Решение № 4 от 07.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров в присъствието на прокурора и Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601341 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по въззивен протест от прокурор при ОП Монтана, против присъда 12/24.04.2024г., постановена по нохд №6/2024г. по описа на ОС Монтана, в който се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Според прокурора, размерът на сумата, усвоена посредством ползването на дебитната карта на пострадалия, не е елемент от състава на престъплението, но следва да се има предвид, че са изтеглени толкова пари, колкото е имало по сметката, съдимостта на подсъдимата е обременена, което безспорно влияе върху обществената опасност на извършителя и води до неправилност на извода за наличие на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК.

Прокурорът приема за правилни доводите за това, че обществената опасност е основен признак на всяко престъпление, поради което отсъствието й или явната незначителност обуславят отсъствие на престъпление, както и че приложението на чл.9, ал.2 от НК е по отношение на всяко деяние, но следва да се вземат предвид конкретните характеристики на престъплението и обвиняемия. Иска се отмяна на присъдата, признаване на подсъдимата за виновна и налагане на справедливо наказание.

1

Против протеста е постъпило възражение от служебния защитник адв.В., в което се сочи, че протестът е неоснователен, иска се присъдата да бъде потвърдена, тъй като правилно съдът е приел, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тя е мислила, че пострадалият няма да направи проблем, защото са в едно домакинство. Правилно е било прието, че се касае за явна незначителност на обществената опасност на деянието и в този смисъл е съдебната практика на ВКС /н.д. №242/2016г. на ІІ н.о. на ВКС/.

С протестираната присъда №12/24.04.2024г., постановена по нохд №6/2024г. по описа на ОС Монтана, подсъдимата Ц. М. А. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 18.53.03ч. до 18.54.49 ч. на 09.05.2023г. в гр.Лом, обл.Монтана, при условията на продължавано престъпление, чрез фактически действия – въвеждане на ПИН на банкова карта, използвала платежен инструмент – дебитна карта №516907хххххх7093, издадена от банка „Юробанк България“АД на титуляра Е. К. Т., без съгласието му и извършила две транзакции, като получила сума в размер на 140 лева - изтеглила сума от 100 лева в 18.53.03 ч. и сума от 40 лева в 18.53.49ч., като на основание чл.9, ал.2 от НК е оправдана.

В съдебно заседание протестът не се поддържа от представителя на САП, който счита, че обществената опасност на деянието е незначителна, поради което и то е незначително, сумата е с нисък размер, подсъдимата е живяла в общо домакинство с титуляра на банковата карта, делили са общи разходи, което занижава обществената опасност до незначителна. Иска се потвърждаване на оправдателната присъда.

Защитникът на подсъдимата пледира да бъде оставен без уважение протестът, като се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна, пострадалият не е предявил граждански иск, което доказва, че си е получил парите, изтеглени от неговата близка.

Подсъдимата в право на лична защита поддържа пледоарията на защитника си, в последната си дума оставя решението на преценката на съда.

След като извърши проверка на постановената присъда съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, въззивният състав намира следното:

2

Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд доказателства дават основание да се направят следните изводи относно фактическата обстановка по делото:

Подсъдимата Ц. М. А. е родена на ********г. в гр.***, с постоянен адрес в същия град и настоящ в с.***, обл.***, българска гражданка, с основно образование, живее на семейни начала, безработна, осъждана. Тя се познавала с Е. К. Т. отдавна, от времето, когато той работел на гарата в гр.***, а тя събирала отпадъци в района. Към инкриминираната дата Т. вече бил пенсионер, живеел сам в гр.***, кв.“***“, в дворно място с къща и лятна кухня, пригодена за жилище. При случайна среща на улицата между двамата те се заговорили, подсъдимата му обяснила, че живяла със семейството си в гр.***, след това се наложило да напуснат и се преместили в с.***, работели инцидентно по почистване на дворове, косене и каквото друго намерят. Т. имал дворно място от 4 декара и тъй като двамата продължили да се виждат на кафе, след известно време предложил на А. да дойде да живее със семейството си в лятната му кухня, като работят по двора му. В началото на 2023г. С. Б., дъщеря на Т., дошла да живее при него от гр.Хасково, запознала се с подсъдимата и семейството й, сближили се, след това заживяла на семейни начала с брата на А.. Няколко месеца всички били в общо домакинство, делили разходите си със средствата от пенсията на Т. и доходите на мъжете в семейството на подсъдимата, които не били постоянни. Пенсията на Т. била превеждана по сметка, от която той теглел с дебитна карта, намираща се в чанта, която държал при себе си, в неговата къща, а листчето, на което бил записан ПИН-а, се намирало в шкаф в лятната кухня, заедно с други документи и стари монети. Тъй като Т. не бил доволен от отношенията със семейството на подсъдимата, те се влошили постепенно. На 09.05.2023г. той получил пенсията си, в 9.22ч. от банкомат на клона на ДСК изтеглил сумата от 400 лв., проверил баланса по сметката, а впоследствие привечер отново го проверил и установил, че са изтеглени още 140 лева. Тъй като имал съмнения, че А. или някой от семейството е изтеглил парите, подал сигнал в полицията, при разпитите, преглед на видеозапис и от заключението на видео-техническа експертиза по ДП станало ясно, че А. е изтеглила с картата 100 лв. в 18.53.03ч и 40 лв. в 18.53.49ч. По същото време дъщерята на Т. не се намирала в ***, била в гр.Хасково по работа, той се скарал със семейството на подсъдимата и ги изгонил, след което те се върнали да живеят в с.***, а изтеглената сума не 3 била върната.

Тази фактическа обстановка е била приета за установена от първоинстанционния съд при извършен правилен и законосъобразен анализ на доказателствата

– показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства и експертното заключение, след обсъждане на противоречията в доказателствения материал. Въззивният състав приема, че по отношение на гласните доказателства първостепенният съд да е изложил ясни и пълни мотиви. По отношение на обясненията на подсъдимата А. правилно е посочено, че те са кредитирани частично, като е прието, че тя е изтеглила на два пъти сумата от 140 лева, но въпреки твърденията й, че е сторила това със съгласието на Т., в тази част съдът не й е дал вяра. По отношение на показанията на Т., Б. и Ц. също са изложени подробни съображения доколко са оценени като достоверни показанията им, защо съдът е изключил частично показанията на Т., тези доводи са законосъобразни и не се налага да бъдат повтаряни. Същественото е, че обясненията на А. и показанията на Т. относно съставомерните признаци на престъплението кореспондират с писмените доказателства от банката и заключението на видео-техническата експертиза.

С оглед обективно установената фактическа обстановка и законосъобразния анализ на доказателствата, правилно първоинстанционният съд е направил извод, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна.

Относно наличието на безспорни доказателства за осъществяване на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна се споделят изцяло мотивите, при собствената преценка на въззивния съд също е прието, че действително да осъществени две деяния, съставомерни по чл.249, ал.1 от НК, при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, чрез фактическите действия на подсъдимата – изтегляне с дебитната карта на Т. на сумите 100 и 40 лева, без неговото съгласие. Наличен е пряк умисъл за осъществяване на двете деяния, тъй като А. е осъзнавала, че няма съгласие на собственика на картата за тези действия, независимо че към инкриминираната дата те са живели в общо домакинство и са делили разходите за издръжка.

Въпреки наличието на формалните признаци на престъплението, А. правилно е била призната за невиновна, тъй като е безспорна явната незначителност на обществената му опасност. В тази връзка съдът правилно се е позовал на 4 общия размер на изтеглената сума, отношенията между Т. и семейството на подсъдимата, които споделяли дома му и разходите си за издръжка, а също и влошените към 09.05.2023г. отношения, донякъде свързани с отношението на Т. към връзката на дъщеря му с брата на подсъдимата и които А. е разчитала, че ще се поправят.

Предвид тези съображения, доводите в протеста са неоснователни, единствено съдебното минало на А., която към инкриминираната дата не е била реабилитирана, не може да бъде основание тя да бъде призната за виновна. Позоваването на съдебната практика – решение №74/01.04.2016г. по н.д. №242/2016г. на ІІ н.о. на ВКС, от служебния защитник е напълно уместно, защото от него е видно, че по-високата лична степен на обществена опасност, установена от съдебното минало на подсъдимата, би имала значение само ако е довела до по-висока степен на обществена опасност на деянието, а това не се установява в процесния казус. Напротив, от доказателствата е безспорно, че семейството на А. е живяло в дома на Т., работила в двора му, споделяли разходите си за издръжка, дори дъщеря му живеела на съпружески начала с брата на подсъдимата. Всички тези обстоятелства са в подкрепа на тезата, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, предвид наличието на такава обвързаност, предназначението на изтеглените пари, предвид наличието на общи разходи, а също и размера на сумата. Изложените по-горе съображения налагат извод, че протестираната присъда следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована, поради което и на основание чл. 334, т.6 и чл.338 от НПК, САС в настоящия състав РЕШИ:

Потвърждава присъда №12/24.04.2024г., постановена по нохд №6/2024г.

5 по описа на ОС Монтана.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от съобщаването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6