Решение № 20017 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20017 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110127135 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба на „.“ АД (ищец) срещу Б. Т. Т.

(ответница).

Ищецът твърди, че на 23. 12. 2021 г. сключил с ответницата договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит в размер на 2 500 лева и след частично предсрочно погасяване още 200 лева. Ответницата усвоила цялата главница 2 500 лева на 23. 12. 2021 г., а след това на 11. 05. 2022 г. усвоила още 200 лева след частично предсрочно погасяване. Така тя се задължила да възстанови усвоената главница в 30-дневен срок от усвояването й. Освен това ответницата поела задължението да заплати фиксирана договорна лихва в размер на 15 %, определен на годишна основа, да заплати „директен дебит“, представляваща неустойка в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, при непредставяне на съгласие за директен дебит, неустойка „липса на удостоверение“ по ДОПК в размер на 0, 5 % от усвоената и непогасена главница, „липса на удостоверение“ за настоящ адрес, „такса ангажимент за фиксирана лихва“, която била включена в годишния процент на разходите и „такса забава“ в размер съгласно Тарифата за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие. Ответницата обаче заплатила само част от задълженията си в размер на общо 992 лева и 70 стотинки. Ищецът иска от съда да я осъди да му заплати и останалите си задължения, а именно главница в размер на 2 401 лева и 22 стотинки, договорна лихва в размер на 231 лева и 93 стотинки за периода 23. 05. 2022 г. – 23. 12. 2022 г., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер на 389 лева и 62 стотинки, неустойка за липса на удостоверение за настоящ адрес в размер на 92 лева и 81 стотинки, начислена за периода 23. 05. 2022 г. – 23. 12. 2022 г., неустойка за липса на удостоверение за липса 1 на задължения по ДОПК в размер на общо 92 лева и 81 стотинки, начислена за същия период, неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер на 371 лева и 11 стотинки, начислена за периода 23. 05. 2022 г. – 23. 12. 2022 г., такси за ограничаване на негативни последици при просрочие съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя в размер на общо 105 лева, законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20, ал. 3 от договора в размер на общо 38 лева и 92 стотинки, начислена от 22. 06. 2022 г. до 23. 12. 2022 г., както и законна лихва за забава в размер на 93 лева и 38 стотинки, начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 2 401 лева и 22 стотинки от 23. 12. 2022 г. до 17. 05. 2023 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл.

128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предявени са осем кумулативно съединени осъдителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи да установи при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на договор за кредит „Violeta“ от 23. 12. 2021 г. съгласно изискванията на ЗПФУР, че е предоставил на ответницата главница в размер на общо 2 700 лева, както и че уговорките по договора са били индивидуално уговорени.

С доклада по делото съдът указа на страните, че ще следи служебно за нищожността на клаузи в сключения договор.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене писмени доказателства се установява, че на 23.12.2021 г. между ищеца и ответницата е бил сключен договор за кредит „Violeta“ по силата на който ищецът поел задължението да предостави на ответницата кредит в максимален размер на 2 500 лева под формата на кредитен лимит, който се усвоява многократно или еднократно на части. Ответницата се е задължила да връща текущото си задължение до 30 дни от усвояването на главницата, както и да заплаща фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15%.

Освен това било уговорено, че върху усвоения размер по кредита ответницата дължи възнаградителна лихва, определена на дневна основа в размер на 0, 042 %. В допълнение на това ответницата поела задължение да заплати такса ангажимент срещу насрещното задължение на кредитодателя да не променя лихвения процент по договора, която такса е била в размер на 0, 07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислявала ежедневно и се дължала в края на всеки тридесетдневен период от усвояването на главницата. В договора с уговорени и неустойки, а именно: неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес или удостоверение за липса на задължения по чл. 87 2

ДОПК (чл. 15, ал. 4 – 6 от договора) – 0, 5 % върху усвоената и непогасена главница; неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит ДОПК (чл. 15, ал. 1 – 3 от договора) – 2, 00% върху усвоената и непогасена главница; такси за ограничаване негативни последици при просрочие (чл. 20, ал.4 от договора) по съответна тарифа – по 0,50 лева на ден, считано от 5-ия ден на забава.

При това положение съобразно съдържанието на договора за страните посочили годишен процент на разходите в размер на 46, 70 %.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 23.12.2021 г. е усвоена максималната главница в размер 2 500 лева от ответницата, а на 11.05.2022 г., е усвоена главница в размер на още 200 лева. Ответницата е извършила погасявания на суми в общ размер 992 лева и 70 стотинки в периода от 26.01.2023 г. до 28.04.2023 г. Според заключението на вещото лице посочения в договора размер на възнаградителната лихва е 25, 20 % годишно, но ако към него бъде прибавена и такса ангажимент се получава годишен лихвен процент в размер на 40, 20 % годишно.

Вещото лице е посочило, че годишният процент на разходите не може да бъде определен, тъй като липсва фиксиран размер на месечната вноска.

Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК).

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите, като в настоящият договор е посочен размер на ГПР в размер на 46, 70 %. Този размер, видно от текста на договора, е изчислен при допускането, че пълният размер на кредита ще бъде усвоен от ответницата незабавно.

Страните са направили това допускане в съответствие с т. 3, б. „в“ от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. И действително, от данните от експертното заключение се установява, че целият кредитен лимит в размер на 2 500 лева е бил усвоен от ответницата в деня на сключването на договора. Разбира се, кредитният „лимит“ не винаги „лимитира“ кредитополучателя да усвоява нови парични суми. При уговорка „овърдрафт“ кредитополучателят може и да надвиши кредитния лимит, като усвои допълнителна главница над неговия размер, върху която обикновено се дължи повисока възнаградителна лихва (пар. 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). В разглеждания случай страните са уговорили едногодишен срок на действие на договора (чл. 4, ал. 1, т. 1) и още в деня на сключването му 23. 12. 2021 г. ответницата е усвоила главница в размер на 2 500 лева, колкото е и уговореният кредитен лимит, но преди да е изтекла една година на 11. 05. 2022 г. е усвоила още 200 лева главница над кредитния лимит. При това положение изглежда страните са действували все едно е била сключена и уговорка „овърдрафт“. Ала при внимателен прочит на текста на договора съдът констатира, че такава уговорка не е била сключвана. Напротив – страните са уговорили изрично в текстовете на чл. 5 – 7, че кредитният лимит не може да бъде превишаван. В частност клаузата на чл. 7, ал. 5 гласи „Кредитополучателят 3 няма право да иска усвояване на суми или същите искания ще бъдат, отказани от Кредитодателя, ако надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита“, където разполагаемият остатък е „максималният размер, намален с усвоения размер“ съгласно ал. 4 на същия текст, а най-сетне максималният размер съгласно чл. 5, ал. 1 е „посочен в чл. 2, ал. 1“, т.е. той е 2 500 лева. В текста на договора липсват други уговорки, които да предвиждат нещо различно. Страните не твърдят и по делото не са представени доказателства за сключването на анекси към процесния договор или каквито и да били други договори помежду им. При това положение първостепенният съд е длъжен да приеме, че с усвояването на сумата 2 500 лева в деня на сключването на договора ответницата е усвоила максималния размер на кредита и е напълно изчерпала разполагаемия остатък. Но все пак договорът за кредит е „револвиращ“, защото разполагаемият остатък може постепенно да бъде възстановен със заплащането на текущите задължения. Според чл. 7, ал. 3 от договора, „Ако с погасяването на текущото задължение се погасява и главница, разполагаемият лимит по кредита се увеличава със сумата на погасената главница“. Според данните от експертното заключение през периода 26. 01. 2023 г. – 28. 04. 2023 г. ответницата на четири пъти е заплатила на ищеца парична сума в размер на общо 992 лева и 70 стотинки. От тази парична сума ответникът е приел за погасена главница по кредита в размер на 298 лева и 78 стотинки. Следователно предоставената на 11. 05. 2022 г. сума в размер на 200 лева съставлява допълнително усвояване на главница в рамките на възстановения разполагаем лимит. То не представлява превишаване на лимита (т.е. овърдрафт). Ето защо, преценявайки експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза в съвкупност с останалите доказателствени материали на основание чл. 202 ГПК, първостепенният съд избира да не го кредитира в частта, че процесният договор е за овърдрафт по разплащателна сметка (л. 99 in fine). Въпреки това предвид револвиращия характер на договор и фактическото му изпълнение, при което ответницата отново е усвоила главница в рамките на разполагаемия лимит, съдът намира за обосновано и кредитира експертното заключение в частта, че при такъв тип договор не се формира месечна вноска, съответно не се съставя погасителен план и най-сетне не може да бъде определен годишният процент на разходите.

От друга страна, изискването на закона текстът на договора за потребителски кредит да съдържа посочване на годишния процент на разходите не е самоцелно.

Смисълът му е потребителят да може обосновано да прецени икономическите последици на сключването на договора, в какъвто смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз и националните съдилища. При това положение няма пречка и би следвало страните да посочат годишен процент на разходите в текста на договора при определени допускания, както те са се опитали да сторят в разглеждания случай. Т.е. в случая важно е не обстоятелството, че с оглед на фактическото изпълнение на задълженията по договора годишният процент на разходите не може да бъде определен, а обстоятелството дали ответницата е могла към момента на сключването на договора да вземе информирано решение с оглед на хипотетичния годишен процент на разходите, който е изчислен при допусканията на т. 3, б. „в“ от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. По отношение на възнаградителната лихва, която е разход по кредита, страните са посочили в текста на договора, че тя е фиксирана и в размер на 0, 042 % на ден, съответно 15 % на годишна основа. Вещото лице по експертизата намира, че към тази лихва обаче следва да бъде добавена и т.нар. „такса ангажимент“, заплащана от потребителя като процент от усвоената и непогасена главница, в замяна на която кредитодателят поел задължението да не променява размера на възнаградителната лихва (т.е. съгласил се е да сключи договора при 4 фиксирана лихва). Тази такса според договора е в размер на 0, 07 % на ден, съответно според вещото лице в размер на 25, 2 % на годишна основа. Независимо дали тази такса следва да бъде отнесена към размера на възнаградителната лихва или не, тя също съставлява разход по кредита, който трябва да бъде отчетен. Както обосновано заключава вещото лице, при изчисляването и на тази такса годишният процент на разходите достига размер от поне 40, 2 % (15 + 25, 2).