Решение № 744 от 04.11.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Горна Оряховица, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120101125 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ЗАД„ОЗК-Застраховане“ АД претендира от ответника Л. К. Х. сумата от 1252,26 лв. – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена за лек автомобил „Ауди” с рег. № *** за вреди, настъпили в резултат от ПТП на 07.05.2022г., причинено виновно от ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както й лихва за забава в размер на 281,17 лв., начислена върху главницата за периода 22.07.2022 г. до 22.05.2024 г. Основава искането си на твърдение, че ответницата е управлявала МПС-то, като след ПТП-то е напуснала мястото му на реализиране преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е задължително по закон за тях. Посочва, че е съставен протокол за ПТП № 1850728/26.05.2022 г. по описа на СПП към ОД на МВР – Велико Търново, като и че с платежно нареждане от 16.06.2022 г. на собственика на увредения автомобил е била преведена сумата от 1252,26 лв. Претендира разноски.

1

Ответникът Л. К. Х. е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Посочва, че на 19.07.2024 г. заплатила по банков път сумата от 1659, 33 лв. по сметка на ищеца. Счита, че с тази сума е заплатил задълженията си спрямо ищеца в пълен размер – за главница, обезщетение за забава, законна лихва, както и за държавна такса за образуване на делото. Посочва, че в случай че ищецът направи искания за допълнителни суми, то прави възражение за тяхната основателност, съответно за тяхната прекомерност. С оглед изложеното иска от съда да прекрати делото, а в условията на евентуалност да отхвърли исковете, поради погасяване на вземанията в хода на процеса.

С писмена молба от 09.09.2024 г. упълномощеният процесуален представител на ищеца, заявява изричното си съгласие за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК, т. е при условия на признание на иска. Посочва, че действително от страна на ответника е извършено плащане в хода на процеса на претендираните суми 1 252,26 лв. главница, 281,17 лв. – мораторна лихва начислена върху главницата за периода 22.07.2022 г. до 22.05.2024 г., 25, 80 лв. законна лихва, начислена върху главницата за периода 27.05.2024 г. до 19. 07. 2024 г., както и 100 лв. държавна такса за образуваното исково производство. С оглед на това иска от съда да отхвърли предявените искове поради извършеното плащане в хода на процеса. Иска да му бъдат присъдени сторените в настоящото и в обезпечителното производство разноски, за което представя доказателства и списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Процесуалният представител на ответника оспорва искането за разноски. Евентуално счита, че същите следва да бъдат намалени поради прекомерност.

Съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да се постанови решение по делото, основаващо се на направеното от ответника признание на иска.

Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Ответникът заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от него право съществува, което от своя страна, води до 2 съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват, то съдът следва да го зачете. Исковете следва да бъдат отхвърлени поради представените доказателства, че дължимите суми са заплатени от ответника на 19. 07. 2024 г. в хода на процеса. (стр. 93).

По разноските:

С оглед изхода от спора по арг. на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат напрените по настоящото производство разноски, съобразно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

По арг. на т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход, поради което на ищеца от ответната страна се дължат и направените в обезпечителното производство разноски от 40 лв. за заплатена държавна такса по образуваното ч.гр.д.№ 126114/2024 г. по описа на СРС, както и сумата от 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в рамките на обезпечителното производство, или общо дължими по настоящото и обезпечителното производство разноски от 1000 лв.

По възражението за прекомерност направено от ответника:

Съдът намира, че същото е основателно. Делото не се отличава с действителна фактическа и правна сложност. По същото не са назначавани експертизи, не са разпитвани свидетели, в съдебно заседание не се яви процесуалния представител на ищцовата страна. Производството се е развило под формата на размяна на книжа, като още с писмения отговор ответникът е признал иска и е заплатил дължимото. Ето защо, възражението следва да бъде уважено, като ответникът следва да заплати разноски в по-нисък от поискания от ищеца размер, а именно те следва да се намалят от 1 000 лв. на 500 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от

ЗАД„ОЗК-Застраховане“

АД,

ЕИК121265177 искове за осъждане на ответника Л. К. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Г.О., ул. ***, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ сумата от 1252,26 лв. – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена за лек автомобил „Ауди” с рег. № *** за вреди, настъпили в резултат от ПТП на 07.05.2022г., причинено виновно от ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както й лихва за забава в размер на 281,17 лв., начислена върху главницата за периода 22.07.2022 г. до 22.05.2024 г., поради плащане настъпило в хода на процеса.

ОСЪЖДА Л. К. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Г.О., ул. *** да заплати на ЗАД„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК121265177, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.5 от ГПК да заплати общо направени разноски в настоящото и обезпечителното производство в размер от 440 /четиристотин и четиридесет/ лв., от която: сумата от 200 лв. направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, сумата от 200 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство и 40 лв. държавна такса ч.гр.д.№ 26114/2024 г. по описа на СРС.

Банкова сметка посочена от ищеца като начин за плащане: Общинска банка – ***, с титуляр ЗАД„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК121265177.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата от връчването му.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4