Решение № 59 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330105486 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. А. Б., ЕГН **********, с адрес с.

***********, общ. *************, ул. *****************, против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 300 лв. – неоснователно платена по Договор за паричен заем № *******/******* за допълнителна услуга „Фаст“ – предоставяне на право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и сумата от 900 лв. – неоснователно платена по Договор за паричен заем № *******/******* за допълнителна услуга „Флекси“ – предоставяне на право на промяна на погасителния план по потребителския кредит.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са сключили договор за потребителски кредит № *******/******* за сумата от 1000 лв., при ГЛП от 41 % и ГПР от 48,67 %. Твърди се още, че съгласно Глава V от Договора „Поискани от клиента допълнителни възможности“ била предоставена на ищцата услугата „Фаст“ – предоставяне на право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и услугата „Флекси“ – предоставяне на право на промяна на погасителния план по потребителския кредит, срещу възнаграждение съответно от 300 лв. и 900 лв., предвидени в Глава VІ от Договора „Параметри по кредита“. Ищцата поддържа, че била усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължала плащане на такси за процесните допълнителни услуги. Твърди и излага аргументи, че с 1 уговарянето на подобни такси се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същите представлявали реално допълнителна печалба за кредитора, извън възнаградителната лихва. Счита, че по аналогия относно действителността на процесните клаузи следва да се приложи приетото в т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно преценката за нищожност на клаузи за неустойка, която излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Изтъква се, че размерът на таксите не кореспондирал с последиците от неизпълнението на договора, а обстоятелството, че таксите се заплащат и кумулират с погасителните вноски по кредита потвърждавал извода, че двете такси водят до скрито оскъпяване на кредита, неоснователно обогатяване на кредитодателя и нарушение на изискванията за добросъвестност. В тази насока клаузите предвиждащи заплащане на такси за услугите „Фаст“ и „Флекси“ били в колизия с добрите търговски практики, увреждали потребителя, като задължавали да заплати необосновано високо обезщетение и пряко противоречали с добрите нрави, което водело и то тяхната недействителност. Развиват се съображения за приложението и на чл. 22 ЗПК. Предвид изложеното в исковата молба се моли за уважаване на предявените осъдителни искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Профи Кредит България” ЕООД със становище за неоснователност на иска.

Не се оспорва сключването на процесния договор между страните, като се изтъква, че ищцата била пожелала да закупи и предлаганите от кредитора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу възнаграждение съответно от 300 лв. и 900 лв., платими разсрочен с вноските по погасителния план. В тази връзка се посочва, че ищцата – длъжник по кредита сама пожелала да се ползва от тези услуги, незадължителни за сключването на договора. Изтъква се още, че конкретно услугата „Фаст“ е била предоставена преди самото сключване на договора и ищцата се била възползвала от приоритетното разглеждане на заявлението й за кредит, респ. отпусната сума й била преведена още същия ден. Ищцата се била възползвала и от възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски, заложена в услугата „Флекси“. Развива съображения за неоснователност на ищцовите твърдения за неспазване на изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК, като поддържа, че таксите за двете допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включват при изчисляването на ГПР по кредита. Възразява и срещу аргументите на ищцата, че клаузите за заплащане на двете такси са неравноправни и водят до неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитната сделка. Твърди, че клаузите относно услугите „Фаст“ и „Флекси“ са индивидуално уговорени и ясно формулирани. Оспорва също така да е било извършено плащане на сума в общ размер от 1 200 лв. по кредита за погасяване на таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че на дата 25.01.2021 г. чрез вътрешно рефинансиране кредитът бил погасен изцяло, като платената за него сума била в общ размер на 1 794,73 лв., от които възнаграждението за допълнителните услуги било общо 544,11 лв. По 2 изложените съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски. Заявено е и възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и се установява от представения с исковата молба /л.5-6/ и с отговора на исковата молба договор за кредит и приложенията към него /л.25-33/, че между ищцата Р. А. Б., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № *******/*******, с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 1000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,00 %, при посочен ГПР от 48,67 % и обща дължима сума – 2 526,85 лв. В договора е уговорено заплащане на възнаграждение от общо 1 200 лв. по закупен допълнителни услуги, от които 300 лв. за услугата „Фаст“ и 900 лв. за услугата „Флекси“.

Първата дава възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а втората услуга – възможност за промяна на погасителния план при изначално дефинирани в договора условия. Видно от представения погасителен план, изплащането на посочените суми по договора се осъществява посредством месечните погасителни вноски, като общата вноска е в размер на 140,40 лв., включваща 73,73 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 66,67 лв. вноска по закупени допълнителни услуги. Представена е от ответното дружество и неоспорена от ищцата справка за извършени плащания по процесния договор. Видно от същата Р. Б. е изплатила по кредита сума в размер на 1 794,73 лв., от които за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги общо 544,11 лв. За същите след уточнение е посочено, че се разпределят както следва – 136,05 лв. за услуга „Фаст“ и 408,06 лв. за услуга „Флекси“. Относно извършените плащания по кредита ищцата е представила и платежни нареждания чрез Изипей за погасяване на суми по процесния договор.

При тези данни, съдът намира, че между ищцата и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № *******/*******, при което Р. А. Б., като физическо лице е имала качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока същата се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото възнаграждението за допълнителните услуги води до завишаване на ГПР повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. За да достигне до този извод съдът съобрази, че всяко от възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването на процента на 3 годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на услугите, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужват сключването и изпълнението на договора. Качеството на тези възнаграждения като разход по кредита се извежда още от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Следователно клаузата за възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, предвиждаща заплащане на възнаграждение в размер съответно на 300 лв. и на 900 лв. води до завишаване на ГПР по договора над лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът на посочения в договора ГПР – 48,67 %, е почти равен на законоустановения лимит, без обаче в него да е отчетено възнаграждението по пакета от допълнителни услуги. Това се установява и от съдържанието на Стандартния европейски формуляр на л. 29 от делото, където са вписани направените допускания от кредитора, без да са включени възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Поради това съдът намира, че клаузите, предвиждащи заплащане на тези възнаграждения нарушават изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е основание за тяхната нищожност по силата на ал. 5 от същия член.

С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение съдът намира, че целта на посочените договорни клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва. Последното е в подкрепа на ищцовите твърдения за нарушаване на изискванията за добросъвестно договаряне и на добрите нрави, което е основание за нищожност на клаузите.

Предвид гореизложеното исковете се явяват доказани по своето основание, тъй като процесните клаузи се намират за недействителни, поради което платеното по тях подлежи на връщане. Същите обаче се доказват до размера съобразно съдържанието на приетата по делото справка за извършени 4 плащания, представена от ответното дружество и неоспорена от ищцата, а именно 136,05 лв. за услуга „Фаст“ и 408,06 лв. за услуга „Флекси“. За разликата съответното до 300 лв. и до 900 лв. претенците се явяват неоснователни и ще се отхвърлят.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част на претенцията и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие.

В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 45,35 лв. разноски за държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. С. Н. следва да се присъди сумата от 181,41 лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.