Решение № 179 от 18.01.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3542/2022
- Вид
- Решение № 179
- Подписан
- 18.01.2023
- В сила
- 10.02.2023
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.400, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 179 гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20223110103542 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Х. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, чрез адвокат А. П. Х., ВАК, тел. *, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция:**, тел. *, email: *; адв. А. Х. срещу „З. Л. И." АД - с адрес на управление: г**, ЕИК **, представлявано заедно от всеки двама от: М. С. М.-Г., П. В. Д., С. Н.А А., В. В. И., М. А. Д.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което на основание чл.432,ал.1 от КЗ да осъди ответника да му заплати, сумата от 4555.79 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 6113 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден ляв калник, преден капак, облицовка предна броня, предно стъкло, ляв фар, предна лява джанта, кормилна щанга, на притежаваният от ищеца лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК", с ДК №*, причинени в резултат на реализирано на 15.12.2021 г., ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Ситроен", с per. № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното 1 изплащане на сумата, както и да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Във връзка с чл. 127, ал. 4 от ГПК, представя следната банкова сметка, по която ответникът да заплати претендираните суми: *, специална сметка по чл. 39, ал. 1 от ЗА, с титуляр адвокат А. Х..
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
На 15.12.2021 г. предоставя собствения си автомобил: Мерцедес, с ДК №* за управление на приятел: С. Н. К., като се случва следния инцидент:
На 15.12.2021 г., около 21:30 часа, в гр.Варна, С. Н. К., управлявайки „Мерцедес ЦЛК", с ДК №*, се движи по ул."Ангел Кънчев" посока ул."Ген Пискюлиев". Преминавайки през кръстовището с ул. „Стара Планина" е блъснат от л.а. „Ситроен", с per. № *, управляван от Т. М. Л.а. Ситроен се е движел по ул. „Ст. Планина", посока ул. „Ангел Кънчев", като наближавайки кръстовището с ул. „Ангел Кънчев" не спрял на знак Б2 и блъска движещият се отдясно по път с предимство, Мерцедес, с ДК №*. В случая водача на л.а.
„Ситроен", с peг. № *, виновно е нарушил чл.50, ал. 1 от ЗДвП и е станал причина за настъпване на ПТП.
За настъпилото ПТП, двамата водачи уведомили органите на пътна полиция, като е съставен протокол за ПТП №1800151 от 15.12.2021 г., като виновен за настъпилото произшествие е посочен водача на л.а. „Ситроен", с per. № *. В ПТП е пострадал и друг участник в движението-МПС-3, което е било паркирано вляво по ул. „Ангел Кънчев".
Лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „ЗК ЛЕВ ИНС" ЕАД с полица №BG/22/121002224657, със срок на действие до 09.08.2022 г., която полица е действаща към датата на ПТП.
На 16.12.2021 г. ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по щета № 0003-5000-21452380. В описа като увредени детайли са посочени: преден ляв калник, преден капак, облицовка предна броня, предно стъкло, ляв фар, предна лява джанта.
2
На 21.12.2021 г. е извършен втори оглед на автомобила, като е съставен Опис -заключение по щета № 0003-5000-21-452380/21.12.2021 г.. В описа, като увредени детайли е добавена и кормилна щанга.
На 11.01.2022 г. е извършен трети оглед на автомобила, като е съставен Опис -заключение по щета № 0003-5000-21-452380/11.01.2022 г.. В описа е добавен и ДО стенд.
На 04.03.2022 г., по банковата сметка на ищеца, ответникът е превел сумата в размер на 1598.47 лева по горепосочената щета. Сумата му се видяла занижена, поради което същият извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на катастрофирали автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на 7711.47 лв. Във връзка с гореизложеното, за ищеца възниква правен интерес от завеждане на настоящия иск, за разликата в размер на 6113 лева, между получената сума в размер на 1598.47 лева и необходимата сума за ремонта на автомобила, в размер на 7711.47 лева.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът З. . „Л. И." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление -**, представляван от С. Н.
А. и П. В. Д. -изпълнителни директори, чрез упълномощен процесуален представител - адв. С. Д. Д., АК - Добрич, личен номер *, с адрес за призоваване:**, тел. **********,депозира отговор на исковата молба.
Счита, предявения иск за изцяло неоснователен. Оспорва предявения иск изцяло, по основание и размер.
Счита, че ищецът не е доказал възникването на отговорността на З.„Л.
И. АД и своето право за получаване на обезщетение за имуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие в претендираните размери. Не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка "Ситроен", модел „Ксара", с ДК № **в процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсват категорични данни за наличие на причинноследствена връзка между настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищеца вреди.
3
От приложените към исковата молба документи - Протокол за ПТП № 1800151 не може да се направят безспорни заключения за механизма на пътнотранспортното произшествие, нито за това, че водачът на лек автомобил марка "Ситроен", модел „Ксара", с ДК № **е виновен за реализирането му. Не се установява, последният със свое действие да е нарушил задълженията, установени от правните норми, а именно правилата за движение по пътищата, регламентирани от Закона за движение по пътищата.
Не става ясно поради каква причина е настъпил ударът между лек автомобил марка "Мерцедес", модел „ЦЛК", с ДДС № **и лек автомобил марка "Ситроен", модел „Ксара", с ДК № **. Няма данни водачът на лек автомобил марка "Ситроен", модел „Ксара", с ДК № ** да се е движил с превишена или несъобразена скорост, както и да е допуснал нарушение на правилата на разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
Описанието на пътнотранспортното произшествие в представените по делото документи не изяснява механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, схемата на пътната обстановка и поведението на участниците в произшествието.
С оглед изложеното, описанието на пътнотранспортното произшествие в представените с исковата молба документи не удостоверяват съществени обстоятелства, свързани с настъпването на пътнотранспортното произшествие. Това поставя въпроса доколко твърдяната от ищеца пътна обстановка съответства на действителното положение и доколко може да се установи отговорността на застрахованото по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите лице, а оттам и отговорността на застраховагеля. Поради неизясняването на всички тези обстоятелства за механизма на настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие не може да се установи дали е настъпило по вина на водача на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ситроен", модел „Ксара", с ДК № ** и дали същият е действал противоправно.
В случай, че съдът не приеме твърденията му, че не е установен механизмът на процесното ПТП, и че не е налице виновно поведение от страна на водача на застрахования в ЗК „Лев Инс" АД автомобил, счита, че изплатеното на ищеца обезщетение в общ размер на 1 598,47 лева (видно от 4 платежно нареждане, както и от твърдението на ищеца) отговаря на действително претърпените вреди и след изплащането му ЗК „Лев Инс" АД е изпълнило изцяло задължението си да обезщети ищеца, във връзка с процесното ПТП.
Стойността на действително причинените увреждания на МПС трябва да се прецени, с оглед констатираните увреждания на превозното средство и механизма на настъпилото ПТП. При нейното определяне се съобразяват уврежданията на автомобила, които не са следствие на ПТП. Описанието на процесното пътнотранспортно произшествие не изяснява обстоятелствата и механизма за настъпването на същото и поради това не може да се установи дали нанесените вреди на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК", с ДК № В *ТС са пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП или са съществували към момент, предхождащ произшествието.
Твърди, че претендираната от ищеца, сума от 100,00 /сто/ лева, частично от 6 113 /шест хиляди сто и тринадесет/ лева не е съобразена със средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди към момента на събитието, като се вземе под внимание годината на производство на автомобила, степента на експлоатация и амортизация.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на застрахователното събитие. Размерът на вредата не може да надвишава действителната стойност на застрахованото имущества към момента на настъпването на вредата. В противен случай, би се стигнало до неоснователно обогатяване на застрахованото лице, тъй като то ще получи сума, която е по-висока от действително причинените му вреди.
Ищцовата страна претендира сума в размер на 100,00 /сто/ лева, частично от 6 113 /шест хиляди сто и тринадесет/ лева, но същата не отговаря на необходимата сума за репариране на причинените увреждания на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК", ДК№*ТС.
Твърди, че претендиралата сума не е съобразена със средните пазарни цени за периода и се претендира една прекомерно завишена сума, спрямо реално необходимата за отстраняване на повредите по автомобила.
С оглед гореизложеното претендираното от ищеца обезщетение (над заплатените от представляваното от мен дружество 1 598,47 лева), в размер на 100,00 /сто/ лева, частично от 6 113 /шест хиляди сто и тринадесет/ лева се 5 явява неоснователно.
Оспорва и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва за забавено плащане на главницата в претендирания от ищеца размер. С оглед неоснователността на главния иск, акцесорният иск за забава също се явява неоснователен. Твърди, че ЗК „Лев Инс" АД с поведението си не е дало повод за предявяване на претенция по съдебен ред.
Поради гореизложеното, счита че предявените искове следва да се отхвърлят изцяло, а разноските да се възложат върху ищеца.
При отхвърляне на процесиите искове, моли съда да присъди на застрахователна компания „Лев Инс" АД направените по делото разноски, включително изплатеното адвокатско възнаграждение.
В случай, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери, съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г., моли същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представителите адв. Х. поддържа иска. В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,чрез процесуален представител адв. Д. поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност, ако съдът счете иска за основателен моли да съобрази заплатената доброволно от ответното дружество сума в размер на 1 598.47лв. и съответно да бъде редуциран размерът на присъдената сума с този платен извънсъдебен размер.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: