Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2792 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2510/2024
Вид
Определение № 2792
Подписан
16.10.2024
В сила
28.11.2024
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2792 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502510 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл., вр.чл.83, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Р. А. Н. против определение № 10096/16.08.2024г. по гр.д.№ 12784/2024г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по делото в размер от 270 лева. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна и уважаване на подадената молба. Твърди се, че първонистанционният съд е приложил разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК неправилно, тълкувайки я ограничително.

Погрешно било прието, че дължимата държавна такса не е в голям размер. Не били отчетени възрастта на жалбоподателката, кредитната й задлъжнялост, както и обстоятелството, че има дъщеря с 80% нетрудоспособност, съгласно решение на ТЕЛК, за която следва да полага грижи.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 12784/2024г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е образувано по искова молба от Р. Н. против „Фератум България“ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит № ***/29.07.2023г.. С разпореждане от 24.07.2024г. исковата молба е оставена без движение, с две указания, едното от които е за внасяне на държавна такса в размер от 270 лева. На 29.07.2024г. от жалбоподателката е подадена молба за освобождаването й от внасяне на дължимата държавна такса, към която е приложена декларация за семейно и имуществено състояние. С молбата е заявено и искане съдът служебно да изиска справка за кредитната й задлъжнялост. На 30.07.2024г. е разпоредено да се изискат справки от НАП, от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, от Служба по вписванията- Пловдив и от НОИ.

Жалбоподателката е декларирала, че няма граждански брак, имоти и МПС и получава месечен доход в размер от 3600 лева от заплата и пенсия. Декларирала е също така, че ежемесечно изплаща около 7000 лева към финансови институции, а освен това се грижи за дъщеря си, която страда от хипермитрофия и параноидна шизофрения. От постъпилите справки се потвърждават декларираните данни относно доходите, семейното и имотното състояние на жалбоподателката. Не са налице доказателства относно твърденията на жалбоподателката, че ежемесечно изплаща около 7000 лева към финансови институции, а 1 освен това се грижи за дъщеря си, която страда от хипермитрофия и параноидна шизофрения. Евентуално обстоятелствата относно твърдяната нейна кредитна задлъжнялост биха могли да се изяснят чрез справка от Централния кредитен регистър при БНБ, но самата тя е имала възможност да представи сключените от нея договори за потребителски кредити и други документи, удостоверяващи остатъка от задълженията й по тях. Единствено тя би могла също така да представи доказателства относно здравословното състояние на дъщеря й, намалената й трудоспособност и необходимостта от полагане на материални грижи за нея.

Такива доказателства не са представени и с частната жалба, поради което преценката относно основателността на искането за освобождаване от вносяне на държавна такса ще следва да се извърши единствено при съпоставка между месечния доход на жалбоподателката и размера на дължимата държавна такса.

Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът да извърши преценка въз основа на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация за семейно и имуществено състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други. Не се установява Р. Н. да дължи издръжка на непълнолетно дете или на друго лице, с което живее в едно домакинство и за което има задължение да полага грижи. Месечният й доход от 3600 лева позволява извършването на еднократен разход в размер от 270 лева, поради което съдът намира, че при наличните доказателства частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. А. Н. частна жалба против определение № 10096/16.08.2024г. по гр.д.№ 12784/2024г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по делото в размер от 270 лева..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2