Решение № 54 от 16.09.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София , 10.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина Р. Славчева

И. П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211800500334 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260002 от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 728/2020 г. на Ботевградски районен съд, е прекратен брака, сключен между Б. Б. П. и В.Н. Н. - П., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Б. Б. П.; упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Р.Б. П. и И.Б. П. е предоставено на майката и е постановено те да живеят при нея; определен е режим на лични отношения на бащата на двете деца, като същият има право да ги вижда и взема всеки първи, трети и четвърти петък, събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на бащата, от 18,00 ч. в петък до 19,00 ч. в неделя, по един ден през Коледните празници – от 09,00 ч. до 22,00 ч., един от двата почивни дни на Нова година – 31.12 или 01.01 – от 09,00 ч. до 22,00 ч., един ден от Великденските празници – от 09,00 ч. до 22,00 ч., както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; бащата е осъден да заплаща на детето Р.Б. П. издръжка в размер на 200 лева месечно, и на детето И.Б. П. издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от влизане в сила на 1 решението до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като са отхвърлени претенциите за издръжка за разликата до пълните им предявени размери от 250 лв. месечно за всяко дете; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Е., ул. „Н.Й.” № 23, на съпругата В.Н. Н. - П. и родените от брака деца; постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Н..

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство Б.П. във всичките му части като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и да бъдат уважени в цялост заявените от жалбоподателя в насрещния му иск претенции. Алтернативно е отправено искане за намаляване на размера на присъдената издръжка и за определяне на по-разширен лежим на лични контакти между бащата и децата, включващ и половината от лятната, пролетната и зимните ваканции.

В жалбата се сочи, че законосъобразно съдът е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, но се оспорва извода на съда, че дълбокото и непоправимо разстройство е настъпило по единствено вина на съпруга. Навеждат се доводи, че от гласните доказателства по делото е доказано безспорно изложеното от жалбоподателя твърдение за пълно дезинтересиране и отчуждаване на съпругата от съвместния им живот, което е било причината за раздора в семейните им отношения, и не се доказват твърденията на последната за упражняван спрямо нея от жалбоподателя тормоз. Излагат се и възражения срещу изводите на районния съд, обусловили предоставяне на родителските права по отношение на двете деца на майката, като се акцентира на факта, че майката е ограничавала контактите му с децата в значителен период, което следва да се отчете при преценката а родителския й капацитет. Изложени са и възражения срещу определения размер на издръжката на двете деца. В тази връзка се сочи, че съдът не е съобразил факта, че единствено жалбоподателят изплаща кредитите на семейството, а ищцата не е заплатила нито стотинка.

Ответницата по жалбата оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения срещу наведените в жалбата оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част досежно размера на дължимата от бащата на двете деца издръжка не е обжалвано.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищцата В. Н. – П. твърди, че с ответника Б. Б. П. са сключили граждански брак на 05.09.2005 г. и от брака си имат две малолетни деца – Р.Б. П. и И.Б.

П.. Твърди се, че още от началото на съвместния им живот като съпрузи отношенията 2 им не се развивали в дух на взаимно разбирателство и уважение, поради системната злоупотреба на ответника с алкохол, която била причина за неговото агресивно поведение, изразяващо се в заплахи, физическо, емоционално и сексуално насилие над ищцата. Твърди се, че ежедневно ответникът злоупотребявал с алкохол, след което ищцата била обект на подигравки, обиди, закани за саморазправа и физическо насилие.

На скандалите, заплахите и побоищата ставали свидетели децата. Ответникът многократно заплашвал и майката на ищцата. Същият не позволявал на ищцата да има пълноценен социален живот, следял телефона й. Животът на ищцата с ответника бил непоносим и на 27.01.2010 г. ищцата тайно се изнесла от семейното жилище заедно с децата и заживяла в жилище под наем. Преди да се изнесе от жилището ищцата подала сигнал в РПУ-Е. с искане ответникът да бъде информиран за действията, които ще предприеме, под страх от евентуално бъдещо насилие над нея, продиктуван от многократно отправяните от ответника заплахи, че ако реши да го напусне, ще я убие.

След като ищцата напусната ответника, той започнал многократно да й звъни по телефона като й отправял заплахи. Ищцата твърди, че агресивното поведение на ответника се отразило негативно на децата - те станали притеснени и затворени, развалили успеха си в училище.

Отправено е искане за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, за предоставянето на ищцата на упражняването на родителските права по отношение на двете деца и определяне на режим на лични отношения, посочен в исковата молба, за определяне на издръжка в размер на по 250 лева за всяко от децата, както и за предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Е. на ищцата и децата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изложените от ищцата твърдения относно причините за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Сочи, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, но по изключителна вина на ищцата. В тази връзка се излагат твърдения, че ищцата имала извънбрачни връзки с други мъже, водела живот извън дома им и се дистанцирала от семейството. Същата не изпълнявала задълженията си като майка и не се интересувала от децата. Ответникът твърди, че ищцата напуснала първоначалната си работа с фиксирано работно време и впоследствие започнала да сменя различни работни места с нощни смени. Често оставала на работа до късно през нощта, докато ответникът се грижел за децата. Твърди, че тя многократно си взимала болнични под претекст, че ще се грижи за децата, а всъщност ги оставяла сами в къщи, за да може да излиза.

Ответникът сочи, че съпругата му няма висше образование и отказвала на многократните негови настоявания да започне да учи. Твърди, че ищцата тайно напуснала семейното жилище заедно с децата, което не било провокирано от твърдяното в исковата молба негово агресивно поведение, а от обстоятелството, че ищцата поддържала паралелни връзки с други мъже и желанието й да живее необезпокоявано извън общия им дом. Твърди, че понастоящем детето Р. живее при ищцата, а детето И. – при него. Излагат се и твърдения, че след напускането на дома ищцата започнала работа на смени като сервитьорка и често оставяла детето Р. само по цял ден, и то когато детето било с температура. В продължение на няколко дни не се обадила дори по телефона да чуе детето И., въпреки че знаела, че детето е с температура от 20 февруари.

Ответникът е подал насрещна искова молба, с която е отправил искане бракът им да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило 3 изцяло по вина на съпругата, упражняването на родителските права по отношение на двете деца да бъде предоставено на него и определено местоживеенето им на адрес гр.

Е., ул. „Н.Й.” № 23, за определяне на режим на лични контакти на децата с майката и издръжката им, посочени в молбата, както и за предоставяне на него и децата ползването на семейното жилище, евентуално да бъде определено съвместно ползване на жилището.

С определение на първоинстанционния съд от 05.06.2020 г. /по гр.д. № 00041/2020 г. на Етрополски районен съд/ са определени привременни мерки, с които е предоставено упражняването на родителските права върху двете деца на майката, определен е режим на лични контакти на децата с бащата и дължимата от последния издръжка, семейното жилище е предоставено за ползване на бащата.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Фактическата страна по делото, основана на събраните пред първата инстанция доказателства, са детайлно и коректно установени в мотивите на обжалваното решение чрез посочване в концентриран вид на относимите към спора обстоятелства и доказателствата, които ги установяват, която фактическа обстановка не необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение и въззивният препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд направи следните правни изводи:

Няма спор между страните, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, и не съществува възможност същият да бъде заздравен.

Въззивният споделя извода на първоинстанционния съд, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по изключителна вина на съпруга Б.П., който време на съвместния съпружески живот е имал агресивно поведение спрямо ищцата, изразяващо се в грубо отношение, отправяне на закани и физически посегателства. Доказателства за такова поведение на ответника се съдържат в показанията на св. Р. Н. /майка на ищцата/, която е била свидетел на предизвикани от него скандали след употреба на алкохол, при които последният се е държал агресивно, включително и спрямо нея и мъжа й. Свидетелката е виждала дъщеря си с кръв по носа, при което последната й казала, че ответникът я е ударил. Сочи, че преди две години е видяла ищцата посинена след нанесен й побой от ответника, виждала я и с рани по коленете. Сочи, че няколко пъти ищцата идвала в дома й да се скрие от ответника, като казвала „тичам тук да не ме пребие”. Свидетелката твърди, че голямото дете й е споделяло, че „тате и мама се карат и тате бие мама”. Съдът не намира обосновани от доказателствата по делото основания да не кредитира показанията на св.

Р. Н. и след отчитане на възможната й заинтересуваност от изхода на делото с оглед близката й родствена връзка с ищцата. Свидетелката излага конкретни свои възприятия относно състоянието, в което е видяла ищцата и споделената от последната причина за 4 това, като и самата тя е присъствала на скандали с участието на ответника и грубото му агресивно поведение в семейството и е била жертва на това поведение. Показанията на свидетелката Н. в действителност в по-голямата им част са косвен доказателствен източник на твърдения факт на извършвано от ответника спрямо ищцата физическо насилие, но те се подкрепят изцяло от споделеното от детето Р. при изслушването му пред съда. Детето споделя, че родителите му се разделели, защото „тати се държеше много гадно с мама”. Разказва, че баща му всяка вече пиел и след това обвинявал майка му в разни неща. Спомня си за случай, когато била на 7-8 години, и видяла как баща й удрял мама с юмруци, както и че много пъти е присъствала, когато той я е биел.

Изслушването на детето пред съда в спора между родителите относно упражняването на родителските права има за цел съдът да придобие непосредствени възприятия и впечатления относно емоционалното състояние, нагласите и желанието на детето при кого от двамата родители да живее, и съдът принципно не е обвързан от изразеното при изслушването на детето, като това изслушване не съставлява разпит на свидетел в процесуален смисъл. Това не означава, че изложеното от детето в хода на изслушването му относно конкретни факти и обстоятелства относно отношенията между родителите няма процесуална стойност в процеса на доказване на релевантните за спора факти, включително и при преценка на вината за разстройването на брака.