Решение № 496 от 19.12.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Сливен, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20222230200708 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от И. А. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, против НП № 22-0804-000890 от 15.04.2022 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП. Моли издаденото НП да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъдат присъдени направените разноски в производството.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна, в което изразява становището си по съществото на делото и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.02.2022 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 464920 против жалбоподателя за това, че на 17.02.2022 год. в 10,21 часа в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон” срещу 1 хлебозавод „Демеа“ посока гр. Ямбол управлява самоходна машина (мотокар) марка Heli модел CPQ015 оранжев на цвят с VIN *****, който не е регистриран, без регистрационен номер на определеното за това място, като водачът не притежава свидетелство за правоспособност за работа с гореописаното МПС. В акта било отразено, че водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ ARNJ 0095, като уредът отчел 0,00 промила алкохол. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 156 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1, предл.

1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 17.02.2022 год. (л. 49 от делото).

На 15.04.2022 год. било издадено процесното НП № 22-0804-000890 от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП било отразено, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, както и че при индивидуализация на наказанието бил съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. В НП било посочено, че същото се издава на основание Постановление за прекратяване на наказателно производство с вх. № 861/22/31.03.2022 на РП – Сливен, вх. № 804000-2750/05.04.2022 год. на СПП – Сливен. НП било връчено на жалбоподателя на 09.06.2022 год. (л. 6 от делото).

От приложеното към административнонаказателната преписка копие от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.03.2022 год. на РП – Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че престъплението по чл.

345, ал. 2 от НК не е осъществено от обективна страна, доколкото газокарът бил регистриран по реда на Наредба № 10/07.12.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, макар и да не му е бил поставен регистрационен номер. Посочено било, че не е налице и умисъл за извършване на същото деяние от страна на Д., тъй като същият не бил собственик на процесния газокар, който е управлявал, МПС му било предоставено за управление непосредствено преди да потегли с него, поради което не е знаел, дали същото е регистрирано по надлежния ред и кой е надлежния ред (л. 7 - 11 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от 2 жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената дата в НП на жалбоподателя била извършена проверка, при която било констатирано, че същият управлявал самоходна машина (мотокар) марка Heli модел CPQ015 оранжев на цвят с VIN *****. В настоящия случай се установява по несъмнен начин, че собственик на процесната самоходна машина е „П. 2001“ ЕООД – Сливен, както и че същата била регистрирана по реда на Наредба № 10/07.12.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. За да е осъществено от субективна страна нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо същото да е извършено умишлено. В настоящия случай жалбоподателят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, нито е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици. Жалбоподателят не е собственик на процесната самоходна машина и същият не е знаел дали същата е регистрирана по надлежния ред. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.

Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.

36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева.

3

По делото е представен Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л. 26 от делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 300,00 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-000890 от 15.04.2022 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което на И. А.

Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на И. А. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4