Определение № 713 от 10.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Благоевград, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА

Членове:

Миглена Кавалова

Вили Дацов като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500521 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 14864/22.04.2025 г., подадена от К. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, и П. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *** против Разпореждане от 03.04.2025 г. постановено по изп. дело № 95/2013 г. по описа на ЧСИ В.Т..

Жалбоподателите намират обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че е нарушена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за надлежното уведомяване на длъжниците за извършената цесия.

Конкретно се сочи, че видно от уведомлението относно извършената цесия от 18.12.2024 г., сключена между „Юробанк България“ АД /цедент/ и ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД /цесионер/, било, че същото въпреки отбелязването върху него, че произлиза от „Юробанк България“ АД, всъщност било върху бланка на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД и печатът в края на уведомлението бил на последния. От което следвало, че длъжниците по изпълнителното дело са уведомени за извършената цесия не от цедента, а от цесионера. Незаконосъобразно се явявало и евентуално упълномощаване от цедента на цесионера да съобщи цесията на длъжника, тъй като предмет на упълномощителната сделка могли да бъдат само права на представлявания, а не негови задължения, каквото е в случая съобщаването на цесията.

Твърди се, че в случая длъжниците не са надлежно уведомени за 1 цесията, поради което действията на ЧСИ се явявали незаконосъобразни.

Излагат възражения и срещу претендираното вземане, тъй като била налице погасителна давност на вземането от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, поради което и договорът за цесия се явявал нищожен поради липса на предмет. Видно било от кориците на изпълнителното дело, че производството по делото е спряно с молба от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на 13.06.2016 г. и било поискано вдигане на запора върху трудови възнаграждения на длъжниците, като едва на 29.07.2024 г. била постъпила молба от същия за възобновяване на изпълнителното дело. Твърди се, че в продължение на повече от 5 години, по делото не били извършвани никакви изпълнителни действия, нито пък такива били поискани от взискателя.

Поради което цесията била недействителна и не можела да произведе правни действия.

В срока по чл. 436, ал. ГПК, взискателят по изпълнителното дело не е изразил становище.

На основание чл. 463, ал. 3 ГПК ЧСИ В.Т. е представила писмени мотиви, в които по същество е изложила съображения за недопустимост на жалбата, респективно за нейната неоснователност.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

Съображения:

Видно от материалите в изпълнителното дело жалбоподателите имат качеството на длъжници в изпълнителното производство. Предвид това, те могат да обжалват актовете, които са изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 от ГПК, а именно: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи 2 принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК длъжникът може да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най високата предложена цена.

За да е допустима жалбата против действията на съдебния изпълнител, тя следва да бъде подадена от легитимирано лице, в законовия срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, и против действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване съгласно чл. 435 от ГПК.

В случая, жалбоподателите обжалват разпореждане на ЧСИ за конституирането на нов кредитор по изпълнителното дело в качеството на цесионер по договор за цесия, сключен със стария кредитор, което не е сред действията и актовете на ЧСИ, посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, съответно такива, които длъжникът би могъл да обжалва.

По отношение на твърдението на жалбоподателите, че същите не са уведомени надлежно за цесията, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

По изпълнителното дело е представен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2024 г., по силата на който взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /като цедент/ цедира вземането си срещу задълженото лице на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД /като цесионер/. Безспорно правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, в който му бъде съобщено от предишния кредитор за цесията, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По делото са приложени и уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с които длъжниците /сега жалбоподатели/ К. Д. И. и П.

Б. И. са уведомени за цесията от новия кредитор „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. Към уведомленията е приложено пълномощно от законния представител на цедента кредитор, с което цесионерът е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това. В закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, на цесионера, какъвто е и 3 настоящия случай, като с това не е налице заобикаляне на разпоредбите на чл.

99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, тъй като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор, в която насока е и досегашната практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 137/ 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на III ГО на ВКС.

В жалбата се твърди също, че вземането е погасено по давност, като съдът не разполага с възможност в производството по чл. 435 и следващите от ГПК да се произнесе по същото. Същото би могло да бъде предмет на разглеждане в производството по чл. 439, ал. 1 от ГПК.

С оглед на изложеното, жалбата е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по делото следва да се прекрати.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 14864/22.04.2025 г., подадена от К. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и П. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, против Разпореждане от 03.04.2025 г., постановено по изп. дело № 95/2013 г. по описа на ЧСИ В.Т., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 521/2025 г. по описа на ОС – Благоевград.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4