Решение № 1311 от 06.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2701/2023
- Вид
- Решение № 1311
- Подписан
- 06.03.2024
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Калина Анастасова, Михаела Касабова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 87, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1311 гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100502701 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
Решение № 20040849 от 08.06.2022 г. поправено с решение №
20069125/28.11.2022 г. постановени по гр.д. № 64231/2020 г. по описа на СРС, 82 с-в е РАЗВАЛЕН по иск с правно основание чл. 87, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявения от П. С. Б., ЕГН **********, срещу Й. Д. П., ЕГН **********, Договор за безсрочно учредяване право на ползване върху недвижим имот срещу задължение за гледане, обективиран в Нотариален акт за безсрочно учредяване право на ползуване върху недвижим имот срещу задължение за гледане № 100, том II, дело № 267/13.06.2011 г. на нотариус Д.Т., вписан с вх. № 23746, акт 174, том VLIII, дело 12674/2011 г. и е ОТХВЪРЛЕН, като неоснователен предявения от Й. Д. П., ЕГН **********, срещу П. С. Б., ЕГН **********, насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на ползване и предаване на владението върху ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.
София, жилищна група *******, ап. 17, по отношение на който на Й. Д. П. е безсрочно учредено право на ползване върху недвижим имот срещу задължение за гледане с Нотариален акт за безсрочно учредяване право на ползуване върху недвижим имот срещу задължение за гледане № 100, том II, дело № 267/13.06.2011 г. на нотариус Д.Т., вписан с вх. № 23746, акт 174, том VLIII, дело 12674/2011 г.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника по главния иск Й. Д. П. с излагане на доводи, че решението е недопустимо, 1 поради произнасяне по непредявен иск; при условията на евентуалност – неправилно, като необосновано; постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства; при допуснато нарушение на процесуалните правила. Неправилно съдът не се е произнесъл по предявен насрещен иск за предаване на фактическа власт и ключ върху имота. С такъв иск съдът е бил сезиран, но по него СРС не е изготвил доклад и не се е произнесъл, поради което е налице непълно решение. Освен това при постановяване на своето решение съдът не се е основал на многобройните събрани в хода на процеса доказателства, което е довело до необоснованост на постановения краен съдебен акт. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено пълно и точно изпълнение на задълженията по договора от страна на П., което СРС не е възприел при неправилна преценка на показанията на свидетелите. Чрез събраните доказателства е установено, че недобросъвестна страна в договорните отношения е кредитора – ищец и поведението му не следва да бъде тълкувано като вина на длъжника – ответник. Според въззивника, твърдяната от ищеца безполезност в случая се дължи изцяло на поведението на ищеца. В случая е установено, че ответницата е изпълнявала точно и добросъвестно задълженията си по договора и ако е имало помощ и съдействие от страна на трети лица, то, това е било изцяло по волята на ищеца.
Същевременно в производството е установено, че ответницата не е отказвала да изпълнява задълженията си и каквото и да е поведение свързано с това. Напротив, установено е, че в периода 2019 г.-2020 г. ответницата е предоставяла пълна грижа на ищеца. В този период около два месеца ищецът е бил в болнични заведения, където му е била предоставена специализирана помощ. Към настоящият момент същият е напълно възстановен именно поради оказаната му пълна и адекватна грижа, както от медицинските специалисти, така и от ответницата. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ищецът е неизправна страна по договора, поради което няма право да развали договора. Поддържа, че в производството е установено, че главния иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен, а предявения насрещен иск да бъде уважен. Моли за отмяна на постановеното решение в частта на уважаване на главния иск и отхвърляне на насрещния иск, като неправилно.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца П. С. Б., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на решението на СРС като правилно. Претендира разноски.
Срещу Решение № 20069125/28.11.2022 г., с което на основание чл.248 ГПК съдът е изменил в една част постановеното решение в частта на разноските, като е оставил в една част без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по насрещния иск, е подадена частна жалба от ищеца, в която са изложени доводи, за това че същото е неправилно и незаконосъобразно.
2
В подаден в срок писмен отговор на частната жалба от страна на ответницата е изразено становище за неоснователност на частната жалба.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по искова молба на П. С. Б. срещу Й. Д. П., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД за разваляне на договор за безсрочно учредяване на право на ползване на Й. Д. П. върху недвижим имот срещу задължение за гледане оформен с нот.акт № 100, том II, дело № 267/13.06.2011 г. на нотариус Д.Т..
В срока за отговор на исковата молба ответницата Й. Д. П. е предявила срещу ищеца П. С. Б. насрещен иск по чл. 108 ЗС за признаване правото й на ползване върху ½ ид.ч. от недвижим имот и предаване на владението върху тази 1/2 идеална част от ап.
17, находящ се в гр. София, жилищна група „*******, за която й е учредено вещно право на ползване.
В подадената искова молба ищецът е изложил фактически и правни доводи, че с Нотариален акт за безсрочно учредяване на право на ползване върху недвижим имот срещу задължение за гледане № 100, том II, дело № 267/13.06.2011 г. на нотариус Д.Т., вписан с вх. № 23746, акт 174, том VLIII, дело 12674/2011 г., е учредил на ответницата право на ползване върху ап. 17, находящ се в гр. София, жилищна група „*******.
Твърди, че с ответницата се познават от 2010 г. като от тогава живеят и на семейни начела. В началото отношенията им били добри, като през цялото време ищецът правел скъпи подаръци на ответницата, водел я по скъпи почивки и се стараел да задоволява всичките й нужди. Постепенно отношенията им започнали да се влошават, ответницата вдигала скандали по парични поводи, променила отношението си когато разбрала, че след смъртта на майка си ищецът предоставил нейния апартамент на съученичка в нужда, вместо да го отдава под наем и да реализира доходи от него, обиждала се и се сърдела когато дебитните карти на ищеца имали ограничения при теглене на пари в брой. Когато през 2019 г. ищецът се разболял тежко и бил 3 диагностициран с полиневропатия, ответницата не го посещавала често в болницата, а когато това се случвало, било придружено с оплаквания и закани, че ако ищецът не проходи, по-добре да не се връща вкъщи. Ищецът твърди, че се чувствал в тежест, тъй като ответницата постоянно се оплаквала на общите им приятели. Докато той бил в болницата, тя обикаляла по различни мероприятия с приятелки, като разходите били за сметка на ищеца. След като ищецът се съгласил и отишъл на санаториум в Кокаляне и Велинград, ответницата напълно се дезинтересирала от него, само един път го посетила, като основните посещения били извършвани от приятелите на ищеца, които му носели храна и всякакви други необходими вещи. Излага твърдения, че след като се прибрал, състоянието му било тежко, имал нужда от постоянна помощ, а ответницата не проявявала желание да се грижи за него, прибирала се по малките часове на нощта, демонстрирала неангажиран начин на живот с ищеца, като той бил принуден да моли приятели да му помагат. Ищецът счита, че ответницата е „патологично меркантилна“, като през 2020 г. след раздялата им си е позволила да вземе скъпи вещи от процесния апартамент, които били лично негови. Сочи, че до 2020 г. тя упражнявала правото си на ползване, но било налице грубо неизпълнение на задължението й да го гледа.
Твърди, че за него не били полагани никакви грижи от разболяването му и до този момент и с оглед на това ищецът няма никакъв интерес от евентуално и бъдещо полагане на грижите, поети със сключения договор. Поради изложеното иска от съда да развали договора за безсрочно учредяване на право на ползване върху недвижим имот срещу задължение за гледане до размера от 1/2 идеална част от процесния апартамент, която част е съответна на учреденото на ответницата право на ползване върху имота.
В подадения отговор на исковата молба ответницата Й. Д. П. сочи, че твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, са изцяло неоснователни и претенциите му следва да бъдат оставени без уважение, тъй като не се подкрепят от фактите и обстоятелствата по делото и реално настъпилата житейска ситуация.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че не го е гледала и не се е грижила за него, като сочи, че го е правила и в периода от 2019 г. до края на януари 2020 г. Твърди, че са неверни твърденията му, че не е участвала в никакви разходи, свързани с ремонта при закупуването на процесния апартамент, като допълва, че всички парични средства, които си е позволявала да тегли от дебитните и кредитните му карти, са били свързани със скъпото му лечение и за лекарства. Излага доводи, че ищецът постоянно я ограничал, държал се нестабилно, карал я да отменя работните си ангажименти и да заминава с него за дълъг период от време по летни ваканции, което се отразявало и на доходите й. Възразява, че ищецът е закупувал описаните от него вещи на ответницата, като твърди, че сама е покривала тези разходи със собствени средства. Излага, че ищецът често злоупотребявал с алкохола в компания на приятели, което дори било констатирано и в медицинско заведение, както и че дори и близките им приятели 4 забелязвали, че ищецът се държи неадекватно. Възразява срещу наведените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, свързани с престоя му в лечебните санаториуми. Сочи, че въпреки лишаването й от правото на ползва върху недвижимия имот, продължава да иска и да има намерение да гледа ищеца, твърдейки, че последният е неизправна страна по договора за учредяване на вещно правно на ползване срещу задължение за гледане, явява се недобросъвестен и желае да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Излага, че с оглед на гореизложеното и с отказа си да приеме изпълнението на договора, ищецът е изпаднал в забава като кредитор и с оглед на извършваните от него действия, с които да пречи на ответницата да упражнява правото си на ползване, възразява ищецът да има право да разваля договора на посоченото основание, тъй като така би черпил права от собственото си противоправно поведение.
Ищецът депозира становище по отговора на исковата молба от ответницата, с което оспорва твърденията на ответницата, изложени в отговора на исковата молба, считайки ги за неотносими към настоящото производство, както и за извършени само е цел злепоставянето му. Категорично сочи, че е налице неизпълнение на поетите от нея е договора за гледане задължения, излагайки доводи, че от влошеното му здравословно състояние, констатирано от 2019 г. до настоящ момент, ответницата е „абдикирала“ от поетите ангажименти по договора, използвала е ищеца за парични изгоди и не е полагала дори морални грижи за един близък човек.