Определение № 445 от 06.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110116268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 383564/25.11.2025 г. подадена от ищцата А. И. Х., чрез процесуалния си представител адв. С. С. С., с която иска изменение и допълване на Решение № 19957 от 05.11.2025 г., постановено по гр.д. № 16268/2023 г. на Софийски районен съд, 175 състав, в частта за разноските.

Посочва се, че с решението искът е уважен, но в диспозитива съдът е пропуснал да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв., съразмерно с уважената част от исковата претенция. Излагат се доводи, че предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца не са налице кумулативно, тъй като, макар ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение – издаване на фактури и отказ за отписване на суми като погасени по давност – е станал повод за завеждане на делото. Подчертава се, че правният интерес от отрицателния установителен иск е обусловен именно от това поведение, както и че давността не се прилага служебно, а следва да бъде релевирана по съдебен ред.

В молбата се аргументира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе разноските съразмерно с уважената част от иска, като се оспорва изводът на първоинстанционния съд за липса на повод за завеждане на делото. Изрично се сочи, че искането за разноски е направено своевременно, преди приключване на устните състезания, и е подкрепено със списък по чл. 80 ГПК. В заключение се отправя искане съдът да измени и допълни решението в частта за разноските, като осъди ответника „ТС“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 48,50 лв., представляваща дължима държавна такса, съобразно уважената част от исковата претенция.

Под същия номер е постъпила молба от адв. К. И. Б., чрез пълномощника си адв. С. С. С.

/с пълномощно на л. 140 от делото/, иска изменение и допълване на Решение № 19957 от 05.11.2025 г., постановено по гр.д. № 20231110116268 по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в частта за разноските, касаещи адвокатското възнаграждение. Молбата е депозирана в законния срок след връчване на решението, като се сочи, че при постановяването му съдът не е определил и не е присъдил адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищцата. В мотивите съдът е приел, че такива разноски не се дължат, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, извод, който молителят изрично оспорва като неправилен и необоснован.

В молбата се развиват подробни доводи, че ответникът „ТС“ ЕАД е станал повод за предявяване на отрицателния установителен иск чрез извънпроцесуалното си поведение – издаване на фактури, справка за задължения от 12.10.2022 г., отказ за отписване на суми като погасени по давност и поддържане на претенции с индикации за бъдещи съдебни действия.

1

Подчертава се, че в случая не е налице признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът не се е отказал от защита, а единствено е признал отделни факти, което е несъвместимо с процесуалното признание на иска, съгласно трайната практика на ВКС.

Аргументира се, че изготвянето на исковата молба, срещите с клиента и участието в съдебно заседание представляват реален и еднакво интензивен адвокатски труд, който не може да бъде игнориран при определяне на разноските, като се прави позоваване и на съдебна практика на СГС относно ролята на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения като ориентир. В заключение се отправя искане съдът да измени и допълни решението в частта за разноските, като осъди ответника да заплати сумата от 480,00 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. И. Б..

Насрещната страна по молбите „ТС“ ЕАД – ответник по делото ги счита за недопустими, евентуално – за неоснователни. Иска тяхното отхвърляне.

От правна страна съдът счита следното:

Направените от ищцата А. И. Х. и от адв. К. Б. искания за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските се явяват недопустими по следните аргументи:

Една от предпоставките за допустимост на производството по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е по делото да е представен списък по реда на чл. 80 ГПК за направените от страната разноски. При непредставянето му, страната има право на разноски, но няма право да иска изменението на решението в частта за разноските – чл. 80, изр. второ ГПК. По делото такъв списък не е представен.

Искова молба с вх. № 86776/29.03.2023 г., която е дала повод за започване на производството по делото е подадена в регистратурата на съда – справка, намираща се на л. 8 от делото. Към исковата молба се съдържа пълномощно, че ищцата се представлява по делото от адв. НИ и от адв. К. Б.. Пълномощното е фотокопие. Същото не е заверено, поради което се явява нередовно.

Всички останали пълномощни, представени по делото – на адв. С. С. /л. 140/, на адв.

Любомиров /л. 148/ представляват преупълномощаване от лице, което е без представителна власт по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от ищцата А. И. Х. на основание чл. 248, ал.

1 ГПК искане за допълване на постановеното по делото Решение № 19957/05.11.2025 г. в частта за разноските като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от адв. К. Б. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК искане за допълване на постановеното по делото Решение № 19957/05.11.2025 г. в частта за разноските като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд с частна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2