Решение № 455 от 13.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Пазарджик, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500019 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1080/11.10.2023 г., постановено по гр. д. № 20225220101948 по описа за 2022г. на Районен съд – Пазарджик са уважени предявените от ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 осъдителни искови претенции срещу ответника Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. Мокрище, общ.

Пазарджик , като на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, ответникът Н. С. е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 12 784,58 лева - главница по Договор за кредит ЕСПРЕСО № 875025187040/13.04.2018 г., сключен със „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК 813071350, прекратено с вливането в „БАНКА ДСК“ АД, сумата от 3 419,25 лева - представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 19.08.2018г. до 21.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 1 146,42 лева, като са отхвърлени като неоснователни предявените искове за присъждане на договорна лихва над размера от 3 419,25 лева до претендирания размер от 3 612,81 лева, както и за присъждане на законната лихва върху главницата считано от 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г. в размер на 524,26 лева.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „БАНКА ДСК“ АД, с оплаквания за неправилност на съдебния акт, 1 поради нарушение на материалния закон. Решението се обжалва само в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на сумата от 524,26 лева законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г.

Намира за неправилен изводът на съда за недължимост на посочената сума, доколкото е приел, че съгласно Тълкувателно решение № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит се определя в размер на непогасения остатък от предоставената по договора сума и договорната лихва до настъпване на предсрочната изискуемост, поради което не се дължи законна лихва върху главницата, считано от датата на първата падежирала вноска до подаване на исковата молба. Сочи, че уговорената в чл. 9 от договора наказателна надбавка представлява лихва за забава, дължима на основания чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като съдът неправилно е приел, че се касае за законна лихва по смисъла на чл. 86 от ЗЗД. Сочи, че съгласно чл. 33 от ЗПК е допустимо страните предварително да уговорят неустоечна клауза по договора за кредит, като обезщетението да се начислява като лихва. Счита, че и цитираното тълкувателно решение приеме лихвата за забава да бъде призната до за дължима до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако е уговорена в договора, какъвто бил и настоящия случай. Сочи, че в случая същата е начислявана единствено върху просрочената главница и за период от 19.08.2018г. до 21.06.2022 г., денят предхождащ исковата молба, позовавайки се на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на исковата претенция. С въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира се присъждане на разноски.

Срещу подадената жалба в законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната по спора страна - ответникът Н. С..

В частта, с която ответникът Н. С. е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 12 784,58 лева - главница по договора за кредит и сумата от 3 419,25 лева - договорна лихва върху главницата за периода от 19.08.2018г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове за присъждане на договорна лихва над размера от 3 419,25 лева до претендирания размер от 3 612,81 лева, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената въззивна жалба, претендира присъждане на разноски. Назначеният по реда на чл. 48 от ГПК от въззивния съд особен представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, като в предоставения от съда допълнителен срок представя писмена защита.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и представената по делото писмена защита от особения представител на въззиваемата страна, при спазване разпоредбата на 2 чл. 235 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в обжалваната част, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, следователно същата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, като универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска“ № 19 против ответника Н. С. С., ЕГН ********** с адрес: с.

Мокрище, общ. Пазарджик. Ищецът твърди, че на 13.04.2018 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК 813071350 - кредитодател, чийто универсален правоприемник е ищецът, от една страна и ответника Н. С. кредитополучател от друга страна, е сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 875025187040, съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 13 000,00 лева със срок на договора до 19.10.2028 г. и падежна дата 19-то число на съответния месец. Главницата по кредита се олихвявала с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил в размер на 7,99% годишно или 0,0222 % на ден. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита бил в размер на 9,84% към дата на подписване на Договора. Ищецът твърди още, че длъжникът е обслужвал редовно кредита само три месеца и от месец август 2018 г. е спрял плащанията по него. Сочи, че служители на банката са правили многократни опити да се свържат с клиента, но кредитът бил вече с 47 броя непогасени месечни вноски за периода от 19.08.2018г. до 16.06.2022 г., подробно описани в исковата молба. Въпреки, че са настъпили предпоставките предвидени в общите условия за настъпване на предсрочна изискуемост, предвид на невъзможността да уведомят длъжника, ищецът не можел да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Поради това предявява осъдителен иск срещу длъжника като сочи, че самата искова молба представлявала покана за предсрочна изискуемост. Оправя се искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Н. С. С. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 12 784,58 лева – главница, 3 612,81 лева – договорна лихва за периода от 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г., 524,26 лева – лихва за забава за периода от 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г., както и законна лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Препис от исковата молба е връчен лично на ответника Н. С. на 27.09.2022 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. не е подал отговор на исковата молба, като не са ангажирани и доказателства. В първото по делото заседание същият се е явил, като е оспорил иска. Твърди, че от три месеца е подновил плащанията по кредита. Намира, че е погасил всички вноски, доколкото твърди, че от 2018г. е бил в чужбина, но всеки месец е пращал на сестра си по 50,00, 100,00 лева, с които последната да извършва плащания по кредита.

3

Пред въззивната инстанция не са поискани и не са събрани нови доказателства.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд с известни допълнения, както следва:

По делото не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 13.04.2018 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК 813071350 - кредитодател, с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД, от една страна и ответника Н.

С. - кредитополучател от друга страна, е сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО № 875025187040/13.04.2018 г. По силата на договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 13 000,00 лева, която последният да върне на 117 месечни равни анюитетни вноски, всяка една от тях в размер на 164,57 лева, с падеж на 19-число от съответния месец, считано от 19.05.2018 г., съгласно приложен към договора и подписан от страните погасителен план. Уговореният краен срок на погасяване на кредита е бил 19.01.2028 г. Съгласно разпоредбата на чл. 8, от част I договора, кредитополучателят заплаща на кредитодателя годишна лихва във фиксиран лихвен процент в размер на 7,99% на година за целия срок на договора.

Посочен е размер на лихвата на ден от 0,0222 %. Посочен е и годишният процент на разходите (ГПР) за кредита към момента на сключване на договора в размер на 9,84 %, а общият размер на дължимата сума по договора, към момента на сключването му възлиза на 19 764,88 лева. В чл. 9.1 от част I на договора е уговорено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава наказателна надбавка върху просрочените вноски за времето на забавата, до окончателното плащане на забавените задължения, в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент. Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, изчислен по този начин, възлиза на 13,99 %. В чл. 8, т. 3 от част I е уговорена и надбавка към договорната лихва от 0,5% при преустановяване обслужването на кредита. Съгласно клаузата на чл. 11 от част I I на договора, страните са се договорили, че при неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договора, банката може да иска предсрочно погасяване на кредита, ведно с изтеклите лихви с първи предстоящ падеж, като обяви кредита за предсрочно изискуем.

По делото е представено извлечение от счетоводните книги на банката по процесния договор за кредит към 22.06.2022 г., от която е видно, че по договора са налице 47 броя просрочени вноски в периода от 19.08.2018г. до 16.06.2022г., с размер на всяка вноска от 164,57 лева. Общият размер на просрочената сума възлиза на 7 734,79 лева, а общо дължимата сума по кредита възлиза на 16 921,65 лева, от които 12 784,58 лева – главница, 3 612,81 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г., 524,26 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г.

Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и приетото допълнителна кредитът в размер на 13 000,00 лева е бил усвоен на 18.04.2018 4 г., като сумата е била преведена по банкова сметка с титуляр Н. С. С..

Кредитът е бил обслужван редовно на първите три падежни дати, като били внесени 3 пълни погасителни вноски от общо 117 на брой, съгласно погасителния план. След това ответникът е преустановил плащанията по кредита, като първата непогасена вноска е с падежна дата 19.08.2018 г. Според изчисленията на вещото лице дължимите по договора за кредит суми към датата на исковата молба са, както следва: 12 784,58 лева - общ остатък по главницата до крайния срок на договора, 3 419,25 лева - дължими лихви по погасителен план за периода 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г., както и сумата от 734,98 лева – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице размерът на дължимата договорна и законна лихва до датата на връчване на копие от исковата молба на ответника, а именно до 27.09.2022 г., възлизат на 3 600,81 лева - договорна лихва и 881,68 лева - лихва за забава, начислена в размер на законната лихва върху просрочената главница към съответната падежна дата.