Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 01.11.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Търговско дело 23/2023
Вид
Решение № 61
Подписан
01.11.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Валентина Тотева Бошнякова Събинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Смолян, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20235400900023 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по предявения от С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Зл., ул. „Х. Асп.“ № 6, ет. 2, ап. 5, чрез адв. Р. М. срещу срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки, страдания и психически стрес в резултат на причинените й телесни увреждания от ПТП от 14.10.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба – претенция от 15.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 14.10.2022 г. около 8.40 ч. на АМ Тракия, на км 29 + 500 м. в посока гр. София водачът В. Г. Г. на товарен автомобил марка и модел „Ивеко 35Ц15“ с рег. № ** **** **, движейки се с превишена и несъобразена скорост, е настигнал и ударил отзад движещия се лек автомобил марка и модел „ВАЗ 21074“ с рег. № ** **** **, управляван от Х. Р. Кр., с което е причинил телесни увреждания на ищцата, която е била пътник в лекия автомобил. Наведени са доводи, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 142/14.10.2022 г., който е официален свидетелстващ документ, имащ материална доказателствена сила и установяващ, че фактите са се осъществили така, както е отразено, а също така е образувано и досъдебно производство № 216/2022 г. по описа на РУ – Ихтиман.

1

Ищцата излага аргументи, че след инцидента е била транспортирана от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Света Ана“ АД, гр. София и приета в Клиниката по неврохирургия с болки в лумбален отдел и главоболие. Посочено е, че от извършените прегледи и изследвания са установени контузия на меките тъкани окципитално и фрактура на окципиталната кост в областта на протуберенцията, като след проведената терапия пострадалата е изписана на 17.10.2022 г. с поставена диагноза мозъчна контузия лека степен, линейна фрактура на окципитална кост. Наведени са доводи, че на 21.10.2022 г. на ищцата се е наложило да постъпи отново в лечебно заведение – в МБАЛ „Проф. д-р Асен Шопов“ ЕООД, гр. Зл., Хирургично отделение, поради силни болки в гърдите и световъртеж при ставане, като след извършени изследвания и проведено лечение същата е била изписана на 28.10.2022 г. с окончателна диагноза фрактура стерни.

На следващо място ищцата сочи, че процесният инцидент й е причинил множество болки и страдания, дразнения от натъртванията и охлузванията, постоянно и мъчително главоболие, замаяност и световъртеж, разсеяност и дезориентираност, проблеми с концентрацията и с храненето, постоянни силни болки в областта на гърдите, довели до възпрепятстване на самостоятелното извършване на ежедневните битови и домакински дейности, което наложило помощта и грижите на нейните близки, както и притеснение от нейна страна. Изложени са доводи, че в резултат на процесния инцидент С.

К. е започнала да страда от чести приливи на страх и безпокойство, особено през нощта по време на сън, да се страхува от автомобили и да избягва пътуванията, ограничила е социалните си контакти и се е притеснявала от трайните последици от травмата на главата, което е довело до продължително депресивно състояние.

Ищцата заявява, че на 15.11.2022 г. е предявила пред застрахователя молба-претенция с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но отговор или плащане не са направени, което е обусловило завеждане на настоящото дело. Релевирано е искане за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., дължими със законната лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя, предвид разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт Ат. Г., е оспорило исковете по основание, вкл. твърденията на ищцата за механизма на настъпване на процесното ПТП, за посочените увреждания и причинно-следствената им връзка с инцидента, за продължителността на лечението и възстановителния период. Направено е оспорване и досежно размера на исковата претенция, като изключително завишен, прекомерен и несъответстващ на естеството на травмите, на характеристиките на проведеното лечение и на възстановяване в обичайния срок, както е в разрез с обективните критерии на понятието справедливост. Наведени са доводи, че вина за процесното ПТП има водачът на лекия автомобил, който е отнел предимството и е засякъл товарния автомобил, като е извършил забранена 2 маневра в опасната зона за спиране. Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице /ищцата/, тъй като същата е била без правилно поставен предпазен колан, с което е допринесла за настъпване на телесните травми.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Н а 14.10.2022 г. около 8.20 ч. на АМ Тракия посока гр. София в активната дясна лента със скорост от около 90 км/ч се е движил лек автомобил „ВАЗ 21074“ с рег. № ** **** **, управляван от Х. Р. Кр., като негови спътници в колата са били Тр. Ч. /до него, отпред/, С. К. /отзад, зад него/ и Н.

С. /отзад, до С. К./. Пасажерите на задната седалка са били без поставени колани, тъй като лекият автомобил не е имал фабрично монтирани предпазни колани на задните седалки.

По същото време в същата посока се е движил и товарен автомобил марка и модел „Ивеко 35Ц15“ с рег. № ** **** **, управляван от В. Г. Г. със скорост от около 130 км/ч, като около 8.30 ч. на километър 29 + 500 метра движейки се в дясната активна лента, е настигнал лекия автомобил и го е ударил в задната част, който от своя страна се е ударил в дясната мантинела, преобърнал се е два пъти странично, отново е паднал на гумите си и със задната част се е ударил в лявата мантинела. Вследствие на ударите и при преобръщането ищцата е контактувала с всички части и елементи вътре в салона на автомобила и впоследствие е изхвърчала извън него през задното панорамно стъкло, като е паднала на пътя.

Механизмът на процесното ПТП е установен с назначената в настоящото производство авто-техническа експертиза и показанията на свидетеля – очевидец Х. Кр. В заключението е посочено, че водачът на товарния автомобил е бил разсеян, не се е съобразил с интензивността на движението, състоянието на пътя и на превозните средства, но е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП, което е настъпило в светлата част на денонощието и при добра видимост.

При разпита в съдебно заседание свидетелят Х. Кр.обяснява, че е управлявал лекия автомобил, в който на задната седалка зад него се е возила ищцата, като на автомагистрала Тракия след отклонението за гр. Ихтиман се е движил в средната лента с около 100-110 км/ч. На следващо място заявява, че е видял на огледалото идващия бус „Ивеко“ и когато същият е застанал на 2-3 метра отзад, свидетелят мигновено е натиснал педала на газта, за да ускори скоростта, но не е могъл да избегне удара отзад, след който лекият автомобил е полетял на дясно към мантинелата, обърнал се е 4 пъти и се е ударил в дясната страна в мантинелата, завъртял се е напречно и тогава С. К. е изскочила от задното стъкло. Свидетелят сочи, че излизайки от колата през предното стъкло, веднага е отишъл да окаже първа помощ на ищцата, която първоначално не е била контактна, но впоследствие само е охкала и пъшкала, 3 а шофьорът на буса се е обадил на тел. 112.

От направената справка в сайта на Гаранционния фонд се установява, че процесният автомобил с ДКН ** **** ** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 14.10.2022 г. в ответното застрахователно дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/22/*********, валидна за периода 16.05.2022 г. 15.05.2023 г. Застрахователното дружество не е платило никакво обезщетение, във връзка с извънсъдебно релевираната претенция на пострадалата С. К..

В медицинската документация са посочени претендираните от ищцата травматични промени – мозъчна контузия лека степен, линейна фрактура на окципитална кост и счупване на гръдната кост. Според вещото лице Д. по назначената съдебномедицинска експертиза описаните в медицинската документация увреждания, които са били умерени по тежест и интензитет, се намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване движенията на снагата. На следващо място е посочено, че при прегледа пострадалата е залитала на ляво и на дясно при събрани крака, вдигнати напред ръце и затворени очи, както и при ходене в това положение, като се е оплаквала от постоянен шум в лявото ухо, виене на свят, неспокоен сън и страх от леки автомобили. Вещото лице счита, че възстановителният процес при такъв вид травматични увреждания е с обичаен период от 3-4 месеца, като в случая пострадалата не е провеждала лечение и няма медицинска документация, поради което й е препоръчал да осъществи консултации със съответните специалисти. При разпита в съдебно заседание вещото лице обяснява, че причинените травми са в резултат от изпадането от автомобила и сериозния удар в земната повърхност.

Според заключението на вещото лице – неврохирург д-р Г. Б. по втората назначена съдебно-медицинска експертиза при ищцата са налице следните нарушения в нейния неврологичен статус: хронична форма на вертижен синдром /световъртеж/ и посттравматична церебрастения /главоболие/, които са в причинно-следствена връзка с претърпените травми от процесното ПТП, като не може ясно да се установи кое причинява по-голяма увреда – травменият фактор /черепно-мозъчната травма при ПТП/ или семейно-битовият фактор /смъртта на съпруга на ищцата/, но със сигурност първи са настъпили промените в психиката, предизвикани от ПТП. Вещото лице уточнява, че първоначалният период на подобрение на общомозъчния контузионен синдром /главоболие, гадене, световъртеж/ при С. К. е траял около 3 месеца, а относително трайното възстановяване на общомозъчния и вертижния синдроми е било около 6-7 месеца, респективно възстановяването по отношение на синдрома на травматичната церебрастения може да продължи неясно дълго, 2-3 години или повече, без да бъде в пряка връзка с тежестта на преживяната черепно-мозъчна травма. В съдебно заседание вещото лице сочи, че ищцата е отказала личен преглед, но според данните по делото и консултацията по телефона с дъщеря й може да се приеме, че към момента персистират оплаквания, характерни за постравматична церебрастения, представляваща състояние, което се дължи на страдание на 4 нервната система и на психиката, като оплакванията до голяма степен са декларативни и хипотетични.

Разпитаната по делото свидетелка Ел. К., която е дъщеря на пострадалата, разказва за трудностите и за преживените емоции на последната. Свидетелката сочи, че след като е разбрала за инцидента, веднага е тръгнала със своя съпруг за клиниката в гр. София, където не са я допуснали да види майка си, тъй като е била със спукан череп и е трябвало да лежи. На следващо място обяснява, че е могла да говори по телефона единствено с жената, настанена в същата болнична стая, на съседното легло, която й е давала информация за състоянието на майка й, което било тежко, с чести повръщания и с поставен катетър, а след изписването на ищцата на третия ден същата се оплаквала, че всичко я боли. След прибирането в гр. Зл. свидетелката установила, че майка й диша трудно и затова отишли до болницата, където я приели в отделението по хирургия, установили наличието на счупена гръдна кост и започнали антибиотично лечение, което продължило впоследствие и в къщи, където С. К. трябвало да стои на тъмно около месец, а след това започнало много бавно подобряване на състоянието й. Свидетелката заявява, че е била при майка си около 3 месеца, грижила се е за нея и й е помагала при ежедневните дейности, като обличане, къпане, готвене. Също така споделя, че С. К. е била физически здрава, 20 г. е гледала възрастни хора в Гърция, но след инцидента била изтощена и променена, като въпреки трудностите е успяла да преодолее голямото притеснение, благодарение на най-близките й хора, които били постоянно покрай нея и й оказвали психическа подкрепа. Свидетелката намира, че макар майка й вече да е добре, тя не е същия жизнен човек, който е била. В този смисъл са и показанията на останалите разпитани по делото свидетели - В. К., зет на пострадалата, който разказва, че също е помагал с пазаруване, придружаване, повдигане и др., както и Ант. К., син на ищцата, положил постоянни грижи по време на престоя си в България.