Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 2407 от 19.12.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1274/2022
Вид
Протокол № 2407
Подписан
19.12.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Димитър Чардаков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2407 гр. Пазарджик, 12.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20225220101274 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищците не се явяват, представляват се от пълномощника си адв. А. П..

Не се явяват ответниците, като за ответниците Д. С. и Д. С. се явява особеният представител адв. К..

Не се явява упълномощеният да представлява ответника И. С. адв. В. К..

АДВ. П.: – Считам, че няма пречка господин съдия за даване ход на делото.

АДВ. К.: – Да се даде ход на делото.

Съдът, като съобрази, че страните са редовно и своевременно призовани и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА писмените доказателства депозирани неучастващо по делото лице Община Септември. от третото

АДВ. П.: – Господин съдия, запознат съм, моля да се приемат.

АДВ. К.: – И аз се запознах току-що, да се приемат.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства документите изпратени от Община Септември съгласно опис в съпроводителното писмо, регистрирано в канцеларията на съда с вх. № 21105/13.11.2024 г.

АДВ. П.: – Нямам нови искания господин съдия. Водим допуснатият 1 свидетел, моля да се разпита.

АДВ. К.: – Аз също водя човекът, който е бил, когато се е изготвял констативния нотариален акт, първият свидетел – Д. ** Б. Длъжна съм да кажа, че чрез този човек се свързах с ответника, на който съм особен представител, и това мога да представя от него, което се изискваше от майка му – И., да представи акта, който е съставен, посочен в отговора на исковата молба. Аз не съм нейн представител, но синът й е намерил това, което не е актът, а поканата за доброволно изпълнение, и във връзка с тази покана ще имам искания. Представям го сега, във връзка с това, че съм се свързала с ответникът, на който съм особен представител. Той няма акта, има тази покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Харалампи Пилафов.

АДВ. П.: – Уважаеми господин председател, аз се противопоставям на приемането на нови писмени доказателства, считам, че по настоящото производство няма извършени процесуални нарушения нито от съда, нито от страните, които да извиняват представянето на нови доказателства, след уредения в закона срок. Още повече, доколкото видях, тази покана е от 16-та година ли, 17-та, което не е нито нововъзникнало

АДВ. К.: – от 19-та година е

АДВ. П.: – и 19-та да е, преди образуване на делото е, което не е нито е нововъзникнало, нито пък новосъздадено обстоятелство, за да бъде извинено късното му представяне.

АДВ. К.: – В този смисъл, че аз нямах връзка с ответника, на когото съм особен представител. Няма как да имам доказателства без да имам връзка с него, така, че е абсолютно нововъзникнало.

АДВ. П.: - Уважаеми господин председател, починалият Д., освен синът си Г има и друга наследница, съпругата си И., именно в който отговор е посочен този акт. Така, че съпругата И., която е упълномощила свой представител и е подала отговор, е имала възможността по чл. 131 ГПК да си приложи всички доказателства, за да не се достига до ситуация да се представя две години след изтичане на срока

Съдът счита, че дори и да не е преклудирана възможността за представянето на писменото доказателство – покана за доброволно изпълнение за дължими МДТ за имота от наследодателя Г С., това доказателство не е от значение за изясняване на делото от фактическа страна, доколкото заплащането на данъчни задължения не е действие относимо към владението и към придобивната давност, а към правото на собственост.

Упражняването на фактическа власт е обстоятелство различно от погасяването на данъчни задължения. Ето защо следва да се отклони молбата на особения представител на двама от ответниците за приемане като писмено 2 доказателство на покана за доброволно изпълнение касаеща заплащането на местни данъци и такси дължими за процесния недвижим имот. По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение молбата на адв. К. да се приеме като доказателство покана за доброволно изпълнение до наследодателя Г С., във връзка с дължими от него МДТ за процесния имот.

ПРИСТЪПИ се към разпит на допуснатите свидетели, като първо се пристъпи към разпит на свидетеля доведен от ищците.

АДВ. П.: - Уважаеми господин председател, моля само да приемете уточнението, че моят свидетел беше допуснат в предходното съдебно заседание за оборване показанията на свидетеля на ответниците – за насрещното доказване. В тази връзка считам, че е по-удобно да бъде разпитан след свидетеля на ответницата.

АДВ. К.: - За мен няма проблем – не възразявам да се разпита първо моят свидетел.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, ДОВЕДЕН ОТ

ОСОБЕНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ОТВЕТНИКА.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Д. ** Б: – на 69 години, български гражданин, вдовец, неосъждан, без родство със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. Д. Б: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Г Стаменов познавам от 80-та година, и баща му и него, бил съм кмет на **, Директор на училище. Аз съм от **, имам Пазарджишко жителство, от 2000-та година имам тристаен апартамент тук, но повече живея в **. Знам много добре имотът на Г, не знам улицата как се казва, ние с него даже бяхме приятели.

Беше прекрасен човек, почина. Откакто го помня Г, той първо баща му беше но почина, викаха му М Белият, после и Г така Г Белият, въпреки, че са с друга фамилия, така си остана, беше строител и правеше непрекъснато ремонти вкъщи. Барбекю направи.

Не знам Г да има братя или сестри. Не, в този имот съм виждал единствено баща му, майка му не я помня, и Г постоянно всяка събота и неделя – той живееше в Пловдив, всяка събота и неделя си беше в **. Той след това остана сам и идваше – ремонти подобрения по двора, в една селска къща винаги има работа.

АДВ. К.: - А познавате ли Т. М. М., В. М.а, Т. Дитер – познавате ли ги?

3

СВ. Д. Б: - Не. Нито съм ги виждал, нито чувал тези имена – не, не ги познавам.

Много години се познаваме, аз откакто се помня, той беше с всички ларж човек, да направи мухабет, човек на живота.

Баща му, произвеждаше по двора, до Костенец по влака мъкнеше да си продава стока. Г го знам от по-голям, на мен трудовата ми кариера започна 80те години, кмет бях 81-ва един мандат, след това Директор на малкото училище, Директор на голямото училище бях, но изтъквам това, че с него бяхме приятели. Това е златен човек, такъв човек не може да се намери. Аз съжалявам, че рак го повали. Аз не знам Г да е имал братя и сестри.

Споменавал е за братя и сестри, обаче аз не съм ги виждал. Не знам в какви отношения е с братята,и сестрите си. Единствено него съм виждал, жена му, синът му, там.

АДВ. К.: - Нямам други въпроси.

НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. Д. Б: - Г има едно момче. Други деца не познавам. Аз Ви казах, от 80-те години го познавам Г. Момчето на Г само го познавам по физиономия, той много е пораснал, ей-сега го видях преди делото, не знам как се казва. Голям е, той е, голямо момче, даже сега пихме кафе заедно. Най-малко на 25-30 години е.

АДВ. П.: - Тяхната фамилия С ли е или нещо друго?

СВ. Д. Б: - Г С. – така го знам.

АДВ. П.: - Това дете на Г при Вас ли беше – Ваш ученик ли беше?

СВ. Д. Б: - Не. Те, с майка му в Пловдив, сменяха една две къщи, но идваха, идваха и в **. Г си беше повече в **. Аз затова и не си спомням малкото име на детето, сигурно ми го е казвал, ама. Да, той си живееше в Пловдив, но идваше на село. Много пъти е идвал в ** със семейството си.

Жена му се казва В. Не знам дали е идвал с друга жена. Аз не знам друга жена.

АДВ. П.: - Нямам повече въпроси.

НА ВЪПРОСИ ОТ СЪДА, СВ. Д. Б: - Да, ходихме при нотариус, с още една жена като свидетели, прехвърли си на негово име имотът. Той ме покани просто да потвърдим, че имотът е негов, че там живее – тук нотариус С ли беше, не знам. Да, той ме помоли да свидетелствам.

Не е ставало въпрос дали има други наследници на този имот. Не ми е говорил за други, просто вика, че трябва да присъствам да го прехвърли.

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме други въпроси към свидетеля.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.