Определение № 1348 от 19.12.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 531/2023
- Вид
- Определение № 1348
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 19.12.2023
- Състав
- Евгений Стайков, Ирина Петрова, Десислава Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110-чл.112 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110-чл.112 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72 · Закон за задълженията и договорите
- чл.72,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.72,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60,ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.46,ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.358 · Кодекс на труда
- чл.430 · Търговски закон
- чл.430,ал.1 · Търговски закон
- чл.617 · Търговски закон
- чл.617,ал.1 · Търговски закон
- чл.632,ал.4 · Търговски закон
- чл.688,ал.1,изр.второ · Търговски закон
- чл.739 · Търговски закон
- чл.739,ал.1 · Търговски закон
- чл.739,ал.1 и ал.2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1348 гр. София, 18.12.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове:
Ирина Петрова
Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002900531 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ответниците Е. М. К. и Р. Г. К. чрез адв. С. С. от САК срещу решение № 55 от 11.01.2023г. по в.гр.д.№ 1646/2022г. на Апелативен съд София, 10-ти граждански състав. С въззивното решение е отменено решението по гр.д.№ 14773/2019г. на СГС, с което осъдителните искове са били изцяло отхвърлени. Постановено е осъждане на ответниците солидарно да заплатят на „Юробанк България“АД на основание чл.430,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД претендираната с исковата молба сума от 50 000 евро - част от незаплатена главница по договор за кредит HL 945/29.04.2005г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 11.11.2019г.
Твърдението на касаторите е, че атакуваното решение е недопустимо поради релевирането на нови факти от основанието на иска едва с въззивната жалба: в исковата молба банката твърдяла, че предсрочната изискуемост е настъпила на 18.11.2014г. с изтичането на дадения с поканата за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 7 дневен срок за изпълнение, а с въззивната жалба въззивникът въвел, че датата на обявената на длъжниците предсрочна изискуемост е 10.11.2014г. и съответно петгодишната погасителна давност изтича на 10.11.2019г. - неделя. Според касаторите, това е ново фактическо твърдение, подменящо заявеното в исковата молба, съставлява базисен елемент от основанието на предявения осъдителен иск, 1 изменя датата и основанието за настъпване изискуемостта на вземането и представлява недопустимо изменение на иска пред въззивната инстанция.
Посочването по този начин на датата на предсрочната изискуемост лишило ответниците от възможността да се защитят срещу новата теза и „срещу покъсните домогвания на ищеца до специфичните ползващи го ефекти по чл.72,ал.2 ЗЗД и чл.60,ал.6 ГПК“, на които въззивният съд основал решението си. Касаторите се позовават на нарушения на закона при прилагане на разпоредбите на чл.72,ал.2 ЗЗД, на чл.60,ал.6 ГПК и на правилата, уреждащи института на погасителната давност.
По отношение на ответника К. е въведено оплакване и за нарушение на разпоредбите на чл.617 ТЗ и чл.739 ТЗ при преценката по въведеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на този ответник, а именно - настъпила по силата на разпоредбата на чл.617 ТЗ предсрочна изискуемост на неговите задължения към банката с обявяване в несъстоятелност на едноличния търговец Р. К. (ЕТ „Радела Р. К. ЕИК 130113827 ) и погасяване на вземанията на банката към физическото лице с факта на приключване на производството по несъстоятелност на ЕТ Р. К. поради непредявяването им в това производство от този кредитор.
Касаторите се позовават и на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения поради необсъждане на всички доказателства и доводи на страните. Искането е за обезсилване на въззивното решение като недопустимо и в условията на евентуалност - отмяната му и отхвърляне на предявените искове с оглед правопогасяващите възражения на ответниците, със законните последици.
В писмен отговор „Юробанк България“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, свързани с произнасянето от въззивната инстанция, че процесните вземания на банката не са погасени по давност. Поддържа се и довода за недопустимост на въззивното решение на основанията, заявени в касационната жалба. Поставени са въпроси във връзка с въведените в процеса оспорвания от ответника, основани на приключилото производство по несъстоятелност, в което банката не е предявила вземанията си срещу 2 едноличния търговец.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
I. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо с оглед приетата от въззивната инстанция дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 10.11.2014г. (когато на кредитополучателите е връчена адресираната до тях покана и те са уведомени за волеизявлението на банката - за упражненото от нея право за изменение на договора поради настъпилия обективен факт на неплащане, съгласно чл.18 от договора), съпоставена с твърдяната в исковата молба и в хода на първоинстанционното производството дата, на която банката е твърдяла настъпването на предсрочната изискуемост - изтичането на дадения с нотариалната покана 7 срок, считайки, че това е срок, даден за доброволно изпълнение на падежиралите до момента по погасителния план вноски - 18.11.2014г.
Първоинстанционният съд е отрекъл сочената от ищеца дата 18.11.2014г. да е датата на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита по съображения, че даденият с поканата срок е за изпълнение не само за забавените плащания на месечните вноски по кредита, които са обусловили правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем (съобразно постигнатите с процесния договор уговорки) и от неизпълнението в който срок, кредитът да стане предсрочно изискуем. Приела е, че с дадения 7 дневен срок банката е изискала да й бъдат изплатени всички задължения по кредита - и тези с настъпил падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и тези, ставащи предсрочно изискуеми въз основа на упражненото право за изменение на договора. Въз основа на този извод искът е отхвърлен поради изтекла погасителна давност, на която ответниците са се позовали в отговора на исковата молба (а по отношение на ответника и в резултат на приложение и на разпоредбата на чл.739,ал.1 ТЗ).
При този изход на спора пред първоинстанционния съд и с оглед мотивите към решението, въззивникът - ищец е поддържал в жалбата си, че предсрочната изискуемост е настъпила на 10.11.2014г., очевидно възприемайки за обосновани изводите на СГС по отношение на тази дата.
Произнасянето от въззивната инстанция при тези обстоятелства и възприемане на датата 10.11.2014г. като момент на настъпване на предсрочната изцискуемост, не съставлява произнасяне по „ново“
3 фактическо твърдение, „подменящо“ заявеното в исковата молба.
Определянето на датата на настъпването на предсрочната изискуемост е в прерогативите на решаващия съд независимо от твърдяната от ищеца, съответно от ответника дата. Лишена от логика е тезата на касаторите, че решението на първоинстанционния съд, в което е приета за датата на настъпване на предсрочната изискуемост не твърдяната от ищеца не е недопустимо, но е недопустимо решението на въззивната инстанция, която е възприела същата начална дата. За да приеме за релевантна датата 10.11.2014г., въззивната инстанция не се е основала на твърденията на въззивника във въззивната му жалба относно този момент, а е изследвала доказателствата по конкретния спор.
Тезата на касаторите е нелогична и поради обстоятелството, че ако въззивният съд бе възприел твърдяната в исковата молба дата на настъпване предсрочността, то въпросът за изтичането на погасителната давност е предрешен от датата на предявяване на исковата молба на 11.11.2019г. - дни преди настъпването крайния петгодишен срок, броен от 18.11.2014г. И двете инстанции са приели по-благоприятната за ответниците и по неблагоприятната за ищеца дата на настъпването на предсрочната изискуемост при разрешаването на въведения в предмета на спора въпрос за изтичането на погасителния петгодишен давностен срок, поради което изцяло нелогични са доводите за недопустимост, основани на „лишаване ответниците от възможността да се защитят срещу новата теза“.
Във въззивната жалба са изложени правни аргументи, основани на разпоредбата на чл.72,ал.2 ЗЗД и чл.60,ал.2 ГПК, но като правни доводи, по отношение на тях не важат сроковете за преклузия; въззиваемите са имали възможност за защита срещу това правно становище, квалифицирано в касационната жалба като „по-късни домогвания на ищеца до специфичните ползващи го ефекти по чл.72,ал.2 ЗЗД и чл.60,ал.6 ГПК“. Неоснователно е и твърдението на касаторите при обосновката на довода недопустимост, че посочването на различна дата на настъпването на този релевантен факт съставлява „изменение на иска“. Аргумент за неоснователността на твърдението за недопустимост на въззивното решение поради допуснато „изменение на иска“ са и мотивите към първия въпрос, изложени в ТР № 8/2017г от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС - Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит 4 поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит.
II.Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първата група въпроси, по които въззивната инстанция се е произнесла с оглед въведеното от ответниците правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД:
ІІ .1/
„Приложима ли е по аналогия (на осн.чл.46,ал.2 ЗНА) разпоредбата на чл.60,ал.6 ГПК по отношение на сроковете на погасителната давност, при положение, че чл.60 ГПК регламентира изчисляването на сроковете в процеса, а не на материалноправните срокове - в частност срока на погасителната давност?“
ІІ.2/ „Приложима ли е пряко или по аналогия на закона разпоредбата на чл.72,ал.2 ЗЗД по отношение на сроковете на погасителната давност, при положение, че чл.72,ал.1 ЗЗД не урежда изчисляване на срокове, определени в години, и че е посветен на сроковете за изпълнение на задълженията, а не на давностните срокове?“
ІІ.3/ „Приложими ли са пряко или по аналогия на закона разпоредбите на чл.72,ал.2 ЗЗД и чл.60,ал.6 ГПК по отношение на сроковете на погасителната давност при положение, че тези разпоредби уреждат крайния момент на сроковете за извършване на правни действия, а предмет на погасителната давност не са правни действия, а вземания?“ 5
ІІ.4/ „Кой от двата елемента на уредената от закона (чл.72,ал.2 ЗЗД и чл.60,ал.6 ГПК) и на неуредената хипотеза (краен момент на срока за погасителната давност) следва да има примат при преценката относно правоприлагането по аналогия - общият (краен момент на юридически срок) или специалният (срок за извършването на правни действия-срок след изтичането на който, се погасяват вземанията по давност)?“ Касаторите считат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като „тълкувателната теза, застъпена в решение № 8 от 12.02.2014г. по гр.д.№ 3705/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС, на което въззивният съд се е позовал, не отговаря на точния смисъл на закона и има за последица неговото неправилно тълкуване във вреда на развитието на правото“. Поддържа се тезата, че при приложение на специалната правна уредба в чл.110-чл.112 ЗЗД и в чл.114 ЗЗД несъдържаща специално правило, давността изтича в последния ден на съответния давностен срок.
Съставът на САС е обосновал, че при обявена предсрочна изискуемост погасителната давност започва да тече от датата, на която волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника, тъй като оттогава вземането е изискуемо - чл.114 ЗЗД, (позовавайки се на решението по т.д.3069/18 г., ВКС, I т. о.) и в случая това е датата 10.11.2014г.