Определение № 4696 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4696 гр. София, 21.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20258002101464 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез П. Й. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ – Варна, срещу въззивно решение № 10 от 27.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 519/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 115 от 24.09.2024 г., постановено по гр. д. № 44/2024 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, за отхвърляне на предявения от Комисията против А. Д. А. иск по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, конкретно посочено в решението, на обща стойност 177 342,02 лева.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/„Паричните вземания на 1 ответника, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период допълнителни парични вноски в търговски дружества, които не са му възстановени в края на проверявания период, представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР от ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“ – касаторът се позовава на приетото в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и ТР № 4/2021 г. от 18.05.2021 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК; 2/ „Представлява ли противоречие на ЗОНПИ отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“; 3/ „Съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?“ – по втория и трети въпрос касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че същите са от значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответницата А. Д. А., чрез адв. Д. П., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че производството по делото е образувано по искова молба, с която Комисията е предявила против ответницата А. Д. А., на основание чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ иск за отнемане на имущество на обща стойност от 177 342,02 лв., съставляващо: недвижим имот в гр. Т., ул. „Г.“ ***, жилище – апартамент ***; лек автомобил марка „***“, модел „***“; 50 дружествени дяла от капитала на 2

„С.-Г.“ ЕООД; сума в размер на 14 841, 76 лв., представляваща вноски на каса по посочена разплащателна сметка в „П.И.Б.“ АД; сума в размер на 60 900, 26 лв., представляваща вноски на каса по посочена банкова сметка в „О.Б.Б.“ АД; сума в размер на 34 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски от собственика А. Д. А. в предприятието на „С.-Л.“ ЕООД, невъзстановени към края на проверявания период. От фактическа страна е съобразил твърденията на Комисията, че посоченото имущество е незаконно придобито през периода на извършената против ответницата проверка от 29.04.2012 г. до 29.04.2022 г.; че проверката е образувана въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. № УВ-531/27.04.22 г. от ОП-Търговище за привличането на А. като обвиняема по ДП № 40/21 г. по описа на ОСлО при ОП-Търговище, пр. преписка № 429/20 г., за извършено престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.

26, ал. 1 от НК; че с решение ответницата е била призната за виновна, че за периода от 14.02.2019 г. до 16.11.2020 г. при условие на продължавано престъпление, чрез посредственото извършителство на посочено физическо лице, избегнала установяването на данъчни задължения в особено големи размери по см. на чл. 93, т. 14 от НК – 21 544, 69 лв. на данъчен субект „С.-Л.“ ЕООД, гр. Т. – корпоративен данък по ЗКПО и ДДС по ЗДДС.

Въззивният състав е съобразил нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, съгласно която „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Позовал се е също така на разясненията, дадени с ТР № 4/18.05.2023 г., по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в 3 края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Взел е предвид и разрешенията в цитирания тълкувателен акт относно паричните средства, преминали през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството му, съобразявайки че преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер.

При формиране на решаващите си изводи, въззивната инстанция се е позовала и на мотивите на цитираното тълкувателно решение, съгласно които стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период; едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Съобразявайки така изясненото от ВКС разбиране за понятието „имущество“, въззивният съд е намерил, че евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично такова.

При тези съображения въззивният състав е формирал извод от правна страна, че следва най-напред да установи вида и стойността на придобитото от ответника имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в нейния патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество. Констатирал е също, че ако при горното изследване се установи, че придобитото от ответницата имущество през целия проверяван период е на обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране на ответницата, както обичайните и извънредни разходи, за да се установява нетният й доход, тъй като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.

С оглед на изложените мотиви, въззивният съд е приел като придобито от ответницата следното имущество в рамките на проверявания период: недвижим имот в гр. Т., ул. „Г.“, ***, ***, представляващ 4 самостоятелен обект в сграда – жилище – апартамент ***, с пазарна стойност на имота според заключението на СТЕ към датата на покупката и при отчитане на запазеното право на ползване от продавача, в размер на 12 659 лв.; лек автомобил марка „***“, модел „***“, с пазарна стойност на автомобила, съгласно заключението на САТЕ, в размер на 15 338 лв.; 50 дружествени дяла от капитала на „С.-Г.“ ЕООД, с номинална стойност 100 лв.; 10 дружествени дяла от капитала на „С.-Л.“ ЕООД, с номинална стойност 100 лв.; сума в размер на 14 841, 76 лв., представляваща налична сума по разплащателна сметка в „П.И.Б.“ АД, с титуляр ответницата, налични в края на проверявания период; сума в размер на 60 900, 26 лв., представляваща вноски на каса по банкова сметка в „О.Б.Б.“ АД, открита на 11.04.2012 г., с титуляр ответницата, налични в края на проверявания период.

Въззивният състав е обосновал решаващ извод, че вземането на ответницата от „С.-Л.“ ЕООД за сумата от общо 34 000 лв., представляваща извършени от нея допълнителни парични вноски в предприятието на дружеството, които не са й били възстановени към края на проверявания период, не съставлява част от имуществото. Позовал се е на приетото в решение № 50004/08.04.24 г. по гр. д. № 3649/20 г. на ВКС, ІV г.о., че по своята правна същност допълнителни парични вноски в търговското дружество, направени по реда на чл. 134 от ТЗ, са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му. В същия смисъл е цитирал и приетото в определение № 50258/08.06.23 г. по гр. д. № 2831/22 г., ІV г. о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. Обобщил е, че допълнителните парични вноски, направени по реда на чл. 134 от ТЗ, се различават от посоченото в нормата на чл. 145 от ЗОНПИ имущество, което подлежи на отнемане – прехвърлено или внесено като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице.

Предвид изложените съображения, въззивният състав е приел, че общата стойност на придобитото от ответницата имущество през проверявания период възлиза на 103 939, 02 лв. Посочил е, че след като стойността на придобитото имущество е по-малка от 150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответницата през проверявания период (включително и дали в доходите на ответницата следва да се включат разпределените след края на проверявания период дивиденти от печалбата на 5

„С.-Л.“ ЕООД), за да се установи дали е налице „значително несъответствие“, доколкото евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество. В тази връзка е обобщил, че само на това основание предявеният против ответницата иск е неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение.

При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:

Поставеният в изложението първи въпрос, дали направени допълнителни парични вноски в търговски дружества, невъзстановени в края на проверявания период, представляват „имущество“ по смисъла на закона за конфискация и дали участват при определяне размера на несъответствието, е обуславящ решаващите изводи на съда в обжалваното решение (в което е даден отрицателен отговор на въпроса), но не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор на поставения въпрос се съдържа в мотивите на решение № 50004/08.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на ІV г.о. на ВКС. В същите е прието, че в имуществото на проверяваното лице не се включват, с оглед същността им на разходи, направените допълнителни парични вноски в капитала на търговско дружество. Разяснено е също така, че по своята правна същност допълнителните парични вноски са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му. В изложения смисъл е и приетото по повод непаричните вноски по чл. 134 ТЗ и невключването им в имуществото на проверяваните лица в сходни казуси, по които не е допуснато касационно обжалване с определения по гр. д. № 1579/2022 г. и гр. д. № 1921/2022 г., и двете на III г.о. на ВКС, както и по гр. д. № 2831/2022 г. на IV г.о. на ВКС. В процесния случай въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Съобразявайки изложеното в цитираната съдебна практика, е формирал решаващия си извод, че вземането на ответницата от „С.-Л.“ ЕООД за сумата от 34 000 лева, представляващи извършени от нея допълнителни парични вноски, които не са й били възстановени в края на проверявания период, не съставлява част от придобитото през проверявания период имущество. Предвид изложеното, не е налице поддържаното от касатора противоречиво разрешаване на правния 6 въпрос.

Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2da545ad-add9-47a5-9020-b924fda12205