Решение № 1234 от 05.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. Бургас, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100501693 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез юрисконсулт Табакова против Решение № 67 от 25.08.2022г. по гр.д.№ 189/2022 г. по описа на Районен съд- Средец, с което дирекцията е осъдена да заплати на Г.

Н. Г. сумата от общо 609,17 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 70,93 часа за периода от 19.05.2019 г. до 9.07.2020 г., представляващи разликата между реално положения от него нощен труд за периода и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2022г. до окончателното плащане; ведно със сумата от 135,15 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, както и сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС- Средец сумата от 100 лв.- за държавна такса и 200 лв.- разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на материалния закон- не е съобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение правни норми и е необосновано.

Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно- за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по 1 специалния закон за МВР.

Изтъква се, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло, както и на тези от тях, работещи в МВР в частност, защото нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, а именно, че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“. Според въззивника, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ препращането е пряко, чрез посочване на конкретни правни норми, като са цитирани конкретни примери.

Сочи се още, че по законова делегация на съответните нормативни актове са приети подзаконови такива- наредби, които съгласно чл.7, ал.2 ЗНА се отнасят до нормативният акт от по- висока степен, чийто разпоредби детайлизират. На основание норми на КТ били приети НРВПО и НСОРЗ, на основание норми от ЗДСл и КТ –Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, а на основание ЗВМР- от министъра на вътрешните работи били издадени няколко наредби за условията и реда на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за работно време.

Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г.

Излагат се подробни съображения, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приложима само за работниците и служителите по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/ тъй като е налице специална законова регламентация, която изчерпателно урежда основанието и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР.

Въззивникът акцентира, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по- високо заплащане и по- висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивки и отпуските и други придобивки, по- благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение.

Намира, че не следва да се извършва приравняване на положения нощен труд към дневен с коефициент от 1,143, тъй като за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, би бил 1.

В подкрепа на тезата си посочва съдебна практика на ОС- Русе, ОС- Велико Търново и ОС- Хасково в подкрепа на тази теза. Развити са подробни съображения.

С оглед неоснователността на иска за главницата, намира за неоснователна претенцията за обезщетение за забавено плащане.

2

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на насрещната страна. Приложен е списък на разноските.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г. Н. Г., представляван от адв. Митко Димитров. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава претенцията си за преизчисляване на часовете положен от него извънреден труд с коефициент 1,143, като е изведен извод, че възраженията на въззивника са необосновани и не държат сметка за наличието на празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите от МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми от НСОРЗ. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по- неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от НСОРЗ и които биха получили повисоко възнаграждение за положения от тях труд при сумирано изчисляване на работното време. Развити са пространни съображения, включително относно формираната до този момент съдебна практика, като намира за правилна тази, която е в подкрепа на тезата на въззиваемата страна. Не се ангажират доказателства. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в редакцията до изменението от 2020г./, а правното основание на исковете за обезщетение за забавено плащане- чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността младши инспектор/ старши полицай в Група „Охрана на държавната граница“ към Гранично полицейско управление- гр.Средец при Регионална дирекция „Гранична полиция” гр.Елхово, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР. Работил на 12-часови смени по определен график, при режим дневна, нощна и два дни почивка, през времетраенето на които полагал труд и през нощта- 7 или 8 нощни смени. Претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да му заплати сумата от 609,17 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 19.05.2019 г. до 9.07.2020 г., получени при преизчисляване на положения от него 3 нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 135,15 лв., начислена от падежа на всяко плащане до окончателното изплащане на задължението.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на министъра на вътрешните работи. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, поради което не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §2 от ЗР същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Не били налице и две от предпоставките на чл.9 от Наредбата- дневното и нощното работно време били с еднаква продължителност от 8 часа и не била налице работа по трудови норми. Преизчисляването с коефициент 1,143 било с цел увеличено заплащане на нощния труд, но не и за акумулиране на извънреден труд. След преизчислението с коефициента на ищеца би следвало да се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не такова за извънреден труд, понеже смените му не надвишавали законоустановените 12 часа.

Районният съд е приел, че в действалите през процесния период наредби на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г.

/действала само в периода от 11.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съобразно приетото експертно заключение съдът е приел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер, ведно с исковете за обезщетение за забавено плащане до и след завеждането на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество- правилно.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, 4 организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.