Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 426 от 20.03.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1306/2020
Вид
Определение № 426
Подписан
20.03.2022
В сила
20.03.2022
Състав
Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 102з ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 208 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 620 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 260 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265 ал.1 пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 ал.1 т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286 ал.1 · Търговски закон
  • чл. 649 · Търговски закон
  • чл. 694 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. В., 20.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20203100901306 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 37 ГПК за разглеждане на обективно съединени претенции на неплатежоспособен възложител за попълване на масата на несъстоятелността с вземане за обезщетение за разходи за необходима поправка на скрити недостатъци на приети строителни дейности, както и за заплащане на обезщетение за забавено изплащане на поисканата от изпълнителя част от тази главница.

Между страните са разменени книжата по делото:

Исковата молба вх. № 24980/26.11.2020, подадена от името на СТАНИЛОВ ЕООД(в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 831769677, представлявано от законен представител управител В., чрез адв.

К. (ВАК), със съгласие на временен синдик Т., след уточнения (с молби вх.№ 25682/08.12.2020 и вх.№ 524/12.01.2021) е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищеца основава претенциите си и са направени доказателствени искания. В допълнителна искова молба вх.№ 20911/18.10.21г., поправена с вх.№ 21141/20.10.21 ищецът е оспорил възраженията и е добавил доказателствени искания.

В срока по чл. 367 ал.3 ГПК ответникът ОДЕСОССТРОЙ ООД, ЕИК 103591328, гр. Аксаково, чрез упълномощения адв. В. (САК) е оспорил претенцията с отговор вх.№ 18974/27.09.2021 и е предявил евентуално насрещни възражения(за неизпълнен договор от възложителя и съпричиняване на вредите от некачественото изпълнение). С допълнителен отговор вх.№ 25564/09.12.21г. е пояснена защитата на ответника.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК. Допълнително съдът следва да укаже на страните начините за електронна кореспонденция със съда.

1

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на описания от ищеца двустранен договор за изработка, превъзложена на подизпълнител.

Твърденията на поелия по реда на обществените поръчки ангажимент като участник в консорциум изпълнител на комплексна инженерингова услуга превъзложител за неотстранени след покана недостатъци по конкретни строителни работи, които са били приети като извършени от подизпълнителя, но са показали редица отклонения от качеството както преди цялостното приемане на обекта, така и по-късно след предаването му на главния възложител, обосновават интерес от предявяване на осъдителен иск за обезщетяване на вредите от това неточно като качество строителство срещу неизправния подизпълнител.

Справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води от правосубектни страни – регистрирани търговски дружества, които са действали чрез законни представители. Макар и да е открито производство по несъстоятелност за ищеца, дейността му не е преустановена и управителните функции на органите му са съхранени под надзора на синдика. Същевременно, съдът отчита, че именно органа по управление на масата е натоварен по закон с право да приема плащания и да представлява предприятието по делата му(чл. 668 ал.1 вр. 658 ал.1 т.1 ,7 и 8 ТЗ), поради което се налага, освен съгласуването на упълномощаването на адвокатите, синдикът да потвърди изрично и лично всички действия по воденето на делото до настоящия момент и да участва като представител, съвместно с управителя и занапред.

Овластяването на пълномощниците на насрещните страни е редовно (л.

13-16 и л. 598).

Цената на обуславящия иск за главницата сочи родово компетентен първоинстанционен окръжен съд. Местната подсъдност не е оспорена.

Съдът служебно е установил, че в производството по несъстоятелност на ищеца са били приети насрещни вземания на подизпълнителя за плащане на забавени задължения за изплащане на уговорени възнаграждения за изработената от ответника работа над остатъци задържани от възложите като гаранция за доброто изпълнение (като производството по установяването им е приключило с неоспорно по исков ред одобряване на списък на приети вземания с определение № 262307/22.04.2021г. по т.д.1889/19 на СГС).

Претенцията на ответника за възстановяване и на гаранционните остатъци е предмет на висящ спор по чл. 694 ТЗ(т.д. 807/21 на СГС, образувано след настоящото), но при разглеждането на въпроса за дължимостта на сбора от всички приспаднати при фактуриране гаранциионни суми по две възложени изработки пред съда по несъстоятелността, превъзложителят не е формулирал надлежно и своя насрещна претенция, основана на отговорността на подизпълнителя. Затова липсва идентичност на предмета на настоящия спор както с част от вече разрешените окончателно въпроси относно задълженията за плащане на определена цена на изработеното, така и с преюдициална връзка между принципно компенсируеми насрещни парични задължения на спорещите страни. Напротив, отговорността за недостатъци е уговорена като предпоставка за уреждане на отношенията по уговорените гаранционни 2 удръжки и затова настоящият процес би имал обуславящо значение спрямо претенцията, която се разглежда в другия съд.

Съдът приема, че са налице процесуалните предпоставки за възникване на правото на иск, а пречки за упражняването му не се установяват.

По предварителните въпроси:

Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 ТЗ). Възражение срещу търговския характер на спора не е направено.

Доколкото ищецът събира вземане на неплатежоспособен търговец, претенцията като резултат ще попълни маса на несъстоятелност, поради което авансово държавна такса не се събира (чл. 620 ал.5 ГПК).

Ищецът е посочил банковата сметка на неплатежоспособното предприятие (под разпореждане на синдика) като начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума.

По доказателствените искания:

В исковата и допълнителната искова молба са формулирани доказателствени искания за събиране на доказателства, като писмените документи са представени като приложения. Съдът преценява като относими към предмета на делото принципно неоспорените като съдържание документи, представляващи писмени съглашения между главния възложител и консорциума, между участващите в него търговци, както и съставените с участие на ответника, но неоспорени от него документи по договарянето на превъзложени на подизпълнителя работи, приемането на изпълнението и фактуриране на остойностени работи(пункт 1-7 от описа в исковата молба).

Оспорена е противопоставимост на документ, съставен от името на ответника (пункт 8), но доколкото не се оспорва истинност, а материално правно овластяване на лицето, изявило воля за ЮЛ, съдът преценява, че протоколът следва да бъдат допуснат и ценен общо с цялата група доказателства, вкл. и посочените в тези връзка в уточнената допълнителна искова молба гласни доказателства. Твърдението относно качеството на лицето, действало от името на предприятието не е оспорено, но не е и признато в хода на размяна на книжата, поради което въпрос в тази връзка може да бъде изрично поставен на ответната страна.

Книжата, чието съставяне ответникът не е участвал са оспорени, но доколкото защитата на ответника се концентрира върху доказателствената стойност на частни документи, заверените за вярност преписи могат да бъдат допуснати за преценка по същество. Такива са посочените в пункт 9-33 и 37 отправени изявления на превъзложителя, кореспонденцията с главния възложител, надзорника на строежа и подизпълнителя, на съставените протоколи и фактури за работи по отстранявяне на недостатъци от самия превъзложител и от трети лица. Оспорването на достоверност на дата на частните документи също не препятства допускането на датирани документи, тъй като неучастващият в съставяне на удостоверителни изявления 3 подизпълнител не е трето лице, черпещо противопоставими права от авторите на изявленията, за да е необходимо спрямо него дата да се фиксира по реда на чл. 181 ал.1 ГПК.

Между така посочените документи е оспорен от ответника технически доклад(пункт 21), посочен от ищеца като обобщена експертна оценка.

Документът сочи като автор търговско дружество, без данни да е било натоварвано с публични удостоверителни функции, поради което действително има характер на необвързващ частен удостоверителен документ и би могъл да име значение само ако съдържа факти, които са пряко възприети от автора му, но не и за изводи въз основа на такива факти. Като такъв, а не като експертно заключение докладът може да бъде ценен по делото и съответно следва да се допусне.

Ищецът се е позовал на друго доказателствено средство за интерпретация на факти от технически специалист(пункт 34-36 от описа), като е посочил събрани по реда на обезпечаването на доказателствата основно и допълнително заключение на вещо лице и обясненията му потоколирани от съда по ч.гр.д. 1756/20г на РС-Плевен. Това доказателствено средство е изрично оспорено от ответника с доводи за неотносимост към настоящия процес. Съдът отчита, че задачите, които са били възложени на експерта, несъмнено се отнасят към фактите относно документиране на състоянието на изпълнени строително монтажни работи от подизпълнителя, съответствието на това състояние с изискванията за качество, причините за несъответствията и момента на тяхното проявление и възможностите за отстраняване на дефекти несъответствията. Тези факти изцяло се покриват с обстоятелствата, формиращи правопораждащия фактически състав, очертан от ищеца. Затова и възраженията срещу допускането на приемане на предварително събраното заключение на експерта са неоснователни. В случая експертизата е била назначена по молба за допускане на обезпечаване на доказателства по бъдеща претенция, като искането в тази процедура не изисква задължителното й формулиране с реквизити на искова молба. Тази процедура има само привременно и спомагателно значение и предметът на защита е ограничен до подготовка на доказване на конкретен факт с правно значение за бъдещия процес(Определение № 200 от 20.05.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 598/2020 г., II т. о., ТК). Съществено за упражняването на право на молителя по чл. 208 ал.1 ГПК е обосновката на интерес от установяване и фиксиране с доказателства на определено фактическо състояние, чиято промяна е наложителна(Определение № 276 от 3.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 253/2012 г., I т. о., ТК). Съответно и в тази процедура страните не упражняват защита срещу конкретно материално право( за да има значение предявено искане за защитата му), а само процесуално право по събиране на допустимо доказателствено средство(Определение № 755 от 29.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 691/2012 г., I т. о., ТК). Относимостта на поисканото доказателство към бъдещия спор се преценява от съда, сезиран с материалното право, в случая идентичността на фактическите твърдения за спешна нужда на ищеца да внесе промяна, за да ремонтира проявили се спорни дефекти по вече прието като изпълнено съоръжение, несъмнено съвпада с твърденията за основанието на осъдителния иск. Затова и позоваване на предварително събраното заключение на експерта следва да се 4 допусне.

Извън посочените документи, ищецът е поискал и назначаване на счетоводен експерт, който да остойности заместващото изпълнение по ремонтите, които не са били довършени при изготвянето на първата експертиза. По делото обаче са представени първичните счетоводни документи, съставени за приета работа на новия изпълнител, чиято интерпретация не налага счетоводни, а технически знания. Това е така, защото в заключението на техническия експерт вече са посочени нужните дейности за ремонта на потвърдените дефекти и те са били остойностени по съпоставимите офертни цени, прилагани по договора с ответника. Отделно от това, осчетоводяването на поетите за сметка на неизправен длъжник разходи следва да бъдат съпоставени с конкретните некачествено изпълнени работи от ответника, който не е единствен подизпълнител и това изисква специално оценяване, а не проверка на счетоводни вторични записи. Затова и така поисканата от ищеца задача на счетоводна експертиза съдът не намира за относима.