Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17270 от 08.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5949/2026
Вид
Определение № 17270
Подписан
08.05.2026
В сила
08.05.2026
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17270 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110105949 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д.

К., с ЕГН ********** и Ц. А. К., с ЕГН **********, с която са предявени кумулативно субективно и обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми, дължими в условията на разделна отговорност от всеки от двамата, а именно:

- от В. Д. К.: сумата от 38,00 € - главница за топлинна енергия за периода между 01.07.2023 г. и 30.04.2025 г.; 3,74 € - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. и 19.01.2026 г., сумата от 10,12 € за дялово разпределение, начислена за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. и 2,31 € - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода между 16.07.2023 г. и 19.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава върху двете главници, считано подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС – Балчик /30.01.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 79/2026 г. по описа на РС-Балчик;

- от Ц. А. К.: сумата от 37,99 € - главница за топлинна енергия за периода между 01.07.2023 г. и 30.04.2025 г.; 3,74 € - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. и 19.01.2026 г., сумата от 10,12 € за дялово разпределение, начислена за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. и 2,31 € - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода между 16.07.2023 г. и 19.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава върху двете главници, считано подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС – Балчик /30.01.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 79/2026 г. по описа на РС-Балчик.

1

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза със задачи посочени в исковата молба.

Няма необходимост да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, тъй като макар искането да е допустимо и относимо, то не е още необходимо, тъй като ответниците не са въвели твърдения по повод извършени от тях плащания или възражения относно счетоводното изчисляване на исковите суми.

Липсва необходимост и от формално прилагане на заповедното дело /ч.гр.д. № 79/2026 г. по описа на РС-Балчик/, доколкото актуалната правна уредба предполага електронните дела да са видими и достъпни в електронна среда, без физическото им прилагане към исковото производство.

Ответниците В. Д. К., чрез адв. Николов, и Ц. А. К., чрез адв. Кирилова, са подали отговор на исковата молба в срока и по реда, установен в чл. 131 от ГПК.

С отговора на ответника К. не са заявени доказателствени искания и/или искания по доказателствата.

Ответникът В. К. заявява доказателствени искания, както следва. На първо място – за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от ГПК да представи по делото следните писмени доказателства /документи/, намиращи се у него, а именно: отчетен картон за показанията на Общия топломер в АС за процесния период /съгласно чл. 7, т. 3 от ОУ за продажба на топлинна енергия/; на следващо място – за представяне на протоколите за въвеждане на абонатната станция в експлоатация; свидетелствата за метрологична проверка на топломера в АС и отчетите за дялово разпределение за процесния период и относно процесния имот.

Съдът счита така направените доказателствени искания за неоснователни, тъй като макар те да са допустими, се явяват ненеобходими предвид допуснатата до изслушване експертиза – СТЕ, в хода на която всички факти, установяването на които ответникът цели с искането си по чл. 190 ГПК, ще бъдат изяснени по делото, при това от лице, притежаващо необходимите познания от съответната област на науката, както и професионален опит.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. К., с ЕГН ********** и Ц.

А. К., с ЕГН ********** кумулативно субективно и обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми, дължими в условията на разделна отговорност от всеки от двамата, а именно:

- от В. Д. К.: сумата от 38,00 € - главница за топлинна енергия за периода между 01.07.2023 г. и 30.04.2025 г.; 3,74 € - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. и 19.01.2026 г., сумата от 10,12 € за дялово разпределение, начислена за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. и 2,31 € - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода между 16.07.2023 г. и 19.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава върху двете главници, считано подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС – Балчик /30.01.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 79/2026 г. по описа на РС-Балчик;

- от Ц. А. К.: сумата от 37,99 € - главница за топлинна енергия за периода между 01.07.2023 г. и 30.04.2025 г.; 3,74 € - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. и 19.01.2026 г., сумата от 10,12 € за дялово разпределение, начислена за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. и 2,31 € - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода между 16.07.2023 г. и 19.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава върху двете главници, считано подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС – Балчик /30.01.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 79/2026 г. по описа на РС-Балчик.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.07.2023 г. до м.04.2025 г., като ответниците използвали същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

3

С отговора си ответникът В. К. твърди, че исковете са допустими, но по същество са неоснователни, при следните изложения. Не е доказано ответникът да е потребител на топлинна енергия. Оспорва се размерът на топлинната енергия. Позовава се на Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС /потвърдено и от 5-членен състав на същия съд/, с което е отменена т. 6.1.1. от Методиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти.

Релевира, че ищецът трябва да докаже спазването на нормативната уредба при нанасянето на данните от топломера на процесния имот, както и дали правилно е извършено дяловото разпределение въз основа на тези данни. Счита, че служебно начислените суми, са недължими. На следващо място – ищецът трябва да ангажира доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния период.

Ищецът не е доказал извършването на отчитане на индивидуалните разпределители или наличие на пречки в абоната, поради които това отчитане е било възпрепятствано. Оспорва, че третото лице-помагач не е представило отчетните документи. Навежда, че приспадане и добавяне на суми от изравнителните сметки към други фактури, може да става само с изричното съгласие на потребителя на топлинна енергия. Отделно, липсва основание и за претенцията за дължима лихва за забава, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е установил изпадането в забава на ответника за този период. Ето защо и акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Накрая, въвежда, че сумите, претендирани във връзка с услугата за дялово разпределение, не се дължат на ищеца, след като друго лице води самото дялово разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове срещу нея, като присъди разноски за адвокатско възнаграждение, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Ц. К. също се възползва от законово установеното си право да депозира отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. Първо излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, защото ищецът претендира суми за периода от 01.02.2025 г. до 30.04.2025 г., а за този период Методиката, по която са изчислени самите суми, е незаконна.

Позовава се на Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС /потвърдено и от 5-членен състав на същия съд/, отменящо т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата от 12.03.2020 г., която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. При това положение, и предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребена ТЕ и с оглед цитираните решения на ВАС по реда на чл. 185 от АПК, следва че исковата претенция е недоказана и неоснователна. Второ – отбелязва, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, че ответникът е потребител на енергия. Също така, ищецът признавал, че партидата за имота е открита на името на другия ответник – В. К., видно от фактурите и отчетите, приложени към исковата молба. Нататък, сочи, че няма основание за претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите на сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответната страна за този период. При тези доводи, 4 счита акцесорната претенция за неоснователна, позовавайки се в допълнение и на чл. 33, ал.

2 от ОУ на ищеца. Няма основание, според ответника К., и да се плащат сумите касателно услугата за дялово разпределение на ищеца, предвид че услугата се предоставя от трето лице – фирма за дялово разпределение. Предвид изложените аргументи, намира исковата претенция в цялост за неоснователна, моли същата да се отхвърли от съда, а нему да се присъдят направените по делото деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 евро, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в условията на субективно и на обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: