Определение № 314 от 04.06.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. *****, 04.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000256 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Р. Д. В., Г. Д. В. и Н.

Г. В., и трите от гр.**********, срещу решение № 179 от 21.02.2025г. по гр.дело № 571/24г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от „Суфле Агро България“ ЕООД иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и е обявен за относително недействителен по отношение на дружеството договор за дарение на недвижими имоти, сключен по нотариален акт № 119, т.II, рег.№ 2126, нот.дело № 262/2023г. на нотариус с рег.№ 529 на НК, по силата на който Д. В. В. е дарил при равни дялове на дъщерите си Р. Д.

В. и Г. Д. В. ½ идеална част от собствеността върху следните недвижими имоти:

1/ апартамент № 20 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.*****, ул.“***********************, със застроена площ от 74.30кв.м., ведно с прилежащата му изба и идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор *** и

2/ гараж № 1 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,, находящ се в гр.*****, ул.“***********************, със застроена площ от 34.18кв.м., ведно с идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор ***,

1 както и е запазил за Н. Г. В. правото на безвъзмездно и пожизнено ползване и плодоприбиране върху гореописаните дарени имоти като действия, увреждащо кредитора, както и са осъдени да заплатят направени по делото разноски.

Твърдят, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по съществени от гледна точка на тяхната защита и предмета на спора техни възражения, надлежно въведени в предмета на спора.

На първо място твърдят, че не е разгледано възражението им, че Н. В. не е пасивно легитимирана да отговоря по предявения иск по чл.135 от ЗЗД, поради което и по отношение на нея производството по делото следва да бъде прекратено. Позовават се на тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014г. по тълк.дело № 5/13г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че по отношение на кредитора сделката е недействителна по отношение на ½ ид.ч., а не за целия имот. Твърди, че ищецът няма правен интерес да иска обявяване на относително недействителна сделката, с която В. е запазил право на правото си на ползване на притежаваната от него ½ ид.м., както и че той не е учредявал такива в полза на съпругата си Н. В.. Твърди, че уговорката е ясна и всеки от двамата съсобственици си запазва правото на безвъзмездно и пожизнено ползване и плодоприбиране за всеки от тях поотделно, а не и взаимно. Поради което и твърди, че не би могло да се приеме, че Н. В. е носител на право на ползване, учредено и от съпруга и по силата на процесния договор. Поради което и твърди, че не е увреждаща кредитора сделка и производството по делото по отношение на предявения против В. и Н. В. иск следва да бъде прекратено.

Твърдят също така, че съдът не е разгледал въведеното от тях възражение, че вземането на ищеца, не произтича от твърдените в исковата молба факти. Позовават се на мотивите към т.2 от тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/17г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спряно него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличие на действително вземане. Сочати, че съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти.

Излагат, че твърдените в исковата молба вземания на кредитора не съществуват, тъй като такива не произтичат от твърдяните факти. Твърдят, че 2 в отговора на исковата молба са посочили, че представените писмени документи не са подписани от представител на „Суфле Агро България“ ЕООД, поради което и липсва обвързаност между дружеството и В.. Твърдят, че съдът не е съобразил, че предявените претенции се основават не на вземанията по записите на заповед, въз основа на които са издадени посочените в исковата молба заповеди за незабавно изпълнение, а на вземания, произтичащи от конкретно посочени договори.

На следващо място твърдят, че съдът не е посочил и кога според него са възникнали вземанията към ответника В., произтичащи от описаните договори. Поради което и не може да се прецени дали в случая е приложима хипотезата на чл.135 ал.1 от ЗЗД или на чл.135 ал.3 от ЗЗД. Твърдят, че по делото е установено, че семейството на ответника В. към момента на сключване на сделката не е знаело, че той има задължения към ищеца или към трето лице, различно от съпругата му, което би довело до отхвърляне на претенцията, ако същата е предявена в хипотезата на алинея трета.

Твърдят, че неправилно съдът не е разгледал и направеното възражение, че договорът прикрива даване вместо изпълнение, тъй като иск за разкриване на симулация не е бил предявен. Излагат, че от гласните доказателства се установява, че в случая не се касае за дарение, а за даване вместо изпълнение.

Тъй като В. не е могъл да върне предоставения му от съпругата му заем от 40 000лв. се е съгласил да прехвърли делът си от апартамента на двете си дъщери. Сделката е възмездна и към момента на сключването и семейството му не е знаело, че той има задължения към трето лице.

Молят съда да обезсили решенето и да прекрати производството по иска срещу Н. Г. Вацева и да отмени обжалваното решение в останалата му част и да постанови друго, с което предявеният срещу Р. Д. Вацева и Г. Д. Вацева иск по чл.135 от ЗЗД да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Суфле Агро България“ ЕООД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени 3 от въззивния съд.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Страните по атакуваната сделка – прехвърлител и приобретател за задължителни и необходими другари, поради което и на основание чл.265 ал.2 от ГПК ответникът Д. В. В. следва да бъде конституиран като въззивник в настоящето производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл.265 ал.2 от ГПК като въззивник Д. В.

В. от с.Румянцево, община **********, задължителен и необходим другар на подалите въззивна жалба Р. Д. В., Г. Д. В. и Н. Г. В..

НАСРОЧВА съдебно заседание на 24.09.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4