Решение № 3302 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3302 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330117216 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Е. И. С. против „Стик – кредит“ АД , с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2022 г. е недействителен, а при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главният иск, да се установи, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договора за потребителски кредит № *** от 21.11.2022 г. е нищожна.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2022 г., с предоставена сума от 950 лева, с уговорен лихвен процент – 36 % и ГПР – 42,58 %.

Посочва, че съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, било предвидено, че в случай на непредоставяне на допълнително обезпечение, дължал неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не било предоставено обезпечение, като съгласно ал. 2 неустойката следвало да се заплаща периодично с всяка погасителна вноска, поради което била начислена неустойка в размер общо на 2693,97 лева, разпределена на 24 вноски.

Счита договора за потребителски кредит за нищожен на основание чл.

22 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагането на лихвения процент, както и дали същият е фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита.

1

Било налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.

Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК, тъй като сумата за неустойка не била включена в ГПР. Счита, че същата е елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и се заплаща от потребителя. Посочва, че действително приложеният ГПР е различен от посочения в договора. Поради невключване на неустойката в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.

1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Счита, че в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като нищожността на клаузата на ГПР обуславя недействителност на целия договор за кредит, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП. Излага съображения, че поради накърняването на добрите нрави се стигало до явна нееквивалентност на насрещните престации. Сумата за неустойка била в размер над 200 % от сумата по отпуснатия кредит. Клаузата била нищожна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции. Същата била добавък към възнаградителната лихва, целяла единствено неоснователно обогатяване. Клаузата била нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, т.к. не била индивидуално уговорена.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска. Не оспорва, че страните са сключили договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2022 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата от 950 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорено възнаграждение, съгласно погасителен план. Посочва, че договорът е сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. В чл. 20 и сл. от договора била предвидена неустойка при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, като кредиторът не бил задължен да претендира същата.

Поддържа, че клаузата в договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е валидна и отговаря на приложимите законови изисквания.

Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един документ с договора за потребителски кредит. По отношение на нейната действителност не следвало да се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите разпоредби на ЗЗД. Неустойката се дължала от 2 неизправната страна по договора, когато била налице онази форма на неизпълнение, за която е била уговорена, в конкретния случай – непредоставяне на обезпечение по договора. Размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент, не води до неоснователно обогатяване, а самата неустойка не излизала извън присъщите за нея функции. Целта на неустойката била да репарира причинените от неизпълнението в срок вреди, както и да се гарантира точно изпълнение, а ако това не се постигне – да санкционира за неизпълнение, поради което клаузата за неустойка не противоречала на добрите нрави. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като, ако се приемело, че същата е прекомерна, нейният размер можело да бъде намален и не следвало клаузата да се обявява за недействителна. Излага съображения, че не е била налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания, като твърди, че ищецът е бил предварително запознат с условията на договора.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Стик – кредит“ АД против Е. И. С. обективно кумулативно съединени осъдителни насрещни искове, с които се иска осъждане на ответника по насрещните искове да заплати на ищеца по насрещните искове сумата от 919,03 лева – непогасена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 21.11.2022 г.; сумата от 369,75 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.11.2022 г. до 12.01.2024 г. , ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 17.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 21.11.2022 г., по който дружеството предоставило на Е. И. С. заемна сума в размер от 950 лева, с която сума служебно било погасено задължение по предходен кредит, а остатъкът от сумата бил предоставен чрез Изипей.

Страните се договорили, че кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна лихва на кредитора в размер на 36 % на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %. Твърди се, че при сключването на процесния договор на потребителя била предоставена необходимата преддоговорна документация. Поддържа се, че посоченият договор е сключен при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Твърди се, че ответницата е направила следните вноски за погасяване на задълженията по договора, а именно: на 02.01.2023 г. – сумата от 177,74 лева; на 27.01.2023 г. – сумата от 180 лева; на 28.02.2023 г. – сумата от 175 лева; на 29.03.2023 г. – сумата от 169,70 лева; на 10.05.2023 г. – сумата от 183,87 лева и на 01.06.2023 г. – сумата от 178,08 лева.

Предвид това се поддържа, че кредитополучателят не изпълнява поетите от него задължения съгласно договора, поради което били налице предпоставките за предсрочна изискуемост, визирани в чл. 24 от договора, като останали дължими следните суми: 919,03 лева – остатък от непогасена 3 главница по сключения между страните договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 21.11.2022 г. и сумата от 369,75 лева – възнаградителна лихва. Моли да бъдат уважени предявените насрещни искове, като с връчване на насрещната искова молба да се счита за обявена предсрочната изискуемост на договора.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор по насрещната искова молба, със становище за неоснователност на насрещните искови претенции. Излагат се съображения за нищожност на договора за паричен заем на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД и на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отправя изявление, че е заплатил по договора сума в размер общо на 1064,39 лева, с което е погасена дължимата се главница. Възразява се за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. В случай, че насрещните претенции бъдат уважени, моли разноските да останат в тежест на насрещната страна.

Моли за отхвърляне на насрещните искове. Претендира се заплащането на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2022 г., сключен между страните. При условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД, за прогласяване недействителността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2022 г., сключен между страните.

Предявени са и насрещни осъдителни искове от „Стик – кредит“ АД против Е. И. С. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр едл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за заплащане на главница и договорна лихва .

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца по главните искове да докаже сключването на договор за потребителски кредит, както и основанията за нищожност на договора, респективно по евентуалните искове – наличието на договор, клаузата за неустойка и основанията за нейната нищожност.

В тежест на ищеца по насрещната искова молба е разпределено да докаже наличието на сключен действителен договор за паричен заем; предоставяне на заемната сума; наличие на твърдените предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията, за която ответникът е уведомен; наличието на валидна уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на претендираните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им. В тежест на ответника по насрещната искова молба е да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи твърденията и възраженията си в отговора, вкл. за нищожност на 4 договора поради противоречие със ЗПК, а при установяване на горните предпоставки от ищеца по насрещната искова молба – следва да докаже, че е погасил задълженията си.

Ка т о безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е отделил следните обстоятелства: между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2022 г., по силата на който кредиторът „Стик – кредит“ АД е предоставил на кредитополучателя Е. И. С. сумата от 950 лева, която е усвоена.