Определение № 365 от 02.07.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. В., 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500298 по описа за 2026 година

С разпореждане Рег.№ 2222/08.05.2026г. по частно гражданско дело № 305 по описа за 2026 година на Районен съд-В. е обезсилена Заповед № 264 от 10.02.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта на сумата от сумата: 327,97 EUR (триста двадесет и седем евро и 97 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 05.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 - държавна такса и прекратено производството по делото в тази част.

Разпоредено е да се издаде изпълнителен лист след влизане в сила на заповедта за изпълнение за 180.00 евро - адвокатско възнаграждение.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба вх. № 4781/24.032026 г. от „СК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1784, рн „М.“, бул. *** чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НГМ“, код по БУЛСТАТ ***, чрез адвокат ХМ - САК, с личен адвокатски номер **********,тел.*** ,Съдебен адрес: гр. С., ул. ***

Твърди се ,че определението е неправилно. Присъдените в полза на заявителя разноски били прекомерни. Заявителят бил упражнил процесуалните си права в условията на извършена злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК.

Същият бил образувал срещу „СК“ ООД седемнадесет отделни заповедни 1 производства, в които претендирал връщане на суми поради недействителност на договори за кредит, сключени между страните. Отделно от това бил депозирал и две искови молби с напълно идентични аргументи, каквито са изложени и в заявленията за издаване на заповед за изпълнение. Заповедните производства са, както следва: ч. гр. д. № 22/2026 г. на Районен съд- Ц., ч. гр. д. № 52/2026 г. на Районен съд- ЕП, ч. гр. д. № 60/2026 г. на Районен съд- гр.

М., ч. гр. д. № 102/2026 г. на Районен съд- гр. Троян, ч. гр. д. № 157/2026 г. на Районен съд- гр. К., ч. гр. д. № 173/ 2026 г. на Районен съд- гр. Бяла, ч. гр. д.

№ 207/2026 г. на Районен съд- гр. М., ч. гр. д. № 243/2026 г. на Районен съдгр. Нови пазар, ч. гр. д. № 255/2026 г. на Районен съд- гр. В., ч. гр. д. № 263/2026 г. на Районен съд- гр. В., ч. гр. д. № 350/2026 г. на Районен съд- гр.

К., ч. гр. д. № 414/2026 г. на Районен съд- гр. П., ч.гр. д. № 1192/2026 г. на Районен съд- гр. П., ч. гр. д. № 158/2026 г. на Районен съд- гр. К., ч. гр. д. № 297/2026 г. на Районен съд- гр. К. и ч. гр. д. № 402/2026 г/ на Районен съд- гр.

Р..

Седемнадесетте заповедни производства и двете искови производства се отнасяли до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребявал с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по шестнадесет отделни заповедни производства и по две отделни искови производства. Твърди се , че процесуалното поведение на ищеца целяло неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна, като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Въпреки че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба или едно Заявление за издаване на заповед за изпълнение претенциите си за връщане на платени суми с твърдения за недействителност на една и съща уговорка, съдържаща се и в договорите, сключени между страните в различни периоди от трайните им отношения на заемодател и заемател, той бил образувал седемнадесет отделни заповедни производства и по две отделни искови производства с целта да се обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Това представлявало очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и 2 добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК. Съобразно установената съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право /Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, III г. о.:

Определение № 52/24.01,2017 по дело № 222/2017 на ВКС, ГК. IV г. о.: К. с/у Италия. № 9381/81. 25 юни 1987 г., Серия А № 119: Шюрмели с/у Германия.

№ 75529/01. 8 юни 2006 г. ; М. с/у България. № 21558/03. 2 септември 2010 г..

Б. с/у Л.. № 44978/98. 15 юли 2003 г.. Кюркчян с/у България. № 44626/98, 24 март 2005 г.; /Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г, III г, о., ГК.; Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г.. Серия А № 337-А; Определение № 222 от 21.03.2014 г на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о.. ГК.; Определение № 636 на Пловдивския апелативен съд от 25,11.2015 г. по гр. дело № 596/2015 г./.

Предвид изложеното по-горе, в настоящия случай се иска съдът да противодейства на извършената злоупотреба с право като остави без уважение искането на заявителя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 евро.

В изложения смисъл била налице многобройната и все по-увеличаваща се практика на съдилищата, в която съдебните състави ценят поведението на ищеца по образуване на п.е от едно идентични съдебни производства срещу един кредитор като злоупотреба и „абсолютно противоречие с принципите на справедливост, добросъвестност и законност“ и на това основание отхвърлят исканията на ищците за присъждане на разноски. Първоначално Софийски градски съд давал пример за това как следва да процедират съдилищата при извършена злоупотреба с права в сочения от нас смисъл със следните свои актове - Решение от 21.01.2021 г. по в. гр. д. № 6572/2019 г. на СГС 2-Г състав.

Определение -№ 2927/07.03.2023 г. по ч. гр. д. № 1597/2023 г. на СГС, ЧЖ-6-А състав. Определение № 11379/10.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 11595/2022 г. на СГС, Определение № 4836 от 18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4272/2023 г. на СГС;

Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 4277/2023 г. на СГС.

ЧЖ-1-Д; Определение № 8441 от 11.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 7344/2023 г. на 3

СГС.

Към настоящия момент съдилищата масово съблюдавали за спазване на принципа на чл. 3 ГПК и установявали неговото нарушение при водене на п.е от едно идентични производства, като противодействали на така извършената злоупотреба, редуцирайки или оставяйки без уважение искането за присъждане на разноски. Практиката била постановена именно по дела на СК ООД и останалите дружество от неговата финансова група - Решение на Районен съд - гр. Варна, 14 с-в по гр. д. № 14940/2023 г. от 27.05.2024 г..

Определение № 365 от 16.09.2024 г. по възз. ч. гр. д. №383/2024 г, на

Окръжен съд - гр. Смолян; Определение № 296 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 851/2023 г. на Районен съд - гр, Смолян и Определение N2 27213/03.08.2023 г. по гр. д, № 55943/2023 г. на 36 с-в: Определение N2 365 от 16.09.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 383/2024 г. на Окръжен съд - гр. Смолян. II св; Определение № 363 от 13.09.2024 г. по възз, ч. гр. д. № 364/2024 г. на Окръжен съд - гр.

Смолян. И с-в; Решение от 24.04.24 г. по гр. д. № 45845 от 2023 г Софийски районен съд; Решение по гр, д. 62102/2023 г. на Софийски районен съд. 88 с-в;

Решение от 17.07.2024 г. по гр. д. № 64200/2023 г. на Софийски районен съд, 50 с-в; Определение № 426/18.09.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 382/2024 г. на Окръжен съд - Смолян. I с-в; Определение № 15334/03.10.2024 г. възз. ч. гр. д.

№ 10259/2024 г. на СГС, Н-Г с-в; Решение № 17931/05.10.2024 г. по гр, д. № 3081/2024 г. на Софийски районен съд, 24 с-в; Определение № 4187/13.10.2024 г. по гр. д. № 2325/2024 г. на Софийски районен съд, 24 с-в и мн. др.

Частният жалбоподател изрично се позовава на практиката на СЕС, която давала указания на националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който съдът следва да прилага при разпределянето на разноските по дела като настоящото, е именно добросъвестното упражняване на права от страна потребителя,както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца - Така Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 на СЕС, Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С- 417/22 на СЕС.

Допълнителен аргумент за недължимост на разноските бил и фактът, че заявителят не е предприел действия за уреждане доброволно на отношенията между страните, а от своя страна кредиторът по никакъв начин не бил дал повод за завеждане на настоящото производство. Частният жалбоподател не се 4 бил отказал да заплати дължимите суми, като едновременно с това не бил получило възможност да извърши плащането по извънсъдебен начин.

На самостоятелно основание разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство не се дължали в претендирания размер, тъй като по делото липсвала каквато и да било фактическа и правна сложност.

Последното произтичало както от характера на заповедното производство, така и от фактическата обстановка на конкретния казус. Поради това се иска , в случай че съдът направи преценка за дължимост на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, да съобрази актуалната съдебна практика на наднационалния и националния съд в смисъл, че не е обвързан от минималните размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и да намали първоначално претендираното възнаграждение. Предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност, вида на спора и интереса на заявителя,се иска адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано.

С оглед на гореизложеното се иска да се отмени разпореждане

2223/08.05.2026г. с което е постановено издаване на изпълнителен лист за сумата 180 евро по Заповед за изпълнение № 264/10.02.2026 г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение за представителство на заявителя в заповедно производство и да се разгледа депозираната жалба, а при произнасяне за разноските да се остави искането на заявителя за присъждане на адвокатско възнаграждение без уважение, евентуално да се намали размера на присъдените разноски.

Ответникът Б. С. Б. е депозирал отговор на частната жалба,в който оспорва основателността на жалбата .

След като взе предвид постъпилата жалба и събраните по делото доказателства,Окръжен съд-В. приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед Рег.№ 264 / 10.02.2026 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 305 по описа на съда за 2026 г. е разпоредено длъжникът "СК" ООД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. С., бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на кредитора Б. С. Б. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. Л., ул.

*** общ. Л., обл. Л., сумата: Със заповед № 264 /10.02.2026г. , сумата: 327,97 5

EUR (триста двадесет и седем евро и 97 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 05.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 180,00 EUR (сто и осемдесет евро).Вземането произтича от следните обстоятелства: Претендираната сума в настоящото производство в размер на 327.97 евро представлява евровата равностойност на 641.46 лева, която е недължимо платена по нищожен съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 26 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) Договор за потребителски кредит № 739138 от 23.09.2022г., сключен между Б. С. Б. и „СК“ООД. Сумата от 641.46 лв. е формирана от разликата между всичко платено по договора за кредит, възлизащо на 1841.46 лв. и чистата стойност на кредита (по смисъла на чл. 23 от ЗПК), чийто размер е 1200 лв.