Решение № 4003 от 16.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4003 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110141878 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *****, за осъждането му да заплати на ищеца следните суми: 1967,86 лв. главница за незаплатена топлинна енергия в топлоснобден имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, аб. № **** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 311,52 лв. обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 01.03.2022г.; 19,04 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,89 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че ответникът не е изпълнили задължението си да заплати сумата 1967,86 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от м.5.2018 г. до м.04.2021 г. и 19,04 лева дължима главница за дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 311,52 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., и в размер на 2,89 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., както и законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 02.08.2022 г. до окончателното погасяване на главницата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Ответникът А. Д. К., чрез служебно назначения адв. Х. Попова – Стоянова, в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е собственик на процесния имот и да има качеството на потребител на топлинна енергия. Твърди, че не е извършвано редовно топлинно счетоводство, тъй като представеният договор с „Холидей и Райзен“ ЕООД бил с изтекъл срок на действие. Поддържа се, че ищецът не доказва да е извършвано отчитане на индивидуалните разпределители на ТЕ, както и да са били налице основания за служебно начисляване на задължения. Посочва, че не са представени фактури, съобщения към фактури или извлечения от сметки, поради което не се установявало основанието за възникване на претендираните от ищеца вземания. Излага твърдения, че в процесния имот не са монтирани радиатори. Ответникът се позовава и на чл. 62 от Закона за защита на потребителите при твърдения, че не е поръчвал доставка на топлинна енергия. Оспорва и претенциите за мораторна лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Холидей и Райзен“ ЕООД не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.12.1990 г. е видно, че ответницата А. Д.

К. на същата дата е придобила собствеността върху Апартамент № 57, находящ се в гр.

София, ж.к. „Люлин“, бл. 720, вх. Б, ет. 7.

Представените е Договор от 16.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 720, вх. А и Б и третото неучастващо в делото лице „Ан 93“ ЕООД за извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 15.08.2002 г.

Представен е и Договор № 4-125 от 29.11.2007 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост, за който е уведомен представител на етажната собственост.

Представен и Акт за изключване на отопление в процесния апартамент, подписан от представител на ищеца и от ответника.

По делото са представени протоколи за отчет, протоколи за неосигурен достъп, както и изравнителни сметки за процесния период, изготвени от ТЛП и сертификат за извършена проверка на измервателния уред.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. За процесния период не е осигурен достъп за отчет на водомера, за което на вещото лице е представен протокол от 22.05.2019 г. и протокол от 29.05.2021 г. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота радиаторите са демонтирани, като сумите за топлинна енергия се формират от стойността на топлинната енергия отделена от щранг – лира в банята, без ИРРО. Абонатът заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Сградната инсталация е изчислявана по формула, заложена в Наредба № 16334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 108 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата от 19.10.1989 г. За процесния период няма начислявана топлинна енергия на общите части. По отношение на топлинната енергия за 2 подгряване на вода в имота има монтирани 2 водомера за топла вода, за отчета на които не е осигурен достъп, поради което е начислено служебно топлинна енергия за БГВ на база 1 бр. потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1961 лева. Вещото лице е установило, че топломерът е преминавал на метрологични проверки, при които не са установени отклонения при работата.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 1653,34 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 1967,86 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 01.03.2022 г. – 320,24 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. е 19,04 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 01.01.2020 г. – 01.03.2022 г. е в размер на 2,74 лв.

Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.06.2019г. – 30.04.2021 г., която е в размер на 1131,54 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.03.2022 г. е в размер на 118,33 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

3

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства (Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.12.1990 г. ), ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот за процесния период, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.