да кихне, да се изкашля и да се засмее, заради силната болка. Наложило се да спи седнала, тъй като не е можела да легне от болката. Пояснява, че самото лежане било болезнено и нетърпимо, също както и ставането и лягането от леглото. В продължение на около 2 месеца и половина спяла в седнало положение, поради което и загубила нормалния си сън за този период от време. Изживявала и към настоящият момент инцидента в съня си, като усещане за болка и под формата на ярки сцени. Твърди, че загубила апетит и отслабнала значително. Непрестанно била напрегната и то за период от около една година.

След инцидента ищцата запонала да проявява несигурност да пътува в пътно превозно средство, която съществувала и към настоящия момент. Страхувала се от приближаващи автомобили. Проявавала нервност и напрегнатост при пътуване, каквито не били налични преди ПТП. Всичко това се отразило отрицателно на ищцата, кат затруднявало личния й живот и нарушило нормалното ежедневие.

Във връзка с настъпилото произшествие било образувано ДП № 295/2020 г. по описа на РУ на МВР – Аксаково.

Твърди, че причина за настъпилото ПТП носи водачът на л.а. „Сеат Ибиза“ с рег.

№*******, Д. Ил. К.. Противоправните му действия се изразявали в нарушение правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал ППС движещо се по път с предимство, с което си поведение нарушил чл.50 от ЗДвП въдв вр. чл.45, ал.2 от ППЗДвП и по непредепазливост, причинил средна телесна повреда на З. Н. П., изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342 4 от НК, за което бил признат за виновен и на осн. чл.78а, ал.1 от НК му било наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000/хиляда лева/ с Решение № 264/15.02.2023г., влязло в законна сила на 03.03.2023г. по АНД №1322/2022г. по описа на ВРС, 28 нак. състав.

Към момента на ПТП, за лекия автомобил с марка „Сеат Ибиза" с peг. № ******* била налице сключена с ответника Застрахователно еднолично акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД полица № BG/03/120000963184 за застраховка Гражданска отговорност, която полица била действаща към датата на ПТП. Застрахователят е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 12.09.2020г., обаче е отказал да определи и изплати обезщетение за претърпените вреди.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорват се видът и характерът на настъпилите увреждания, както и причинно -следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, поради липса на доказателства. Оспорва се и наличието на физически увреждания, както и размерът на претендираното обезщетение като прекомерен. Навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като същата не е била с поставен предпазен колан. Оспорва се и исковата претенция за присъждане на законна лихва досежно началното начисляване на същата, като сочи че следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 497 от КЗ.