Решение № 207 от 23.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. ХАСКОВО, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245600600479 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 14/14.05.2024г., постановена по НЧХД № 180/2023г. по описа на Районен съд Димитровград, подсъдимите Ф. К., роден на **.**.****г. и Г. К., родена на **********г., двамата граждани на Република Т., са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им две обвинения - едното за престъпление по чл.130 ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК – за това, че на 01.05.2023г. в с.Р., Общ.Д., хотелски комплекс „Р. к.“ двамата в съучастие като съизвършители, причинили на И. Д. И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на отоци и кръвонасядания по лицето, драскотина по шията, охлузване в лявата коленна ямка, с което й е причинено страдание без разстройство на здравето, а другото за престъпление по чл.216 ал.4, вр.чл.20 ал.2 от НК – за това, че на 01.05.2023г. в с.Р., Общ.Д., хотелски комплекс „Р. к.“, двамата в съучастие като съизвършители, противозаконно унищожили чужди движими вещи – собствените на И. Д. И. крем за тяло „*** *****“ и мобилен телефонен апарат „Моторола“, като случаят е маловажен. С присъдата, частната тъжителка И. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Д., е осъдена да заплати общо на двамата подсъдими сумата от 2000лв. , представляваща направени от тях разноски по делото.

Недоволен от присъдата в частта за разноските, е останал адв.К. от САК, който като повереник на частната тъжителка я обжалва в срок, с оплаквания за завишеност на присъдените разноски представляващи адвокатски хонорар, който намира за несъразмерно 1 висок, неотговарящ на тежестта и сложността на делото и на оказаната защита. С тези доводи се иска изменение на присъдата в частта за разноските чрез намаляването им, алтернативно отмяна на присъдата в тази й част.

Присъдата в частта с която, подсъдимите са изцяло оправдани по повдигнатите им с частната тъжба две обвинения, не е обжалвана от частната тъжителка с искане за осъждането им и поради това в тази й част, след изтичане на срока за обжалване по чл.319 от НПК, присъдата е влязла в сила / в този смисъл са и задължителните указания дадени в т.4 на Т. Р. № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС/.

Пред настоящата инстанция не са събирани и допускани нови доказателства. В съдебно заседание подсъдимите и частната тъжителка редовно призовани, не се явяват. Явяват се повереника на частната тъжителка – адв.К. и защитника на подсъдимите – адв.Ч.. Първия в пледоарията си поддържа изложените в жалбата доводи и иска присъдените разноски да се редуцират с 1/2. Втория в пледоарията си намира жалбата за неоснователна, като посочва, че разноските представлявали заплатен му от подсъдимите адвокатски хонорар, който бил съответен на оказаната им защита, претендира и разноски пред настоящата инстанция, които иска да се определят по реда на чл.36 от Закона за адвокатурата.

Настоящата инстанция като провери присъдата в обжалваната й част и съобрази изложените в жалбата доводи, съображения на страните и установеното от доказателствата по делото относно обжалваната част на присъдата намира, че жалбата е неоснователна поради следното:

Съдебното производство пред първата инстанция, е образувано по частна тъжба, подадена от частната тъжителка И. Д. И. от гр.Д., против двамата подсъдими с изложени в тъжбата фактически твърдения, за осъществени спрямо нея от подсъдимите престъпления по чл.130 ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.216 ал.4, вр.чл.20 ал.2 от НК, за които подсъдимите са предадени на съд и с постановената присъда са изцяло оправдани. Граждански иск с тъжбата не е предявен. Пред първата инстанция подсъдимите упълномощили според представения договор за правна защита и пълномощно от 02.11.2023г., адв.Ч. от АК – Хасково, за процесуално представителство по делото до приключването му във всички инстанции, като му заплатили договорения хонорар от 2000 лв. Защитникът участвал в проведените по делото заседания – общо шест, в които според тежестта на доказване, е попълвана доказателствената съвкупност, а в последното съдебно заседание е постановена и присъдата, с която подсъдимите са оправдани изцяло по повдигнатите им с частната тъжба, обвинения. При това положение правилно с оглед изхода на делото, реално направените от подсъдимите разноски за адвокат в размер на 2000 лв., на осн. чл.190 ал.1 от НПК са възложени на частната тъжителка, като доводите на първата инстанция в тази насока изложени в мотивите, се споделят от настоящата. Правилно е прието, че от упълномощения защитник на подсъдимите е положен квалифициран адвокатски труд, на който договореният и заплатен му хонорар, кореспондира. В случая договореното и заплатено от подсъдимите на защитника възнаграждение, е съобразено и с размера на предвиденото минимално такова по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения но не 2 това е основното, защото съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22, посочената наредба няма задължителен характер. Тук освен приетото от първоинстанционният съд следва да се отбележи още, че с тъжбата против всеки един от подсъдимите са повдигнати по две обвинения, което е утежнило параметрите на защитата от страна на упълномощеният им защитник, като това, както и броя на проведените по делото заседания е основното за преценката, че така договореното и заплатено от подсъдимите на защитника адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е съответно и пропорционално на положения от него труд по делото и след като присъдата е изцяло оправдателна, тези реално направени разноски се възлагат на частния тъжител съгласно чл.190 ал.1 от НПК. Ето защо жалбата се явява неоснователна, а първоинстанционната присъда в атакуваната й част, като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. По отношение на претенцията на защитника за определяне на възнаграждение за явяването му пред настоящата инстанция, по реда на чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира същата за неоснователна. Това е така защото според съдържащия се по делото договор за правна защита и съдействие, договореното и заплатено му от подсъдимите възнаграждение обхваща приключване на делото пред всички инстанции, наличието на договора изключва приложението на чл.36 ал.3 от ЗА, а в договора липсва уговорка възнаграждението да се определи по реда на чл.38 от ЗА, чиито предпоставки не се и установяват. По изложените съображения и на осн. чл. 334 т.6, вр. чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14/14.05.2024г. постановена по НЧХД № 180/2023г. по описа на Районен съд - Димитровград, в частта за присъдените разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3